Занаят не се „крадe”, философията на добрите лекари е да предават професията си, смята проф. д-р Никола Владов*
– Проф. Владов, откъде преди 20 години тръгна клиниката, днес основа за чернодробните трансплантации?
– През 2003 г., след като бях шеф на хирургията в пазарджишката болница, дойдох на работа във ВМА с идеята да се създаде клиника по жлъчно-чернодробна хирургия. Това се случи след разговор с генерал Стоян Тонев. Трябваше да започнем да работим интензивно жлъчно-чернодробна и панкреатична хирургия, а някой ден да правим и чернодробна трансплантация. Аз бях определен за началник на клиниката. И започнахме от нулата. Има една снимка, на която сме първият екип: аз, проф. Ивелин Такоров и старшата сестра Ася Шопова. Включиха се и други колеги – проф. Венцислав Мутафчийски, д-р Сергеев, доц. Михайлов, доц. Василевски, днес заместник-директор на болницата на МВР. Основните действащи лица бяхме с проф. Мутафчийски и д-р Сергеев (после началници в други клиники), защото останалите тогава бяха младежи специализанти, сегашни доценти и професори. До ден днешен през клиниката ни преминаха три ешелона хирурзи. Проф. Такоров, доц. Василевски, доц. Цонка Луканова и доц. Васко Михайлов са от втората вълна, също днес са началници. Формира се и третата, от които също ще се излюпят хабилитирани лица: д-р Костадинов, д-р Сираков, д-р Тричков, д-р Иванов. И след тях вървят трима, надявам се, доста надеждни специализанти. Които, надявам се, също ще се хабилитират. Това е пътят ни и това е екипът ни.
– А кои бяха основните жалони по този път?
– През тези 20 години се случиха много неща. Започнахме много интензивно да работим жлъчно-чернодробна хирургия: отворена и лапароскопска. Направихме първите в България лапароскопски чернодробни резекции и резекции на панкреаса, първите съдови резекции с една от най-големите серии в Източна Европа от съдови резекции при рак на панкреаса. Направихме чернодробната трансплантация, която днес е регулярна операция. В началото само аз работех, сега още двама готови хирурзи извършват самостоятелно чернодробните трансплантации: доц. Михайлов и проф. Такоров. Това е едно стабилно развитие с едно вече стабилно „плато” и надграждане в чернодробната и панкреатичната хирургия. Така във ВМА се обособи Център за чернодробна и панкреатична хирургия у нас. И резултатите ни са абсолютно съпоставими с тези на колеги от Европа и САЩ. Обемът на работата ни е много голям за България и за европейските страни, особено по отношение на панкреатичната хирургия. Изключително много се работи лапароскопска хирургия –панкреас, черен дроб и дебело черво.
– Искате да кажете, че 20 години след създаването си клиниката се равнява на европейските, така ли е?
– Абсолютно сме наравно с тях, признати сме от европейските си колеги и имаме покани да четем лекции и на световни конгреси. Ние много интензивно развихме тази хирургия, макар да сме най-младата школа на ВМА. Но бих казал, че сме с най-обемната дейност. Първа клиника по коремна хирургия на проф. Такоров извършва аналогична дейност, така че обемът на дейността по чернодробно-панкреатичната хирургия във ВМА е изключително голям. И се извършва от възпитаници на нашата клиника.
– Какво предстои на екипа Ви?
– Трансплантацията днес е регулярна дейност. Това, че в България няма достатъчно донори, не зависи от нас, хората, които ги правят, а от организацията на тази работа на държавно ниво. Независимо от ангажираността и усилията на колеги от болниците във Велико Търново и Варна и от време на време от други болници, броят на донори не е достатъчен. В момента законодателство има и проблемът е в неизпълнението му. Правилно е, че последната дума за даряването на органи имат близките. Така се предпазваме от приказки за търговия с органи. А нас, когато ни потърсят, винаги се отзоваваме и винаги имаме подготвени за трансплантация пациенти. Трансплантационните ни екипи работят интензивно и са добре подготвени. И резултатите ни от трансплантациите са много добри.
– Каква е цената да създадеш една безспорна школа, доколкото в основата й са изначално усилията на една личност?
– Аз съм възпитан така. И когато започнах в „Пирогов”, и в други болници, и при специализацията ми във Франция виждах как добрите лекари си предават занаята на по-младите. Друг е въпросът доколко са активни по-младите, за да приемат това, което трябва да научат. И в „Пирогов” като млад лекар ми даваха много да оперирам, както после във Франция. Това е философията на добрите лекари: Да предават професията си на тези след тях. Отживяла практика е, че „занаят не се дава, занаят се краде”. По-скоро бих казал, че на някои млади, за съжаление, не им се работи толкова много, колкото на нас на техните години. Младото поколение повече се интересува от „по-леките“ специалности в медицината. А за тежката хирургия, която правим, като че напоследък няма много кандидати. Да, при нас няма работно време, семейството ти страда, но тази хирургия трябва така да се практикува – на пълни обороти, за да имаш успех.
– Накъде се развива „вашата” хирургия в света?
– През последните трийсетина години хирургията наистина претърпява бурно развитие в полза на минимално инвазивната хирургия. Когато влязох в професията, нямаше лапароскопска хирургия, която после бързо навлезе в практиката ни, като се комбинира с отворената хирургия. А отворената хирургия стана изключително агресивна, защото се подобриха гледането на болните, менажирането на усложненията, влязоха нови средства за електрохирургия, които промениха профила на хирургията. В лапароскопската хирургия първо оперирахме само жлъчки, а после – всичко в коремната кухина. И накрая се появи роботизираната хирургия, която според мен също бързо напредва. Въпреки че търси своето място като много по-различна от лапароскопската и по-добър метод от нея. Тя наистина има своето място, сега се търси хибрид между роботизираната и лапароскопската с най-доброто и от двете. Търсят се предимствата на роботизираната коремна хирургия и като че ли все още няма категорични предимства на роботизираната пред лапароскопската. Тя обаче е имиджова хирургия и носи престиж, но категоричното й утвърждаване предстои. А и зад всеки такъв робот стои един медик. Предстои и навлизането на изкуствения интелект в хирургията, но това е все още сравнително далеч от нас. Макар че за 20 години се утвърдиха методи, които по-рано са изглеждали като чудеса, а днес са ежедневие. Сега като че ли има лек застой, но прилича на затишие пред буря, предстои нещо да се случи в хирургията в следващите няколко години.
– Какви скокове в начина на лечение на заболяванията в коремната кухина се случиха от 20 години насам?
- Едно от големите постижения е лапароскопската операция на жлъчка. И въобще лапароскопсакта хирургия е изключително постижение на медицината. В „Пирогов” преди години се смеехме: едно време баща ти все с електронож е оперирал. Но чудеса в хирургията и медицината няма. Случват се на тези, които много работят, много четат и много знаят и могат. Макар да смятам, че има момент, в който човек трябва да намали малко оборотите и да даде път на младите, а не да се идентифицира с цялата работа. И аз давам път на колегите си, които наистина са си заслужили мястото в тази болница с работа и с резултати. Това е голямото удовлетворение – да видиш момчетата, дошли от студентската скамейка, как израстнаха и станаха едни брилянтни хирурзи. И да виждаш как правят неща даже на моменти по-добре от теб. Истината е, че няма по-голямо удоволствие в работата ми от това да виждам как се развиват тези доскорошни момчета.
*Проф. д-р Никола Владов, д.м.н., е началник на Клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология на ВМА от основаването й през 2003 г. През 2013 г. е избран за почетен член на Френската академия по хирургия, председател е на Българското дружество по трансплантология.
