В Българската армия има остър недостиг на офицери. Според Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили през 2022 г. в края на миналата година свободни са били близо една четвърт от офицерските длъжности! Кои са причините за тази ситуация – важна част от отговора търся в разговор с началника на Националния военен университет „В. Левски“ (НВУ) бригаден генерал Иван Маламов.
През тази година местата за прием на курсанти в НВУ са завишени с 50% и достигат 384 по 15 специалности. Кандидатите обаче са по-малко от отпуснатите бройки. И оттук идва най-голямото огорчение на бригаден генерал Иван Маламов.
„Националният военен университет, който обучава бъдещите офицери за Българската армия, е оставен сам да се справя с проблем, засягащ цялата армия и респективно сигурността на държавата. А именно – набирането на курсанти. Преди години имаше кампания „Бъди войник“ и нейно логично продължение би била кампания „Бъди офицер“. Липсата на кандидати за курсанти е изключително тревожен индикатор и показател за отношението на цялото общество към Българската армия. През последните 30 години ни бе обещано, че ще имаме малка, модерна и мобилна Българска армия, а имаме ли я?“ – пита бригаден генерал Маламов и добавя: „Надявам се, че тези, които управляват нашата Родина, разбират, че ние, военнослужещите, сме достойни хора. Въпреки това през целия този период към нас се подхождаше с пренебрежение, на моменти и с унижение. Голяма част от личния състав си тръгваше с обида. Може ли обиден на институцията човек да изпрати детето си в същата тази институция! Всичко това промени нагласите на обществото към Българската армия. И резултатът е налице“.
Как сред 50 хил. младежи, които всяка година завършват средно образование и се явяват на държавни зрелостни изпити, не могат да се намерят 384 човека, готови да постъпят във военния университет, възкликва генералът. Още по-притеснително е, че около 50% от всички кандидати за НВУ отпадат, най-често по медицински причини, като в това отношение тревожно голям е процентът на психически непригодните за офицерска служба. Има и неграмотни младежи, които се провалят на теста за обща култура. Освен това около 20–25% от курсантите отпадат в хода на обучението. Най-честата причина е невъзможност да се справят с дисциплината, реда и големите изисквания.
Приемът във военния университет е лакмус, който индикира не само бъдещи трудности с попълването на армията, но и проблемите със здравословното състояние и грамотността на младите българи. Разбира се, България не е изключение – и американската армия не може да попълни състава си, защото голям процент от младежите, кандидатстващи за войници, са с наднормено тегло. Тази констатация обаче не успокоява моя събеседник. Неговата болка е Българската армия. „За мен е изключително болно усещането, че младите хора не смятат офицерската професия за престижна и желана. Очевидно е, че някъде се загубихме, че не можем да предадем нужното послание“ – казва бригаден генерал Маламов.
Ръководството на НВУ полага много усилия да привлече младите хора към офицерската професия. За тази цел от октомври до февруари т.г. екип от преподаватели и курсанти от военния университет е посетил над 200 училища в страната. Със съдействието на Централното военно окръжие е изготвен списък от младежи с добър успех и дисциплина в училище, изпратени са писма до техните родители с предложение тези ученици да станат курсанти в НВУ.
Недостигът на кандидати за курсанти става още по драматичен проблем на фона на това, което предлага Военният университет. Той има отлична материална база, квалифицирани преподаватели, добре оборудвани кабинети, учебен полигон. С просто око се вижда колко голям е районът на НВУ, преди 1989 г. тук са се обучавали по 4000 курсанти едновременно.
Курсантите редовно участват в учения на формированията от видовете Въоръжени сили, могат да видят на практика как се изпълняват задачите, да имат обратна връзка и да натрупат повече самочувствие. Добри резултати дава инициативата „изнесена класна стая“, същността на която е представянето на учебния материал извън университета, на територията на различни военни формирования.
