Как се възражда паметта за забравените, разказва майор от запаса Красимир Вакарелски.
Краткото съобщение за това събитие звучи така: „На 7 юли от 11 ч. в с. Лесново, Община Елин Пелин, с участието на Националната гвардейска част и свещеници от Софийската духовна околия ще бъде открит военен паметник. На него са изписани имената на 51 военнослужещи от селото, загинали във войните за свободата и независимостта на България.“
За да се стигне до церемонията по откриването, е изминат дълъг и съвсем не лек път. Впрочем така е за почти всеки военен паметник у нас. Лично аз го изпитах през последните три години по повод на изграждането на Паметен знак за завръщането на българските войски от бойните полета на Втората световна война.
Но да се върнем в с. Лесново и към сагата по построяването на паметника.
Всичко започва през 2013 г.
когато Министерството на отбраната публикува имената на загиналите военнослужещи от Българската армия в Балканските войни. В тези списъци майор Вакарелски вижда имената на няколко души от родното си село. Един от тях е неговият прадядо Григор Андреев Вакарелски, редник от 6-и Търновски пехотен полк, 11-а рота. Роден е през 1889 г. в с. Орманлия, околия Новоселци. Загинал – на 13 март 1913 г. в Кадъкьой, околия Чаталджа, Турция.
„Нещо ме сви под лъжичката и вече знаех, че трябва да направя нещо за тези наши забравени герои. Веднага написах заявление до Държавна агенция „Архиви“,за издирване на имената на всички военнослужещи, родени в с. Лесново (старо име Орманлия), загинали във войните на България, от Освобождението до края на Втората световна война“, казва майор Вакарелски.
След като получил отговор от Държавния военноисторически архив, се свързва с колегите от дирекция „Социална политика и военно-патриотично възпитание“ към Министерството на отбраната. Прави и допълнителна справка за имена, войскови части, места на загиване и др. Изследва войнишките паметници от онази епоха и се спира на най-типичната форма – постамент от три стъпала, вертикална част с паметни плочи и завършващ обелиск с кръст „За храброст“ на него (по подобие на Руски паметник в София).
„Изучих изискванията на Закона за военните паметници и Закона за устройство на територията. Съставих „Ред за построяване на военен паметник“, в който описах последователността от стъпки, необходими за построяването. Написах една прокламация към населението на с. Лесново с патриотична насоченост, публикувах я на официалната Фейсбук страница на селото (която бях направил няколко години по-рано) и я закачих на входа на читалището“, продължава разказа си моят събеседник.
Потърсил съмишленици за идеята, но, за съжаление, не срещнал подкрепа. „Явно хората в това шопско село са причината повече от 100 години да няма паметник на загиналите за България“, е неговият тъжен извод. Две години минават в проучвания, подготовка на различни документи, на проект, на агитиране на хора за каузата, уговаряне на каменоделци и т.н.
Така
идва 2016 г.
След разговори с местни хора успява да запали няколко от тях. „Направих събрание в читалището, убеждавах хората, че имаме дълг към тези наши герои, че трябва да възродим паметта и спомена за тях. И отново разочарование, нито един жител не се обади и не каза, че „това е мой прадядо или дядо, историята му е такава и такава…“ или пък „аз се наемам да помагам с това и това…“.
На 5 май 2017 г.,
с една група приятели основава Инициативен комитет за построяване на военен паметник на военнослужещи от Българската армия, родом от с. Лесново, загинали във войните за свободата и независимостта на България. Подкрепата била по-скоро морална. Никой не знаел как да движи делата, но изискването на Закона за военните паметници е да има Инициативен комитет. Трудно било дори събирането на членовете на комитета, за да бъдат проведени 24 заседания по различни казуси. Години наред ходи с чанта с документи и преписки, които се трупат и трупат, а чантата все повече и повече започва да тежи.
Тръгва отново по институциите. В Общината и Общинския съвет загубил почти две години за даване на съгласие за построяване на военния паметник, за издаване на скица, виза за проектиране и т.н. Намерил архитект, който безвъзмездно, по негова идея, изготвил проекта, който после претърпял малко развитие.
Проектът с документите бил одобрен от Областната администрация на Софийска област. После го занесъл и в Министерството на отбраната. Там срещнал разбиране и нещата се случили почти светкавично. Министерството на отбраната му отпуснало 12 000 лв. Община Елин Пелин също обещала финансиране. Подел дарителска кампания, изготвил Вътрешни правила за провеждането й, завел книга за дарители, купил дарителски кутии, печатница напечатала плакати и листовки. И пак разочарования – от село с 1700 жители, събрал едва 353 лв.! А от петимата членове на Инициативния комитет двама не пожелали да дарят пари.
„Тъкмо се появи светлина в тунела, че нещата с построяването на паметника ще се случат, главният архитект на Общината, вместо да издаде разрешение за строеж, ме препрати в Министерството на културата за съгласуване (въпреки че по Закона за военните паметници това не се изисква). После дойде корона- кризата и всичко спря. Загубиха се две години“, със съжаление споделя майорът.
В самото начало на 2022 г.
получил уверение от кмета на Община Елин Пелин, че всичко е наред и ще дофинансира проекта. Събрал оферти, избрал изпълнител и започнал строежа. Отново, за съжаление, нито един местен жител не дошъл да помогне с нещо. Не идвали да помагат и хората от Инициативния комитет. Кметът на селото не можал да осигури дори за ден един помощник. Без него каменоделците не предприемали нищо. Всеки един детайл, размер, позиция, сглобка и т.н. минавали през него. Работел наравно с каменоделците. После те си отишли и останал сам. „Много от дейностите ги свърших в лоши метеорологически условия – стана ноември, декември. Хората минаваха с колите си, гледаха учудено и сигурно са си казвали „кой е тоя луд“. Но с моята пословична упоритост довърших паметника, попълних фугите, демонтирах скелето и зачаках пролетта. В началото на 2023 г. попълних анкетни карти и ги подадох по съответния ред за включването на военния паметник в село Лесново в Общинския, в Областния и в Националния регистри на военните паметници“, стига почти края на разказа си майор Вакарелски.
Идва времето за подготовка на церемонията по откриването. Започва кореспонденция с Министерството на отбраната и с Националната гвардейска част. Мероприятието е съгласувано и ритуалът е насрочен за 7 юли 2023 г., от 11,00 ч.
Но предстоят довършителни работи: оформяне на хоризонталната планировка, насип и поставяне на циментови плочи около паметника и изработване на кръст „За храброст“, излят от бронз. Отново, за съжаление, няма хора за помощ, няма и пари. Кръстът финансира почти сам. Хубавото е, че попада на страхотен скулптор – Христо Илиев от гр. Добрич. Заел се сам да направи тротоарните пътеки около паметника. Всеки свободен час е около монумента. Много труд, много пот, много разочарование от липсата на подкрепа. Крепи го обаче мисълта, че всичките тези неудачи, неволи и разочарования ще отминат, но ще остане, по неговите думи, паметникът да напомня за героизма на нашите деди, за техния принос да ни има нас и да я има България.
Като се сетим за апостоли, гледаме все назад в годините. Добре е да ги потърсим и днес. Има ги! Като този майор. Любимият му цитат е „Който иска да свърши една работа – намира начин, който не иска – търси причини!“
