Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

Как подводниците на Швеция биха помогнали на НАТО във водите на Балтийско море, когато страната се присъедини към алианса

[post-views]
Как подводниците на Швеция биха помогнали на НАТО във водите на Балтийско море, когато страната се присъедини към алианса

Когато Швеция се присъедини към НАТО, тя ще помогне на алианса да компенсира уязвимостта си в района на Северозападна Европа-Балтийско море, общ воден път с Русия с тесен пролив за достъп до пристанищата на осем държави, в това число и до тези на Германия.

Ключът на Швеция към запазване на свободното плаване в тези води в случай на конфликт е нейният подводен флот, който е сред водещите в света и според анализатори разполага с някои от най-модерните конвенционални подводници, създавани някога.

„Шведският подводен флот е добре подготвен за тази среда и ще допринесе значително за цялостните способности на подводниците на НАТО в Балтийско море“, заяви официален представител на алианса пред Ройтерс.

Плиткото Балтийско море, наричано от някои представители на военноморските среди „наводнена ливада“, е със средна дълбочина от около 60 метра, което го прави твърде плитко за ядрените подводници, които съставляват по-голяма част от подводния флот на Русия и целия подводен флот на Съединените щати.

Швеция разполага с три усъвършенствани подводници клас „Готланд“ (Gotland) и един по-стар модел, който ще бъде изведен от експлоатация, когато през 2027-2028 г. бъдат доставени две подводници с нов дизайн А-26, като по този начин общият им брой ще стане пет до края на десетилетието.

Какво прави Швеция толкова силна?

Опит. Швеция използва подводници в Балтийско море от 1904 г. насам. Нито една от съседните държави не е била толкова активна под водата, колкото шведите. „Имаме регионален опит, който запълва една празнина, опит, който НАТО няма“, заяви командирът на шведската Първа подводна флотилия Фредрик Линден.

Балтийско море също така е и сложен воден път: С много реки, които се вливат в него, то има широко вариращи нива на соленост. Те променят както плавателността на подводниците, така и начина, по който звукът се разпространява под водата, а за успешното плаване са необходими познания за местността.

Шведските подводници могат да останат под водата в продължение на седмици.

Докато са под водата, конвенционалните подводници работят чрез батерии. Повечето от тях трябва да изплуват на повърхността след няколко дни, за да могат дизеловите им двигатели, които захранват батериите, да бъдат включени.

За разлика от тях обаче шведските подводници разполагат с течен кислород, съхраняван в резервоари на борда на плавателния съд, чрез който позволяват на дизеловите двигатели да работят и под водата и по този начин да захранват батериите без да имат нуждата да излизат на повърхността. Така те могат да останат по-дълго време под водата и да намалят шанса да бъдат локализирани.

Как тези подводници ще бъдат полезни в бъдеще?

След 30 или 40 години, а може би и по-скоро, подводните войни вероятно ще бъдат автономни, твърди Себастиан Брунс, старши изследовател в Института за изследвания в областта на политиката на сигурност към Килския университет. В очакване на това Швеция е поръчала две нови подводници, които трябва да бъдат доставени в периода 2027-2028 г.

Известни като А-26, построените от (шведската корабостроителна компания – бел. прев.) „СААБ Кокумс“ (SAAB Kockums) плавателни съдове ще бъдат по-големи и по-универсални от подводниците клас „Готланд“ и ще имат уникална характеристика: в носовата им част ще бъде разположен шлюз за гмуркане с диаметър 1,5 м., който ще позволи на дистанционно управлявани подводни апарати, автономни превозни средства и групи водолази да влизат и излизат бързо и лесно от подводниците.

Брунс заяви, че това прави подводницата А-26 идеална за водене на бойни действия на морското дъно – например при защита или унищожаване на тръбопроводи или друга критична инфраструктура на морското дъно. „Войната на морското дъно е най-нашумялата тема в момента във военноморските среди“ заяви той, като направи препратка към експлозиите през миналата година, които разрушиха газопровода „Северен поток“, минаващ под Балтийско море.

Дистанционно управляваните подводни апарати могат да изпълняват задачи като извличане или поставяне на обекти на морското дъно, сканиране на големи площи, както и поставяне или обезвреждане на мини. Освен това те могат да се потапят по-дълбоко от обикновените подводници.

Източник: bta.bg

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани