Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Сръбското поражение при Криволак

[post-views]

Разгромена е Тимошката дивизия, пленени са 2900 офицери и войници.

Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ

Битката при Криволак започва на 19 юни 1913 г. сутринта, след като Сърбия и Гърция отхвърлят опити на българското правителство за спиране на конфликта.

Българските войски в състав от 6 пехотни полка от състава на 2-ра Тракийска и 3-та Балканска пехотна дивизия нанасят тежко поражение на сръбската Тимошка пехотна дивизия. Както генерал Михаил Савов, така и назначеният след него на поста помощник-главнокомандващ генерал Радко Димитриев разчитат, че Четвърта армия ще съумее да нанесе решително поражение на сръбските войски за по-малко от седмица – преди натискът на гръцката армия от юг да даде позитивен за сърбите резултат. Основните си надежди българското командване възлага на операцията срещу десния фланг на противниковата Трета армия при Криволак.

Битката се развива в периметъра между р. Брегалница (при устието на притока ѝ Крива Лакавица) на север и Завоя на Вардар при с. Криволак на юг. Тимошката дивизия заема за отбрана северните и западните склонове на Серта планина и района на железопътната станция Криволак. Началникът ѝ – полковник Драгутин Милутинович, разполага с три пехотни полка (13-ти, 14-ти и 15-и), артилерийски и други части, заемащи три реда окопи по стръмнините западно от Крива Лакавица. В началото на бойните действия на 17 и 18 юни българите настъпват на широк фронт, изтласквайки сърбите от селата Патрик и Драгоево и от подстъпите на Криволак. По заповед на върховното командване, което действа под натиска на правителството на Стоян Данев, настъплението е преустановено на 18 юни, което

дава на сърбите време да преустроят отбраната си.

Привечер на 19 юни 1-ва бригада от българската 2-ра Тракийска пехотна дивизия настъпва откъм Радовиш, прекосява р. Крива Лъкавица и Серка планина и достига укрепленията на сръбската Тимошка  дивизия и Доброволческата бригада пред криволашкия Завой на Вардар. Съгласно плана на командващия 2-ра Тракийска дивизия полковник Димитър Гешов части от 2-ра бригада на дивизията (27-и Чепински и 28-и Стремски пехотен полк) щурмуват височините източно от селата Пепелище и Криволак и с цената на около 450 убити и ранени нанасят поражение на укрепилия се там сръбски 14-и полк, който дава близо 700 пленници. Появата на четири батальона от Доброволческата бригада, прехвърлени от сръбското командване с влак от Скопие до Криволак, не внася желания от сърбите обрат в битката.

На 20 юни сръбската отбрана край Криволак е временно стабилизирана. Командирът на Тимошката дивизия успява да реорганизира разбитите при Пепелище части, като ги разполага вдясно от Вардар и на надвисналия над левия бряг на р. Орлобаир. Разположените на този рид сръбски картечници и артилерия задържат българското настъпление.

На същия ден действащите в центъра 21-ви Средногорски полк и части от 9-и Пловдивски полк под общото командване на полковник Владимир Серафимов нападат сръбските окопи при с. Шеоба. Боят продължава от 3 ч. сутринта до 10 ч. вечерта без успех за българите.

Безрезултатни са и българските атаки при Драгоево, които целят разбиване на северния фланг на Тимошката дивизия и прекъсване на пътя ѝ за отстъпление към Велес. Ключовите височини в района са овладени от 11-и Сливенски полк още на 18 юни, но по-късно напуснати без бой поради недоразумение – командващият първа бригада от 3-та Балканска дивизия, на чието подчинение е полкът, го изтегля, воден от неоснователни опасения за сръбско напредване в района на Щип. Повторната атака на 20 юни край Драгоево не сполучва поради преумората на войниците и демонстрациите на два сръбски конни полка, които прекосяват за кратко Брегалница край с. Софилари във фланг на бригадата.

Въпреки успешната отбрана Тимошката дивизия остава изолирана със своите девет батальона и с шестте батальона от Доброволческата бригада далеч на юг от основните сръбски сили, действащи оттатък Брегалница срещу Щип и Кочани. Призивите на полковник Милутинович към прекия му началник – командирът на Трета армия генерал Божидар Янкович, за по-голяма подкрепа остават напразни.

