За всеки лекар е добре да е работил в спешното отделение, казва доц. д-р Недялко Григоров, началник на Клиниката по вътрешни болести.
– Доц. Григоров, кога идва големият наплив от пациенти в спешните кабинети на клиниката?
– При нас напливът е целогодишен. Горещото време понякога води до опасни ситуации за здравето, особено на възрастните хора, на тези със сърдечносъдови заболявания, с исхемична болест на сърцето, с артериална хипертония или захарен диабет. Горещината е рискова и за малките деца и бременните жени. Тя се понася по-трудно при влажен климат, отколкото при сух. При влага човек не се изпотява достатъчно, което би предизвикало охлаждането. Всичко това е известно, но пак не сме внимателни при високите градуси. Така че идват пациенти, на които им е прилошало, на спирката беше припаднала в жегата жена. В такъв момент всички те „прескачат” личния лекар и направо търсят спешната ни помощ. За щастие – много намаляха заразените от COVID, а и вече разпознават симптомите и повечето се ориентират към инфекциозната ни клиника.
– Да напомним за рисковете за здравето през лятото?
– Чести са нахапванията от кърлежите, понякога получаваме алергични реакции от комари и други насекоми, изненадват ни и змии. Днес дойде жена с обрив по ръцете – в семейството се хранили заедно, но само тя е реагирала така. Някои реагират на треви и полени. А в горещините хората не пият и достатъчно течности и получават дехидратация. Но не бива да се пие студена вода направо от фризера или хладилника. И силният климатик в горещото време докарва и настинки, и пневмонии. А недобре съхранените храни довеждат чревно-вирусните инфекции. Не е приятно, но на 30 градуса и плюс топлият чай охлажда повече от студената бира. Силното слънце изисква повече лосиони и масла за кожата, защото често направо от колата след морската си ваканция в Гърция някои пациенти идват от Кулата при нас – изгорели и обезводнени. А и не всекиму понася средиземноморската кухня… През зимата пък заради счупванията повечето отиват директно в травматологичния, в хирургичния или неврохирургичния кабинет в мултипрофилното спешно отделение. Там отиват и пациентите с коремни оплаквания. При нас, в Клиниката по вътрешни болести, са спешните вътрешни кабинети като неврологичен, терапевтичен – за оплаквания от болки в гърдите, в сърдечната област, с високо кръвно. Ние сме на територията на спешното звено на ВМА и имаме стационар с 9 легла.
– Какво изпитание беше COVID пандемията за клиниката и екипа?
– При нас беше тежко в спешните звена в страната и в инфекциозните клиники. Защото поехме 4-те силни вълни на заболяването. Първата, преди тях, беше избегната заради много строгите мерки. Аз и колегите ми, не крия, не бяхме подготвени за такова нещо, трябваше ни голям ресурс. И не бяхме виждали такава ситуация – сега го разказваме и анализираме, но тогава си беше като на война. Потокът от пациенти беше по 70–80 на ден. В хода на това време се научихме да посрещаме с много по-голям ресурс и по заповед на началника на ВМА генерал-майор Мутафчийски се откриха много клиники, които да поемат пък хората, които се нуждаеха от хоспитализация. Защото много от тях идваха в тежко състояние, изчакали, докато се влошат под страх от зараза, да лекуват хроничните си заболявания. А чакаха по 30 пациенти във фоайето за преглед и вземане на кръв денонощно… И постепенно овладяхме положението и се научихме да отговаряме на повечето потребности с по-висок медицински ресурс, за да не изнемогват хората. Сега заразените са единици, но винаги ще има смисъл от разказа за онези дни. И от анализа на опита ни, когато с колегите много си помагахме, за да се поемат болните веднага и да не се връщат пациенти. Не сме върнали пациент необгрижен от нас. За съжаление, не само напливът беше голям. Но не се спазваха и почти никакви мерки… А за някои „нямаше пандемия” и това изправяше лекарите на голямо изпитание.
– Нужни ли са по-специални качества, за да работиш в спешна медицина?