Бригаден генерал Маламов с гордост подчертава, че НВУ предлага едно от най-качествените висши образования в България. „При нас няма как обучаем да не влезе в час, преподавател да не си взема часовете, класните стаи да останат празни. Материалът се преподава на 100%, изискванията за изпити и контролни са изключително високи“ – казва той.
Военният университет стои добре и в международен план, разпознаваем и желан партньор е, участва активно в програмата на ЕС „Еразъм“. Нашият военен университет покрива на 75% изискванията на европейската секторна квалификационна рамка за военното образование, докато нито една друга страна от ЕС не достига и 50% по този критерий.
Целта на ръководството на НВУ е курсантите да бъдат възпитани и обучени като хора с широк кръгозор, защото офицерството винаги е било сред елита на българската нация. Ежемесечно се организират посещения на театрални постановки. Добра инициатива е и поредица от лекции с лектори вдъхновители, които разказват за своя път към успеха. През миналата седмица например в НВУ бе боксьорът Кубрат Пулев, преди това курсантите са се срещнали и с Димитър Бербатов.
Най-новата инициатива са уроците по конна езда. Курсантите от двата района на НВУ – във Велико Търново и Шумен, ще могат да яздят. И не защото ще връщаме кавалерията, както се подсмихват някои скептици, а защото офицерът трябва да има добра физическа подготовка. Стъпка в тази посока е и започналото изграждане на модерен стадион в НВУ за над 5 млн. лв.
Помислено е и за материалното стимулиране на курсантите. Тази година стипендиите им са увеличени двойно. Сега получават между 260 и 300 лв. месечно, а към тези пари се добавя и стипендия за отличен успех. За тези, които са го постигнали, разбира се.
Разговорът ни обаче отново се връща на болната тема – има остра нужда от офицери, има и отлични условия за тяхното обучение, но курсантите ги няма. Армията не е обикновена фирма, която трябва да се конкурира на пазара на труда с всички други търговски компании, казва генералът. Не, не сме фирма, ние сме стожерът на държава. Вижте например кой отива да помага пръв при бедствия и аварии – военните! Събеседникът ми отбелязва, че НВУ е наследник на Военното училище, а то е създадено, преди да имаме държава, в известен смисъл именно то е дало възможност да имаме държавност. Така е, Военното училище съществува от 6 септември 1878 г., докато първото ни правителство е конструирано на 5 юли 1879 г., а първото обикновено Народно събрание – на 21 октомври 1879 г.
Скъса ли се връзката между армията и обществото?
Престижът и привлекателността на армията падат не само заради недостатъчните средства, отделяни за нея. Има и необосновани политически нападки и интелектуално високомерие към някои от класическите добродетели, култивирани във въоръжените сили, като например патриотизма. Все по-малко семейства са склонни да насърчат децата си да учат в НВУ и да станат част от Българската армия, казва бригаден генерал Маламов. Точка на пречупване по отношение на връзката между армията и обществото бе 2007 г., когато бе отменена задължителната военна служба, смята той. Аз не мисля, че запазването на наборната армия бе възможно, но генералът е толкова убедителен, че ме кара да се замисля отново по този сюжет.
Опитвам да отговоря и на неговия директен въпрос за това, кои според мен са причините да няма кандидати за курсанти. Смятам, че нагласите на младите хора са променени, мнозина от тях се плашат от реда, дисциплината и дългосрочното професионално обвързване – ако завършат НВУ, трябва да служат в армията поне 10 години, а днешният пазар на труда предлага толкова много примамливи и динамични възможности.
Малцина ще харесат и режима във военния университет – ставане в 5,30 ч., физзарядка в 6,00 ч., тежките физически натоварвания, ограниченията. В едно обаче съм съгласен с генерала – няма как да цениш родината си, ако не й дадеш нещо от себе си безкористно. Тези младежи, които виждам по плаца на Националния военен университет, също са го разбрали.
