Камерният ансамбъл „Софийски солисти“, под палката на Константин Добройков, представя за първи път в България Концерт за виолончело № 2 „Присъствие“ на Петерис Васкс. Събитието е днес на сцената на зала „Концертна“ в Централен военен клуб.
„Италианска сюита“ за виолончело и пиано от Игор Стравински из балета „Пулчинела“ с оркестрация на Бенджамин Уолфиш допълва програмата на вечерта. Събитието е част от международния фестивал „Софийски музикални седмици“.
Петерис Васкс е един от най-уважаваните и често изпълнявани съвременни композитори в Европа. В две поредни издания на международния конкурс по композиция „София“ (2017, 2019) той гостува в България като част от екипа на международното жури. „Повечето хора днес вече не притежават вярвания, любов и идеали. Духовното измерение е изгубено. Моята мисия е да осигуря храна за душата и това проповядвам в творбите си”, казва композиторът.
В музиката си той разказва за основните принципи в живота – битката между мрака и светлината, за отраженията на природата в музикални звуци, за обаянието от песента на птиците, за мигове на катарзис, за съдбата на цялото човечество като отражение на миналото, хаосът на настоящето и надеждата за бъдещето. В същината на музиката на Васкс стоят архаични мотиви и теми, типични за латвийската фолклорна музика. Те не са цитати, а звукови кодове на генетично ниво, които пряко създават усещане за принадлежност у латвийските ценители на музиката, посочва критиката.
През 2012 г., след дълго уговаряне от страна на виолончелистката Сол Габета, и като официална поръчка на Симфониета – Амстердам, Васкс пише втория си концерт за виолончело и струнен оркестър „Присъствие“. Относно заглавието, композиторът пише: „Присъствие – имам предвид, че аз съм тук. Не далече. С всяко вдишване аз съм тук в този свят, с всичките ми идеали и мечти за един по-добър свят.“ Той допълва как в творбата му „доминира настроение, намекващо за душа, която се издига в Космоса. След това ми хрумна да покажа как същата тази душа се връща на Земята и започва нов живот. След което реших да преведа това ново начало на музикален език във формата на приспивна песен“.
Александър Димитров седемгодишен започва да свири на виолончело, като по-късно завършва с отличие Националното училище по изкуствата „Панайот Пипков” в родния си град Плевен. Ученик на проф. Стефан Попов и проф. Грегор Хорш, Александър Димитров завършва магистърска степен с пълно отличие Cum Laude в Robert Schumann Hochschule в Дюселдорф, Германия. Участва в майсторски класове на проф. Давид Герингас, проф. Франс Хелмерсън, проф. Волфганг Бьотчер, проф. Антонио Менесес, Даниел Мюлер-Шот. Участва и печели първи награди в различни престижни международни и национални конкурси, включително соло наградата на Dörken Stiftung и Konzertleben Berlin, както и признание като носител на наградата на конкурса Sinfonima-Stiftung в Манхайм. Димитров е бил член на журито на конкурса Jugend Musiziert и е преподавател и ментор на млади виолончелисти.
Прави кариера като солист, пленявайки публиката със своята виртуозност и музикалност. Репертоарът му обхваща широк спектър от солови концерти за виолончело, сред които тези на Шостакович, Дворжак, Хайдн, Шуман, Прокофиев, Гулда и вариации „Рококо“ от Чайковски, наред с други. Дебютира като солист на Плевенската филхармония през 2006 г. и оттогава е редовен гост на оркестъра. Като член на младежкия оркестър на Европейския съюз (Еuropean Union Youth Orchestra) Александър Димитров натрупва богат оркестров опит и е постоянен член на състава и втори водач на виолончеловата група в периода 2011-2014 г., изнасяйки концерти в Европа, САЩ и ОАЕ. От 2019 г. свири с камерния оркестър на Захар Брон и е част от преподавателския екип на EUYO Ferarra Chamber Academy. Талантът му е демонстриран чрез записи, с предавания по BBC Radio 3, BNR, RBB Radio и SWR2 Radio
Любопитен е фактът, че Александър Димитров свири на виолончело от 1740 г., изработено от италианския майстор от Милано – Паоло Антония Тестор, и предоставено му от анонимен меценат.
Източник: bta.bg
