Бунтът на наемническата група „Вагнер“ в Русия преди седмица отново насочи светлината на прожекторите към сенчестия свят на частните армии, които работят в зони на конфликт по целия свят. А от техните услуги се възползват както правителства, така дори и НПО. Но какви рискове носят със себе си войниците под наем и заплаха ли са за международния мир?
Глобалната сила „Вагнер“ с присъствие не само в Украйна, но и в различни африкански страни, изведнъж излезе от синхрона с президента Владимир Путин и се превърна в екзистенциална заплаха:
„Ще защитаваме нашия народ и нашата държавност от всякакви заплахи, включително държавна измяна. Свидетели сме именно на това. Високите амбиции и личните интереси доведоха до предателство.“
„Вагнер“ обаче е една от многото. В последно време наемници са активни както в Украйна, така и в Йемен, Нигерия, Сирия и Ирак, като не се знае какъв е оборотът на този бизнес. Една от най-познатите и разполагаща със най-съвременни технологии наемническа група е американската „Академи“, позната преди като „Блекуотър“, която имаше значителна роля в Ирак и Афганистан, където работи за американското правителство. Друга известна фирма в този бранш е британската G4S, която е осигурила почти една трета от всички невоенни конвои в Ирак. Групата има присъствие в над 125 страни. За услугите на десетки хилядите обучени техни бойци плащат не само правителства, но и мултинационални корпорации – за охрана на техните инвестиции, като мини или корабите им от пирати. Дори организации с нестопанска цел като Save the Children и World Vision се обръщат към наемници, за да защитят проектите си в опасни региони.
Случилото се в Русия напомни, че освен военна мощ те могат да представляват и политическа опасност и това трябва да се възприеме като сигнал за тревога от световните лидери, смята Шон Макфейт – бивш подизпълнител на военни поръчки, понастоящем професор в университет в САЩ и автор на книгата „Съвременният наемник: частните армии и какво означават те за световния ред“:
„Това показва риска да се разчита на частни сили да изпълняват заповеди, особено грамада като групата „Вагнер“. Не бива да забравяме, че наемниците са втората най-стара професия в света. Много са трудни за контролиране, непостоянни са. Станалото миналия уикенд не е новост в историята. Проблемът е, че световните лидери до този момент приемат наемниците като евтин холивудски злодей, а това не е така, те са много опасни.“
Съществува ясна рамка, която криминализира вербуването, обучението, използването и финансирането на наемници, но в много тясна дефиниция, а встрани остават много участници в тази сфера като частни военни компании и фирми за осигуряване на сигурност, за които мерките са незадължителни. Международната общност от години не може да се обедини по въпроса трябва ли и тe да бъдат обвързани с правни задължения и отговорности, казва Сорча Маклауд – член на работната група на ООН за използването на наемници:
„Случилото се през уикенда е последица от липсата на регулации за приватизацията на употребата на сила. Преди векове Макиавели е написал, че наемниците са опасни и на тях не може да се разчита.“
Мамят обаче не единствено наемниците, а и хората, които са ги наели, обяснява Шон Макфейт:
„Историята говори, че наемниците могат да бъдат много недобросъвестни, но такива са и техните клиенти. Папите, които са наемали войници, са позорно известни с това, че не са им плащали. Когато бях в Африка никой не искаше да работи с ООН, защото не вярваха, че ще им бъде платено. Така че измамите са взаимни.“
Пример за думите му идва от Латинска Америка, откъдето Франс прес писа, че идва „евтината работна ръка за американските войни в Близкия Изток“. Според проучване на университета „Браун“ над 3900 подизпълнители са загинали в Афганистан, повечето от които са били граждани на трети страни. Наемниците се превръщат в жертви, когато за услугите им е обещавано гражданство или голяма сума пари, които обещания обаче накрая не се изпълняват. Бившият войник от Колумбия Франсиско Ландинес се е сражавал срещу талибаните в Афганистан и „Ал-Каида“ в Ирак:
„Имам опит от войната в Колумбия, бил съм на враждебни позиции и на фронт на ФАРК, но не бях виждал нищо подобно. Не бях обучен да бъда пушечно месо или да очаквам враг, който е по-многоброен, с по-добри оръжия и по-силен. Приеман си за боклук, животът ти не се взема предвид, все едно не си човек, а куче.“
За колумбийските наемници се чу през 2021 г., когато за около 20 от тях се писа, че са били замесени в убийството на президента на Хаити Жовенел Моиз.
Примерите от историята за използване на наемници са много. По-значим е този с Уилям Завоевателя, който през XI в. с помощта на наемници завоюва Англия и поставя началото на британската монархия. Джон Лехнър, който изучава „Вагнер“ с фокус върху конфликтите в Африка, разказва:
„Едва през последните около 200 години се оформят националните армии, но сега светът започва отново да се връща към приватизацията на сигурността по време на война. За държавното управление това означава конкретно, особено в Русия в момента, че наемниците могат да работят за държавата, но и че са мотивирани от печалбите и заради това могат да бъдат както полезен инструмент, така и опасно оръжие, ако не са удовлетворени.“
Какво предстои за „Вагнер“?
„В крайна сметка независимо от смяната на управлението през последните години „Вагнер“ изгради значителна инфраструктура в Африка и дори по-важното – контакти, мрежи и отношения. И както с нов изпълнителен директор на каквато и да е компания не можеш да очакваш да уволниш 2000 души и веднага да намериш нови 2000, които да вършат същата работа идеално.“
А моделът на „Вагнер“, който е осигуряване на сигурност в замяна на концесии за природни ресурси, накратко описва Шон Макфейт:
„Моделът на Пригожин се е наложил в Африка и Сирия например. Той отива при правителството – да кажем на Мали – и казва: „Мога да ви защитя с групата „Вагнер“ и интернет агенцията ми за проучвания“, която е фабриката му за тролове за разпространение на дезинформация и кибератаки. В замяна на това иска да добива злато или петрол. А достъпът до мините на Путин и Пригожин става много труден.“
Здравните работници, които са част от кампанията за ваксиниране срещу полиомиелит в северозападната част на Пакистан често биват нападани от местни хора заради недоверие. Държавата изглежда не може да се справи с проблема и НПО казват, че въоръжени групи биха могли да защитават здравните работници, тъй като те изпълняват общественополезна дейност. Това е „сивата зона“ на наемниците – как биват дефинирани и как им се плаща.
„Случаят с „Вагнер“ няма да е последният. Наемниците са като огън – могат както да ти изгорят къщата, така и да захранят парна машина. В бъдеще е възможно НПО да наеме въоръжена група, която да се намеси и да спре терористична групировка като „Ислямска държава“. Не само лошо, но и много добро може да дойде от наемниците.“
„Вагнер“ е една от многото частни военни фирми, които работят на почти всеки континент. Нейният успех срещу украинците в Бахмут обаче показа, че въпреки възможността за неприятности, наемниците постигат резултати на бойното поле. От гледната точка на политиците плюсовете на използването на подобни въоръжени групи са няколко: уменията и подготовката на бойците, които позволяват провеждането на сложни мисии на по-ниска издръжка спрямо държавната войска, тяхната гъвкавост и възможност за бърза намеса в критични ситуации, като освен това осигуряват възможност на властта да отрече извършването на зверства и нарушаване на човешките права. Минус, който не е за пренебрегване, обаче е че те работят за онзи, които им предложи най-високо заплащане. По този начин въоръжените групи излагат на показ слабостта на ООН да ги обвърже с протоколи и демонстрират, че и те, точно толкова колкото Женевската конвенция, пишат законите на войната.
Източник: bnr.bg
