Етнолог разкрива през изложба как се ставаше мъж в казармата.
Гл. ас. д-р Илия Вълев работи в Националния етнографски музей, където е подредена неговата изложба „Когато момчето става мъж…” (Казармата през „онези“ 45 години). Роден е през 1985 г. в Димитровград, завършва висшето си образование във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, защитил е магистратура и докторантура по специалността „Етнология“, като дисертацията му разглежда именно наборната военна служба.
Като човек, който не е служил наборна военна служба, въпросите, свързани с казармата преди 1989 г., искрено вълнуват д-р Вълев наред с интереса на много хора, особено мъжете над 40-годишна възраст, готови да споделят своите спомени за този период от живота си. „Та оттам тръгнах“, споделя гл. ас. Вълев за изложбата „Когато момчето става мъж…”. „Като учен обаче също се заинтересувах от темата, как порастват момчетата в нашата съвременност. През т. нар. доиндустриален период през коледуването като обичай.“
В съвременността преходът от детето към възрастния мъж се оказва именно институцията на казармата. На всички е добре известна популярната поговорка: „Мъж,
който не е ходил в казарма, не е никакъв мъж
– със съответното продължение и за жените. Не бива да пропускаме и факта, че именно от казармата започват най-трайните и истинските приятелства за цял живот.
„Аз по принцип можех да вляза войник, тъй като донаборната служба отпадна окончателно след моя набор. Викали са ме на медицински комисии, но тъй като ме приеха в университета, бях освободен. А чисто като етнолог, както вече казах, търся в съвременността, в нашия XXI в. граничния момент на прехода от детето в мъж“, обяснява д-р Илия Вълев. Етноложкият термин е „инициация“.
А как той намира своите информатори? Етнологията е емпирична наука, информацията за дадено изследване се събира чрез интервюта и разкази, преки спомени, т.е. от преките носители на културата. За целта авторът обикаля почти цялата страна, за да намери своите респонденти, а това не е особено трудно, „в смисъл, почти всеки, който да хванеш, над една определена възраст, ще ти разкаже за казармата“, разкрива д-р Вълев. Търси нюанси в чисто народностните обичаи, какъвто например е войнишкото изпращане, защото казармената институция е с ясни правила и норми, има устави, които са абсолютно еднакви за всички и там нюанси не могат да се търсят.
Логично е да си помислим, че вторият ритуал на възмъжаване в службата на новобранеца е полагането на клетва, което се превръщаше в празник за цялата фамилия на новобранеца,
роднините пристигаха на свиждане от другия край на България
но според него първият казармен ритуал е всъщност явяването на медицинска комисия. От институционална гледна точка това е формален акт, но от психологическа притеснението, което донаборника изпитва, дали е годен за военна служба, дали има някакво скрито заболяване, всичко това наред с първата тръпка, която момчето преживява пред медицинската комисия, гол наред с множество непознати момчета е първото претръпване на бъдещия войник пред службата, която го чака от тук насетне.
В дисертацията на гл. ас. д-р Вълев се разглежда и т. нар. ритуал „бухалясване“, т.е. „произвеждането“ на новобранеца в стар войник. Авторът го нарича „Тунелът на ритниците“. За несведущите ще поясним, че това е акт на вътрешноказармена инициация, строго специфичен за всяко поделение, род войски и дори спално помещение. Идва от казармения термин „бухал“, т.е. новобранец. Чрез този доста насилствен, но общо-взето весел ритуал, войниците, на които предстои уволнение, „произвеждат“ новобранците в чин „стари кучета“ с колани и кубинки по гърба. Когато „бухалясването“ свърши, на новопокръстения стар войник символично е свален колана от металните носачи на вълнената куртка.
Накрая, разбира се,
следва дълго жадуваното „Уво!“
уволнението на стария набор войници, което също си има своите традиции в различните поделения на социалистическа България.
Артефактите в сбирката са събрани основно от дарения, най-вече от бащата на д-р Вълев, служил като старшина в поделението на ВВС в с. Узунджово (Хасковско). „Виждайки, че се интересувам от темата, интервюираните ми подаряваха различни свои вещи и униформи, даже и да си визуализирам дисетрацията. Впъследствие си казах, че това трябва да прерасне в нещо повече, за да го видят и други хора. Освен това Вълев е член на Национално дружество „Традиция“.
В сбирката са включени и униформи и емблеми на различните родове войски, изложена е дори униформа от задължителното за средните училище военно обучение, въведено през 1968 г. за всички младежи и девойки. Според гл. ас. Вълев, по онова време средношколците се учат на чест и отговорност, поемат изпълнението на задачи и полагат изпит върху усвоените знания.
Той не е убеден, дали трябва да се възстанови наборната служба, според него професионалната армия е по-добрият вариант. Но е на мнение, че едно военно-гражданско обучение с практическа насоченост в рамките на два месеца би било полезно.