На 21 юни българите постигат решителни пробиви

във фланговете на сръбската отбрана. Атаката на Орлобаир започва през нощта с четири дружини от 28-и, 27-и и 49-и полк. Под прикритието на тъмнината българските войници изкатерват склона без големи загуби, но на платото попадат под кръстосан обстрел. Сърбите са разбити след третата атака на нож. Боят приключва на разсъмване с овладяване на рида от българите.

Боят при Драгоево също започва през нощта, но се проточва по-дълго. Сърбите в състав от три батальона оказват най-сериозна съпротива на височината Щъркелево. Заградени от три страни от седемте дружини на 9-и и 11-и полк, те отстъпват пообед на 21 юни.

Тези неуспехи водят до общо отстъпление на Тимошката дивизия към Градско и Велес. Българите не ги преследват поради умората, претърпените загуби и грешките на бригадните командири.

В резултат от Криволашкото сражение Тимошката дивизия е разгромена. Сръбските загуби възлизат на 3470 души. От тях българите пленяват близо 2900 сръбски войници и офицери, 18 оръдия и други материали. Сръбската Трета армия е застрашена от обход. Поради тежките загуби от над 2100 души убити и ранени 2-ра Тракийска дивизия и 11-и полк (1/3 бригада)

не успяват да развият стратегически успеха си

в посока към Велес и Скопие.

Българският успех е локално ограничен, но се отразява върху развитието на Брегалнишката оперативна обстановка като цяло. Сръбското командване спира настъплението, стреснато от разгрома на Тимошката дивизия на южния си фланг.

След неуспешните боеве при Дренак, Райчин рид и Султан тепе на 22 и 23 юни деснофланговите съединения на Четвърта българска армия отстъпват 15 км към Безиково и Баньо ЧукаПърва бригада от Македонско-одринското опълчение не успява да се оттегли навреме и дава няколкостотин жертви и пленници, а сърбите завладяват вр. Китка. Седма дивизия отстъпва необезпокоявано на изток от Кочани.

Сръбското командване нарежда на Моравската дивизия да спре преследването заради общо прегрупиране на силите. Прегрупирането е предприето за усилване на Трета армия след Криволашкия бой. Раздвижването на българските войски от север (офанзивата срещу Пирот, започнала на 22 юни) налага ново разместване на сръбските войски. Две дивизии – Дринската и Шумадийската, са изтеглени към Велес и Куманово.

В това време генерал Ковачев подготвя контраудар срещу сръбските части, проникнали до Кочани. Те са отслабени заради прегрупиранията, предприети от сръбското върховно командване, както и от холерата. Ударът срещу тях трябва да бъде нанесен едновременно от изток със 7-а Рилска дивизия и от юг с 2-ра Тракийска дивизия. За целта последната потегля от Криволак (22 юни), минава зад тила на 8-а дивизия, на чийто фронт при Щип цари сравнително затишие, и към 24 юни заема изходни позиции при с. Червилово (на левия бряг на Брегалница, северно от Щип).

На същия ден обаче генерал Стилиян Ковачев отменя операцията и нарежда общо отстъпление на армията си към Калиманското плато. В донесение до главната квартира той иска дипломатическа интервенция, като подчертава, че войските му са пред катастрофа. Осма дивизия се оттегля необезпокоявана от Щип през нощта срещу 25 юни. На 26 юни сърбите заемат Радовиш. Докато българското ляво крило отстъпва, дясното контраатакува. Части от Македонско-одринското опълчение, 2/4 бригада и 7-а Рилска дивизия, прекосяват р. Каменица (десен приток на Брегалница) и отблъскват Черногорската дивизия от вр. Говедарник и Дулишките височини.

С общото оттегляне на българите към Царево село към 26 юни боевете стихват до сръбския пристъп срещу Калиманската позиция в началото на юли. Причина за решението и действията на командващия Четвърта армия генерал Стилиян Ковачев е, че след победата си при Дойран (на 23 юни) срещу части на Втора българска армия гръцките войски напредват бързо към Струмица – Петрич – една от основните комуникационни линии в тила на Четвърта армия.

Най-ново

Избрани