Тук човек има чувството, че пътува през Ирландия, а не през сухите равнини на Мала Азия.
На българина, като му кажат Анадола, наричана още Анатолия или Анадол, си представя чукари, слънце, суша и прахоляк. Така е учил в училище. Иначе защо османлиите са владели нашите прекрасни земи и са се били като аслани да ги удържат за себе си.
Ето затова обичам да пътувам. Защото истината често няма нищо общо с предубежденията, в които вярваме сляпо. Анадола е потънала във влага и зеленина, навсякъде ливади и щъркели, борови горички и растителност, засадена от човешка ръка. Вярно, че сега е сезонът на дъждовете, но тук понятията и количествата са други. Дори дъждът се излива не на капки, а в литри.
Отправили сме се към Анкара. В желанието си категорично да се разграничи от старата османска власт през 1923 г. Ататюрк обявява това градче в централната част на Анадола за новата столица на Турската република. Планът бил да се построи модерен европейски град със широки булеварди и огромни паркове; резултатът обаче е тежка и сурова архитектура.
Мавзолеят на основателя на Турция Кемал Мустафа Ататюрк доминира в силуета на Анкара, подобно на Партенона в Атина. Охраната е доста затегната и от посетителите се очаква да показват почит и уважение през цялото време на посещението си там. Оттук се открива хубава панорама към целия град и мястото е предпочитано за снимки не само от туристите, а и от групи ученици и студенти, за които посещението на Мавзолея на Ататюрк се превръща в знаменателно събитие, което увенчава поредния завършен етап от образованието им.
Саркофагът на Ататюрк се намира в Почетната зала, в която трябва да се пази пълно мълчание. В знак на почит шапките трябва да бъдат свалени. Комплексът е изграден с материали от всички краища на Турция. Редица малки музеи около площада на монумента съхраняват вещи и костюми от гардероба на любимия лидер, от които несъмнено личи неговия елегантен стил. Една от стаите е със снимки на Ататюрк през годините, друга представя личната му библиотека, а в трета се пазят представителните му коли – два ретрокадилака и един линкълн.
Друго задължително място за посещение в турската столица е Музеят на анадолските цивилизации. Той е разположен в сградата на бивш закрит пазар под десет огромни купола. Неговият каталог с антични артефакти е толкова богат, че дори статуите и колоните в градината, които са оставени на капризите на времето, биха били ценни реликви във всеки друг музей по света. Експозициите са хронологически подредени, разкривайки последователно историческите периоди. Най-старите експонати в колекцията са отпреди над 10 хил. години: кремъчни остриета, стрели, примитивни брадви и ножове. Най-многобройни са останките от бронзовата ера, открити около Анкара – нежни женски фигури, накити, бокали и диви анадолски зверове. В символ на музея се е превърнала малката глинена фигурка на Богинята майка, реплика от която може да си купи всеки турист. На финала в отделна зала са разположени персийски фризове и барелефи на воини в естествена големина.
Тук е мястото да отбележим, че старото име на Анкара е Ангора. Дали причината е в студената зима, но повечето животни тук са бели и пухкави. Ангорската котка, ангорската коза (от която се добива мохерът) и ангорският заек са взели името си от древното наименование на турската столица.
Забележителностите на Анкара опреди времената на републиката са съсредоточени отвъд бул. „Ататюрк“. Откроява се джамията Haci Bayram от ХV, която е построена върху основите на римския Храм на Август, датиран приблизително 25–50 г. пр. Хр.
Крепостта на Анкара, която се намира на невисоко възвишение, е укрепвана при всеки нов завеовател, от римляните до селджуците. Стари къщички с еркери, взети сякаш назаем от нашите Копривщица и Панагюрище, висят над стръмни сокаци, римски колони и византийски арки. Всички магазини и къщи са построени, без съмнение, с камъните на едновремешните здания. В центъра на крепостта се издига порутена кула, в чиито градеж мюсюлманите са използвали и скулптурни шедоври от римски времена. През последните години цялата крепост е била реставрирана и сега по улиците занаятчии пордават тъкани, плетива, ковано желязо и грънци.
Няма да описвам с хартия и печатарско мастило впечатлението от картината, която се разкрива от върха на укреплението, само ще кажа, че хората от античния свят са внимавали техните градове да бъдат строени непременно на място с много красив изглед. От рушащите се насам-натам части от стълбища и зидове разбрах, че в древна Ангора са живели хора, познаващи изкуството да създават красота чрез всичко.
