Учебният армейски полигон „Корен“ – един от най-внушителните на Балканите. Терен, където родната войска се учи да воюва, за да побеждава. Затова условията и мащабите, които полигонът предоставя на войските, са максимално близки до истинските бойни реалности. Тук армията се калява, формированията трупат безценен опит, а командирите се учат да вземат решения на местността и да организират боя. Тук въздухът сякаш е наситен с мирис на изгорял барут, а тишината често е раздирана от рев на танкове, грохот на артилерия и свистене на реактивни залпове. С две думи – тук е, както казват французите, „ на война като на война“. Иначе и не може да бъде.
Но в тези барутни условия на учебния полигон има едно място, сякаш попаднало от друг свят. Сякаш строено и изваяно според каноните на някой туристически каталог. Място, където наистина човек може да се отпусне и релаксира, поне така го почувствах аз. А тази благодат е за всички – не само за личния състав на полигона, но и за бойците и командирите, пристигнали тук за учения. Това място е административната част на „Корен“ и има „скромните“ размери от 156 дка. Но идеята то да се превърне в нещо като разкошен парк е на различни командири на полигона през годините. Ценното е, че тук са вплетени чисто български, нашенски, етнографски елементи. Тук може да видите реплика на легендарното Черешово топче. Или селска каручка, кладенче или пък малко идилично дървено мостче. Това е достатъчно, за да се пренесете в един друг свят. И всичко е правено с безвъзмездния труд на воините и служителите от полигона. „Тази красота, и тази идилия, които виждате, са градени с години. Може би 10–15 години. Не са заслуга на един човек. Принос имат всички мои колеги, които са командвали полигона преди мен. Всеки е прибавял по нещо, всеки е усъвършенствал парка, средата, градинките. Сега всичко това се поддържа от общите работници и военнослужещите от формированието.“, обяснява командирът на полигона „Корен“ подполковник Христо Василев.
Сега, особено през лятото, всекидневните грижи за поддържане на този зелен оазис са косене на трева, подрязване на дръвчета, варосване. Горската флора е представена от бял дъб, черен дъб, бор, липа. От местното горско стопанство идват често и събират жълъдите, защото били от много високо качество и предоставят млади дръвчета за разсад. Миналата година са засадени 50 дъбчета и 2 борчета. Освен това има и няколко ябълки и череши, които са на 25 години. Светът на фауната тук са фазани, яребици, пъдпъд ъци, диви прасета, зайци, елени, сръндаци. Между другото полигонът е разрешен за пасища и горска сеч и граничи с 9 села. Самото стрелбище е с площ 42 кв. км. И преди всяко учение районите, където се разполагат войски, се третират срещу кърлежи.
