Времето на държавните сметки пак дойде.
Достатъчно ли е да повтаряме непрекъснато, че военнослужещите у нас недостигат, за да се реши този проблем. Не само с войниците, но и с офицерите! Макар че няма правителство и министър на отбраната, които да не твърдят, че
хората в отбраната са най-ценният им капитал
и първи приоритет. Сигурно не е достатъчно. Каквито и социални пакети да слагаме, за да компенсираме по някакъв начин ниските заплати в армията, ситуацията не се променя. Напротив, влошава се. Пазарът върви смело напред и не чака никого.
Едното решение е да продължаваме да си затваряме очите. Стоим си така и все едно нищо не е. Да, но не става. По-добре да ги държим отворени и да погледнем например към наводненията в Берковица и другите селища например. Военнослужещите са там денонощно, защото веднага няма кой друг да дойде на помощ. Ако си държим очите отворени, не може да оспорим необходимостта, особено днес, България да притежава не само модернизирана, но, преди всичко, мотивирана армия, която да е в състояние да си изпълни конституционните задължения. Има ред такива дразнители за затворени очи.
Другото решение е в ръцете на законодателната и изпълнителната власт. И то
може да се реши с едно гласуване сега
когато отново предстои приемане на държавен бюджет. Не знам какво е замислило финансовото министерство, но знам, че разочарованието ще бъде голямо, ако в новия бюджет базата за определяне на минималната заплата на военнослужещите остане 380 лв. Т.е., ако остане същата от 2009 г. насам. Да, но тогава минималната работна заплата бе 360 лв. А днес? Над два пъти повече. По закон, разбира се, има и едни коефициенти, с които се умножава базата за различните категории военнослужещи, но както се изрази преди време един министър на отбраната, те са някак си от въздуха.
Когато преди 3–4 години започна поетапно вдигане на военните заплати с по 10%, от Щаба на отбраната прогнозираха, че с тези плахи стъпки некомплектът от личен състав ще бъде преодолян едва след 5–6 години. Случва ли се тази прогноза, или от военното ръководство са били големи оптимисти. Съдете сами.
В Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили през 2019 г. е записано: „Неокоплектоваността с военнослужещи по категории е, както следва: офицери – 19%; офицерски кандидати – 10%; сержанти (старшини) – 9%; войници (матроси) – 29%”. В последния доклад, който бе приет от парламента в края на май, е констатирано: „Към 31.12.2022 г. текущият некомплект от военнослужещи за Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия
нарасна, като достигна 19,7%
От тях недостигът на офицери е 23,4%, на офицерски кандидати – 6,5%, на сержанти/старшини – 10,9%, и на войници/матроси – 24,2%.” За доброволния резерв не говорим. Там окомплектоването си стои на около 13%.
На мен много ми се иска прогнозата на Щаба на отбраната да се сбъдне и след 2–3 години този проблем да не стои, за да бъде армията ни пълноценна. Няма да стане за един месец, но може да стартира с гласуване в пленарна зала от всички депутати. Разбира се, при желание и аргументирана защита от страна на правителството. Впрочем имаше светлинка в тунела през ноември 2021 г., когато се водеха преговорите за съставяне на правителство между експертите в сферата на националната сигурност на „Продължаваме промяната”, „Демократична България”, „Има такъв народ” и БСП. Тогава летвата беше вдигната много високо. Набелязани бяха мерки, които заслужаваха аплодисменти, но се нуждаеха от средства. Лошото е, че
с времето общото разбиране беше забравено
Само един пример. „Базата за определяне на най-ниската военна заплата да скочи от 380 лв. на нивото на минималната работна заплата и от там нататък да се умножава по съответните коефициенти, както е записано в закона”. Очакваше се подобно решение да има силен социален ефект и принос към попълване на некомплекта в армията. Допускаше се обаче, че ако остане само пожелание във времето, ще се получи ефектът на бумеранга. Така и стана. Данните в последния доклад го доказват.
Времето на държавните сметки пак дойде. Що се отнася до парите за армията, най-трудно е за министъра на отбраната. Той най-добре знае какво е положението и какво е необходимо. Дали обаче ще срещне разбиране от колегата си във финансовото министерство, е въпрос, чийто отговор или ще реши, или няма да реши проблема? Зависи, разбира се и от народните представители, но само ако мнозинството е критично към предложенията на правителството.
В годините назад имаше такива опити
но най-вече от опозицията, чиито гласове не са достатъчни за необходимата промяна. Днес би трябвало промяната по отношение на формирането и размера на възнагражденията на военнослужещите да започне и да продължи в годините напред.
