Пламен ПЕТРОВ
Регионалната геополитическа динамика бе обсъдена на международен научен форум във Варна.
Руската агресия срещу Украйна предизвика драматични промени в средата за сигурност в Черноморския регион. Именно измеренията на тези промени бяха основната тема на международна научна конференция, проведена през тази седмица във Варна. Участниците – политолози, историци и изследователи на международните отношения, се постараха да очертаят и контурите на черноморската сигурност след края на войната, когато и да дойде тя. Отделен панел бе посветен на динамиката на енергийните доставки за балканския регион в светлината на западните санкции срещу Русия. Форумът бе организиран от Българското геополитическо дружество, Съюза на учените в България и Катедра Икономика на транспорта и енергетиката на УНСС.
Русия ускори милитаризацията на Черноморския регион веднага след анексията на Крим през март 2014 г.
Полуостровът бе превърнат в истинска крепост
чрез разполагането на брегови ракетни системи С-400, съвременни подводници, кораби, самолети и радарни системи. След 24 февруари 2022 г. Москва успя да окупира бързо големи части от украинските Херсонска и Запорожка област, използвайки именно кримския военен плацдарм. В този смисъл участниците в конференцията се обединиха около извода, че подготовката на Русия за сегашната война започва още от 2014 г. Едва ли още тогава Владимир Путин е планирал да започне пълномащабно нападение срещу Украйна именно през февруари 2022 г., руският президент е по-скоро опортюнист, той вижда възможност за ескалация на напрежението в края на 2021 г. и започва реализация на своя план.
Специално внимание в дискусиите на форума бе отделено на мотивацията и разчетите на Путин за бруталното нападение от февруари м.г. Професор Татяна Маляренко от украинския Център за изследване на конфликтите смята, че руският президент е бил заблуден от своето разузнаване и е разчитал да сломи бързо и лесно съпротивата на украинската армия. До известна степен основания за такива очаквания дава и слабото представяне на украинската армия във въоръжения конфликт в Донбас през 2014 г. и началото на 2015 г. Осемте години след анексията на Крим обаче са били използвани от Киев за значително укрепване на отбранителните способности на страната. Макар че някои елементи от тези способности, като например териториалната отбрана в Херсонска и Запорожка област не сработват в началото на руската агресия от миналата година, като цяло Украйна се оказва подготвена за войната. Ключовият момент е отблъскването на руското настъпление срещу Киев. Едва след този успех украинците започват да получават значителна военна помощ от Запада и към лятото на миналата година се стига до изравняване на силите между двете воюващи държави.
Други участници в конференцията обаче не се съгласиха с това мнение. Според тях Владимир Путин е бил твърдо решен да започне открита военна конфронтация с Украйна и със Запада независимо от това, дали има гаранции за краен успех. Такава е логиката във
вътрешната еволюция на авторитарния режим в Москва
След като вече е овладял напълно вътрешнополитическия терен, Путин се стреми към външна експанзия, която да поддържа политическата динамика вътре в Русия и да задейства механизма на обсадената крепост. В крайна сметка, независимо от развитието на бойните действия, Кремъл постига вътрешна консолидация и доказателство за това е повишаващият се рейтинг на Путин, който почти не се влияе от военните неуспехи в Украйна. Все пак дори и привържениците на тази линия на разсъждение се съгласиха, че при всички случаи стопанинът на Кремъл е бил сигурен, че войната няма да се пренесе на руска територия. В последните седмици обаче и този мит рухна. Следа като диверсионни отряди проникнаха в Белгородска област, а украинците започнаха да поразяват с дронове редица военни и логистични обекти дълбоко навътре в територията на Русия.
