– Колко време отне подготовката на хората, придвижването с техниката, как се стиковаха различните модули?
– Подготовката наличния състав и техниката започва още от миналата година. Идеята е, че подготовката преминава през няколко етапа. В началото тренировките са разделни, сглобяват се бойните разчети, проверява се техниката. Тази година през ЗРБ има поставени 5 основни задачи. Първата бе да се даде допуск на формированията до тактическото учение с бойни стрелби (ТУБС). Комисия на ракетно-ракетната база провери подготовката на личния състав и техниката. Втората задача е подготовката за извършване на марш. Голяма роля изиграха командирът на ракетната база полк. Илиев и заместникът му по логистиката подполковник Йорданов. Те организираха, особено за дивизиона, разположен в Стара Загора, придвижването. За разлика от други години, когато машините бяха качвани на жп ешелон, а след това се придвижваше на собствен ход, тази година бе предприет друг подход. Техниката бе предислоцирана на Шабла чрез използване на автотрейлери. Третата част от мероприятието беше самото придвижване – техника от Варна, от Стара Загора и от района на София дойде на собствен ход в района на учението. След предислоцирането на Шабла дойде ред и на четвъртата задача – да подготвим техниката на терен, на самите позиции. Разположихме ги съгласно плановете. Направихме също допуск на техниката и на личния състав за самите стрелби. Последната задача бе да изпълним зачетните стрелби и да покажем за какво сме се готвили цяла година.
– Кое бе най-голямото предизвикателство по време на подготовката и по време на самите стрелби?
– Предизвикателството пред нас е най-вече осигуряването със запасни елементи. За техниката се знае, че е съветско производство и нямаме възможност да закупуваме елементи оттам. Поддържаме я с наличните на ЗИП, като използваме и резервни части от разкомплектовани ракетни системи. Следващото предизвикателство е липсата на достатъчно финанси. В ситуацията с липсата на бюджет се справихме.
– Момичета бяха превзели пусковата кабина на комплекса „Волхов“, това е много символичен жест от страна на командира полковник Илиев. Той натисна за последен път копчето на пуска, след него пуск осъществи и първата жена. Откъде хрумна тази идея?
– В Зенитно-ракетни войски (ЗРВ) не се делим на мъже и жени – има войници, сержанти и офицери. Лейтенант Александрова е офицер, завършила военно училище, две години се обучаваше на този комплекс „Волхов“ и това бе „черешката на тортата“ на нейната подготовка. А и така всеки млад офицер разбира какво е да си част от семейството на ЗРВ. Моята служба започна в дивизиона в Костинброд на С-200, както знаете, понеже няма възможност този комплекс да стреля на Шабла, не съм ходил на стрелби като лейтенант. През 2006 г. продължих службата си на С-125 „Нева“ и тогава за първи път усетих това удоволствие да стреляш с ракетите. Всеки млад офицер трябва да мине през това нещо – за да може службата да му носи удоволствие. И да има смисъл. Но зад това стои много труд. 1,5 години работа струва удоволствието да натиснеш копчето за пуск.
– И други ваши подчинени честваха юбилей – от дивизиона „Куб“ в Стара Загора. 40 години от основаването, 100 изстреляни ракети?
– Пожелавам им да изстрелят 200 ракети. Гордея се с тези момчета, те се раздават и горят в службата. Надявам се в скоро време да получим нови комплекси и тези момчета да продължат службата си с новото въоръжение. Те се готвят за празнуване, ще има специално организирани тържества в Стара Загора, защото историята на „Куб“ е славна.
– Около комплексите С-125 „Нева“ също видяхме много млади и нахъсани момчета…
– В последните години Военното училище започна да подготвя повече кадри. Имаше спад през годините, не беше толкова рекламирана и представяна тази специалност. През последните години благодарение и на този тип стрелби на полигон Шабла с всяка изминала година интересът към ракетните войски расте, а випускът расте. Както се казва, тази година 5, догодина 5, след това 6 и така да стигнем до цифрите от миналото. Когато завърших, бяхме 20 души лейтенанти. За това трябва нова техника. Винаги съм казвал, че офицерите са гръбнакът на Зенитно-ракетните войски. Не може всеки, дори и завършил техникум, да хване отвертката и да започне да настройва такава сложна техника. Тук има и друг аспект – ние сме колективен вид оръжие – всеки е свързан с другия. По този начин се създават колективите и военните семейства.
– От 1 година военното формирование в Стара Загора е с ново ръководство? Как се справя то с бойните задачи?
– В Стара Загора можем да видим хубав пример за кадрова приемственост. Новият командир подполковник Владимир Димитров е започнал първо в батарея, след това става неин командир. Минава през всички длъжности до началник-щаб. Познава детайлите в работата на дивизиона, познава личния състав. Така той влезе много бързо в ролята си. Но и беше подготвен като командир от предишния командир – подполковник Стефан Георгиев.
– Какво си пожелавате след този успешен ВИП ден, за който работите година и половина?
– Пожелавам на всеки на първо място здраве. На тези момчета и момичета, които бяха в окопите – да се приберат нормално вкъщи, спокойни и след това започваме новия цикъл от обучение, за да стигнем до следващите стрелби.
