Нашата галактика Млечен път – често определяна като обикновена масивна спирална галактика, една от милиардите такива дискови галактики, които населяват наблюдаемата Вселена – е започнала необичайно рано. Или поне така се казва в нова статия, която бе представена в The Astrophysical Journal.
Ясно е, че Млечният път и вероятно много други галактики като него са били достатъчно масивни, за да започнат да се формират дискове през първите няколко милиарда години след Големия взрив. Това е факт, който се потвърждава и от новите наблюдения, направени от космическия телескоп Уеб на НАСА.
Откритията ни показват, че Млечният път е събрал по-голямата част от масата си в началото, а след това не е преживял значителни сливания с други галактики, които биха могли да разрушат диска му – каза Вадим Семенов, постдокторант на НАСА по програма „Хъбъл“ и ITC в Харвардския университет.
Използвайки компютърни симулации на представителни извадки от галактики, подобни на Млечния път, авторите отбелязват, че повечето такива галактики са формирали галактичните си дискове много по-късно от нашия Млечен път. Но около десет процента от галактиките с маса, подобна на Млечния път, са формирали своите дискове доста рано, подобно на нашата галактика, пишат авторите.
Разгледахме сравнително голяма извадка от 61 такива аналози на Млечния път, извлечени от симулацията на представителен космологичен обем (по същество парче от Вселената) – казва Семенов. Установихме, че галактиките са склонни да образуват дискове, когато станат достатъчно масивни, казва той. След формирането на диска останалата част от еволюцията на галактиката трябва да бъде сравнително спокойна, без значителни сливания с други галактики, които биха могли да разрушат диска ѝ.
Разбирането на формирането на дискови галактики е фундаментален въпрос в астрофизиката, но той е свързан и с много други области – от космологията до формирането на планети. Повечето от звездите във Вселената се формират в дискови галактики, казва той. А звездите, от своя страна, синтезират химични елементи, определяйки по този начин химичната еволюция на Вселената.
Ранната Вселена изглежда е била дива и вълшебна.
Скоростта, с която са се формирали звездите, е била по-висока; новородените масивни звезди са избухвали по-често като свръхнови, раздвижвайки турбуленцията в газа на тези ранни дискове и правейки ги по-гъсти, казва Семенов. Агресията на газ от междугалактичната среда също е била по-активна и сливанията на галактики са били по-чести.
Що се отнася до нашия Млечен път?
Данните от галактическата археология сочат, че е имало няколко етапа в еволюцията на нашата Галактика, казва Семенов. Първо е имало хаотично състояние без ясен диск („протогалактика“).
По-късно обаче тя се успокоява до тънкия диск, който виждаме днес.
Кое е най-изненадващото в резултатите на екипа?
Една от изненадите беше, че аналозите на Млечния път не са по-редки, отколкото открихме. От тези резултати може да се очаква, че само малка част (ако изобщо има такава) от дисковете с маса на Млечния път са с ранно формиране, казва той. Въпреки това, 10% от такива ранно формиращи се галактики са доста значителна част.
Въпреки това авторите отбелязват, че все още няма консенсус за това как всъщност се формират галактичните дискове.
Това остава открит въпрос.
Източник: БГНЕС