Интересна теза за бъдещето на регионалната сигурност разви д-р Габриела Крецу от Румъния. Според нея, както и когато и да завърши сегашната война, Черно море ще си остане основната зона на проявление на руската агресивност. Именно в нашия регион има слаби държави, които са останали извън защитния чадър на НАТО и съответно могат да бъдат атакувани. Не е ясно каква ще бъде ситуацията със самата Украйна, но Москва ще опитва да разширява своето влияние
по източния бряг на Черно море –
в Грузия, и евентуално в Армения, която е малко по на изток, но принадлежи към широкия Черноморски регион. Ако не бъде приобщена спешно към евроатлантическите структури, Молдова също ще бъде слабо звено, податливо на руски натиск. Все пак руската експанзия в тези малки и нестабилни държави най-вероятно ще бъде под формата на хибридна война, а не на открита агресия като тази срещу Украйна.
В заключение, участниците в конференцията се обединиха около мнението, че средата за сигурност в Черно море се влоши през последните няколко години главно заради руската агресивност, придобила формата на милитаризация на Крим и открита военна агресия срещу Украйна. Решителният отпор на страните от НАТО и ЕС засега проваля плановете на Путин за установяване на контрол над Украйна, но регионалната стабилност може да бъде възстановена само след демилитаризацията на Крим и изтеглянето на руските войски в международно признатите граници на тяхната държава.
Санкции, танкери и тръбопроводи – енергийните доставки на Балканите
Войната и санкциите, наложени от Запада срещу Русия, доведоха до сериозна промяна в геометрията и икономическата логика на доставките на нефт и газ за балканските държави. От 5 декември 2022 г. е забранен вносът на руски нефт в ЕС, а от 5 февруари т.г. – и на руски нефтопродукти. Именно на Балканите обаче се намират две от държавите, за които е направено изключение от тези санкции. Хърватия временно ще може да внася от Русия един специфичен петролен продукт – вакуумен газьол, а рафинерията „Лукойл–Нефтохим“ в Бургас ще може да работи с руски петрол до края на 2024 г. В особено затруднено положение изпадна Сърбия. Тя не е член на Евросъюза и не се присъедини към санкциите срещу Русия, но до есента на миналата година получаваше руски нефт по тръбопровод, започващ от хърватското пристанище Омишал. Хърватите обаче заявиха, че разтоварването на руски петрол от танкери на тяхна територия е нарушение на санкциите и затова те ще могат да доставят на Сърбия само суровина, идваща от всяка друга държава, но не и от Русия. Сега в Белград обмислят строителство на отклонение от получилия изключение от санкциите нефтопровод „Дружба“ от Унгария към сръбската рафинерия в Панчево. Така Сърбия отново ще може да получава руски петрол. Това обаче е рисково начинание – не е ясно докога ЕС ще позволява Унгария, Словакия и Чехия да се снабдяват с нефт по тръбата „Дружба“.
Доста парадоксално изглежда ситуацията с руските газови доставки за Югоизточна Европа. България е единствената държава от региона, на която „Газпром“ едностранно спря доставките още през април 2022 г. Въпреки това в момента пак България е единствената страна от Евросъюза, която транзитира сравнително големи обеми руски газ по тръбопровода „Балкански поток“. Сред участниците в енергийния панел от конференцията избухна спор на какво се дължи тази странна ситуация. Някои смятат, че „Газпром“ врътна кранчето на България по чисто политически мотиви, докато други изследователи, включили се в дискусията, обърнаха внимание на икономическия аспект на въпроса – нашата страна бе сравнително дребен клиент на руския газов гигант, който не губи особено много от спирането на доставките за „Булгаргаз“.
Пълно съгласие обаче имаше по въпроса за евентуалното изграждане на хъб за руски газ на територията на Турция, което бе анонсирано от президента Владимир Путин. Това е чисто политическо пъчене, зад което не стоят реални икономически разчети. А те показват, че капацитетът на сега съществуващите два директни газопровода от Русия до Турция през Черно море – Син поток и Турски поток, е почти запълнен. За да дойдат нови обеми руски газ, които евентуално да захранват бъдещия хъб, е нужен нов тръбопровод. Русия обаче няма технологични възможности да строи морски газопроводи, особено в дълбоко море като Черно, а западни компании в никакъв случай не биха се включили в такова начинание, защото се боят да нарушат санкционния режим срещу Москва.