– Всяко спешно звено развива у лекаря, медицинската сестра и санитаря липсата на страх, когато се сблъскваш с тежко болен пациент или такъв, който може внезапно да се влоши. И учим младите си колеги, които идват тук, буквално от студентската скамейка, да не изпадат в паника. Защото всяка секунда е важна, за да овладееш положението. Затова най-ценното е да реагираш бързо, спокойно и хладнокръвно. Това е като първо правило при нас. Освен това при нас има много голяма патология, а спешната медицина е интердисциплинарна специалност. И обхваща спешните състояния във всички специалности: в кардиологията, пулмологията, ендокринологията, хирургията. И трябва да си с широк поглед върху нещата. Затова и специализиращите „Вътрешни болести”, които не стават веднага специализанти по тясна специалност, много по-добре после, смея да кажа, се ориентират в професията, отколкото онези, които директно избират тясна специалност.
– Има ли при това натоварване, желаещи да работят в клиниката?
– Да, ние имаме точно 10 специализанти по вътрешни болести: умни млади хора, дипломирани скоро и работят с желание. Очаквам много от тях да останат при нас, а някои да специализират и друга специалност освен тази по вътрешни болести. Ние тук предлагаме много добри условия за работа, след скорошен ремонт сме, разполагаме с много модерна апаратура. За всеки лекар е добре да е минал през работа в спешното отделение, защото няма да го е страх от тежки и сложни случаи. Това, че екипът ни е много добър, е само допълнителна „екстра”. Младите ни колеги „не са случайни” момчета и момичета, знаят езици. А тук имаме и преподавателска, и научна работа като учебно заведение, освен че сме лечебно. И те участват в конгреси, пишат научни публикации. Могат да се учат от по-дългогодишните ни колеги д-р Павел Рашков, д-р Иван Башлиев, д-р Владимир Иванов. Имаме зала със съвременна мултимедия за курсове и лекции. Точно млади колеги обучаваха мотористи как да оказват първа помощ на пътя. Подпомагаме курсове за военни и цивилни парамедици с практически занятия при нас. Водим лекции на бойни санитари и практически занятия в Симулационния център.
– С колегите си сте и като първата визитка за пациента в спешна ситуация.
– При нас идват всякакви пациенти, които смятат, че имат нужда от спешна помощ. Вратата ни е отворена и за цивилни граждани: денонощно и без направление за специалист. Стремим се да усвояваме нови методи на лечение, да работим пълноценно с новата апаратура. Във всички болнични стаи до всяко легло имаме монитор, перфузори за инфлузия на лекарствата, вакуумна и, ако се наложи – и кислородна система. Разполагаме и с 2 ехографа с 3 различни трандюсери за изследване на сърце, коремни органи и бели дробове. Линейките ни за домашно посещение са с оборудване от най-високо ниво – дефибрилатори, монитори, вакуум система: на европейско ниво и по стандартите на НАТО. Имаме и екип на клиниката, ако се наложи. Осигуряваме и мероприятия на Министерството на отбраната.
– Как „примамвате” младите си кадри? – Те търсят работа на добро и модерно място. И да има добро отношение към тях и амбициите им. Те имат нужда „да имат човек зад гърба си”, от когото да се учат и на когото да разчитат. Естествено, и добро възнаграждение, но и време за почивка. Аз пък също искам да разчитам на тях. Но въпросът с кадрите е труден не само в медицината. И се радвам, че при нас е почти „пълно” с хора, на които им се работи. Аз подбирам кандидатите да дойдат в клиниката ни и те минават първо един доброволчески период. Така върви работата при нас, от 50 години и преди да дойда тук през 1993 г., а е тръгнало всичко от спешен кабинет. Аз помня вече по-късно кабинетите по спешна терапия. В края на 90-те станахме клиника и се разкрива и стационар. А от над 5 години вече сме Клиника по вътрешни болести. Лично за мен най-важно е колегите ни да са доволни от общата ни работа, а пациентите – да си тръгнат здрави и да ги изпратим с добро и усмивка. Защото политиката на болницата ни е да сме внимателни към пациента и близките му в трудния за тях момент, когато са дошли с надежда точно при нас.
