Една немалка част от изследванията, представени на Националната научна конференция с международно участие „Сигурност и отбрана“ в Университета за библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ), напълно логично бяха в контекста на войната в Украйна. Те бяха събрани в 70 доклада на над 90 автора от 20 образователни, научни и други институции. Ще споделя някои от изводите и препоръките, които ми направиха впечатление на първо четене.
Частните армии
Конфликтът между Русия и Украйна, твърди Христо Тутунаров от УниБИТ, създава поле за използване на широк кръг нередовни сили. Използват се доброволци, наемници, контрактори, създават се частни военни компании по примера на „Моцарт“ с цел печалба. Използват се частни специалисти за обучение, логистика и евакуация. Бъдещето предполага усилване на значението на частния компонент в конфликта. По всичко личи, че опитът и дейността на частните военни компании играят важна роля в конфликта.
Черният лебед
В областта на сигурността и отбраната, като събития от типа „Черният лебед“, се определят различни военни конфликти, в които неочаквано се използват оръжия за масово поразяване като ядрени бомби. Според Кристина Маджарова от Военна академия „Георги С. Раковски“ е необходимо създаването на експертна група за планиране на отбранителните способности при възникване на събитие от този тип, която да е финансирана от бюджета на държавата. Очаква се тя да допринесе за създаване на баланс между наличните и нови отбранителни способности, необходими за справяне със заплахи за националната сигурност, породени от екстремни събития с понижена или невъзможна предсказуемост.
Ядрената заплаха
Резултатите от изследването на Николай Пъдарев от НВУ „Васил Левски“ показват, че половината от територията на България може да е изложена на радиационен риск, когато са атакувани само няколко областни града. Възможно е обаче да се определят зони, които може би не са напълно безопасни, но са по-безопасни от други. Според него последните събития след края на Студената война показват, че ядрената война е продължаваща заплаха. Той смята, че е важно да има прозрачност за реално съществуващите опасности, вместо да се крият очевидни факти. В този смисъл трябва да се знае повече за рисковете и възможностите те да се избегнат.
Разузнаването
Сравнение на системите за националната сигурност на САЩ и България направи бригаден генерал от резерва доц. д-р Пламен Богданов от УниБИТ. Функционирането на разузнавателната общност в САЩ, посочва той, се води от специално назначен директор на Националното разузнаване. Той определя целите и приоритетите на цялата разузнавателна дейност в страната, осигурява разузнавателна информация за висшето държавно и военно ръководство и е определен за основен съветник при президента по въпросите на разузнаването. В България, продължава ген. Богданов, разузнавателната общност функционира като част от Съвета по сигурността към Министерския съвет, а общото й ръководство се осъществява от министър-председателя. У нас няма определено лице, което да координира дейностите на структурите, включени в разузнавателната общност. Координацията и взаимодействието между тях се уреждат с отделни двустранни съвместни инструкции. На практика няма съгласуваност в целите и приоритетите на дейността им, смята изследователят.
Потребност от стабилност
Със силна потребност от стабилност и сигурност се характеризират Словения, България и Словакия. По-слаби стремежи за стабилност и запазване на статуквото има в Естония, Финландия и Франция. Това е извод от европейско социално изследване, проведено през 2020–2022 г. в условията на COVID-19 в 32 европейски държави, включително и в България. То е представено от Магдалена Гарванова от УниБИТ. Като цяло в общоевропейски контекст се отчитат високи нива на потребност от сигурност и циркулират нагласи за налагане на по-строги правила за социална регулация и контрол.
Еднополярната система
Опитът светът да бъде изграден като еднополярна система се оказа неуспешен, е изводът на вицеадмирал от запаса Емил Люцканов от УниБИТ. Според него конфликтите, които наблюдаваме, са борба на противоположностите във вижданията за съществуването на света. Той отбелязва, че, за да се избягва пряко военно стълкновение на държавни военни формирования, има стремеж да се въздейства чрез мека сила под формата на икономически санкции, диверсии, политически натиск, организиране на вътрешнодържавна опозиция, създаване и финансиране на подходящи неправителствени организации, на международни противоречия на основата на замразени конфликти и др. Едновременно с това, отбелязва адмиралът, ООН се използва като механизъм за утвърждаване на действията, в това число официално използване на военна сила.
Военната помощ за Украйна
Андрей Михайлов, председател на постоянната делегация в Парламентарната асамблея на НАТО в 47-ото Народно събрание, е категоричен, че без военна помощ Украйна няма да е в състояние да воюва пълноценно. В изследването си дава пример с използването на боеприпаси. Според него за около две седмици интензивни бойни действия украинските въоръжени сили изразходват около 20–30 хиляди снаряда от различен калибър, което надвишава възможностите за производство на някои от големите държави от НАТО. Това, смята той, налага доставки за Украйна под две форми – безвъзмездна военна помощ или закупуване от украинска страна. Последното очевидно няма да бъде по възможностите на Украйна.
Религията
Перспективите за развитие на религиозното обучение в България се коментират и като обект на националната сигурност, посочва Светла Шапкалова от УниБИТ. Тя препоръчва де се изгради цялостна държавна политика за преподаване на религията. Смята, че е добре да се съберат компетентните препоръки на традиционните религиозни общности, неправителствените организации и образователните институции. Това се определя като възможност и за преодоляване на ценностната криза и постигане на успешен религиозен мир.
Научните изследвания са в рамките на Национална научна програма „Сигурност и отбрана“, одобрена с решение на правителството през октомври 2021 г. В основата й стои идеята да се повиши националният научен капацитет в областта на сигурността и отбраната. Програмата е подкрепена от министерствата на образованието и науката, отбраната, вътрешните работи и от други структури от системата за национална сигурност. Предстоят още три годишни научни конференции. В програмата, която е финансирана с 6 млн. лв., партньори са Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“, Центърът за изследване по национална сигурност и отбрана в БАН, УНСС, Военна академия „Георги С. Раковски“, Академията на МВР, ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“, НВУ „Васил Левски“ и ВВВУ „Георги Бенковски“. Реалното начало на изпълнение на програмата бе дадено на 19 май 2022 г., когато бе сключено споразумението между Министерството на образованието и науката и Института по отбрана като водещ партньор и координатор на консорциума.
