Професор полк. о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ
В същото време основните български сили са насочени срещу сърбите.
В началото на юни 1913 г., когато концентрацията на войските издава намеренията на българското командване да насочи главните си сили срещу Сърбия, гръцкото командване разполага четири пехотни дивизии (2-ра, 3-та, 4-та и 5-а) и конната си бригада. Те се развръщат по фронт между Лагадинско езеро и долното течение на р. Вардар за настъпление през Кукуш и Дойран в тила на българските войски, които се сражават срещу сърбите. Този удар трябва да бъде подпомогнат от 10-а пехотна дивизия, която е заела позиция на десния бряг на Вардар при Гумендже. Едновременно с това 1-ва и 6-а дивизия трябва да настъпят през Негован към Сяр и да прекъснат комуникациите между Македония и Западна Тракия (железопътната линия Сяр–Дедеагач ). В тяхна помощ в района на Нигрита действа 7-а дивизия. Нейната задача е да завземе с. Орляк и да пресече пътя за отстъпление на българите през Струма. Общата численост на гръцката армия в Македония в началото на войната надвишава 145 000 войници и офицери. Те разполагат със 176 артилерийски системи и 150 картечници.
Съгласно плана на българската главна квартира от 18 май в първоначалната фаза на бойните действия Втора армия трябва да задържи позициите си по Карадаг и долното течение на Струма до изтласкването на сърбите от Криволак и поречието на Брегалница. След това с подкрепления от сръбския фронт тя трябва
да настъпи и превземе Солун
Към 15 юни армията с щаб в Сяр е разтеглена на над 150-километрова линия от Вардар до Орфанския залив. Общата численост на българските войски там е към 75 000 души със 175 оръдия.
След тежките боеве в хода на Балканската война, изнурителните преходи и поради заболявания ефективните бойни формирования на армията разполагат в състава си не с повече от 36 000 души. Командващият Втора армия генерал Никола Иванов развръща голяма част от тези сили по протежение на цялото беломорско крайбрежие, тъй като се опасява от гръцки военноморски десант.
Настроено за настъпателна война срещу бившите съюзници, българското главно командване не подготвя алтернативни продоволствени бази и съобщения за войските си в Македония. Това ограничава тяхната маневреност и превръща отбраната на единствената снабдителна линия Сяр–Демирхисар–Дойран в основен приоритет на генерал Иванов.
На 17 юни, едновременно с офанзивата на Четвърта армия срещу сръбските линии на Брегалница,
Втора армия също преминава в настъпление
С крайния си ляв фланг (11-а дивизия и Сярската бригада) тя изтласква гърците от Правищко и ги принуждава да се оттеглят от левия бряг на Струма. В това време крайният десен фланг завзема Гевгели, прекъсвайки прекия контакт между гръцката и сръбската армия, а центърът напредва към Солун.
Въпреки слабата съпротива настъплението е спряно на следващия ден със заповед на помощник-главнокомандващия генерал Михаил Савов. Причината е поражението на 7-а Рилска пехотна дивизия от сърбите в района на Злетовската река. Генерал Савов отлага офанзивата срещу Солун и нарежда на командващия Втора армия да оттегли войските си, като прикрива направленията през Дойран и Сяр. Така е изпусната оперативната инициатива. За да спечели време за победа над сърбите, българската Главна квартира планира да допусне гърците до Струмица, където трябва да им бъде нанесен контраудар. Генерал Иванов преценява, че позициите при Кукуш и Лахна са най-изгодни за отбрана, и решава да задържи армията си на тях. Разбрал от прехванати съобщения за намерението на гръцкото командване да насочи войските си през Кукуш и Дойран, той иска подкрепления от стратегическия резерв на главното командване, но вместо на гръцкия исканата пехотна бригада е изпратена да подкрепи притиснатите части на сръбския фронт.
Междувременно гръцките войски подсигуряват тила си, като избиват или пленяват българския гарнизон в Солун. На 19 юни почти в пълния си състав се развръщат срещу Втора армия. Българските войски са изтласкани от предните си позиции. Втора балканска бригада, срещу която действат четири от осемте гръцки дивизии, се оттегля от Женско и Хамбаркьой към Кукуш, а 1-ва бригада от Десета дивизия – от Негован към Лахна. За да спре напредването на гърците, генерал Иванов прехвърля войски от слабо ангажирания си ляв фланг при Тахино и Правища към Кукуш, Лахна и Сяр. След повторен отказ на главната квартира да прати по-големи подкрепления в нощта на 19 срещу 20 юни той подготвя отстъпление зад Струма. Изтеглянето е отложено, когато на следващия ден новоназначеният помощник-главнокомандващ генерал Радко Димитриев нарежда на резервната на 2-ра бригада от 6-а Бдинска дивизия да се върне от сръбския фронт край Щип обратно към Дойран.
На 21 юни сутринта благодарение на численото си надмощие гърците обгръщат фланговете на 2-ра Балканска и пристигналата Сярска бригада и ги принуждават да изоставят Кукуш. Защитата на слабо укрепената позиция при Лахна рухва в късния следобед под обстрела на превъзхождащата гръцка артилерия. Подкрепленията, разпоредени от командващия армията, пристигат на части и твърде късно. Въпреки очакванията на Иванов изпратената от главната квартира 2-ра Бдинска бригада не успява да стигне през този ден до Дойран и да повлияе на битката.
В тези събития се проявяват жестокостите на войната.
Град Кукуш е опожарен и обезлюден
Десетки български села в околностите му са опустошени от гръцката армия след победата ѝ на 21 юни. Населеният предимно с гърци град Сяр на свой ред е опожарен от българите.
В сраженията при Кукуш и Лахна гръцките войски търпят тежки загуби. С цената на 8700 убити и ранени обаче успяват да ликвидират непосредствената заплаха за контрола си върху Солун. Втора българска армия успява да се оттегли на левия бряг на Струма, но поради претърпените значителни загуби от над 3000 убити и ранени само при Кукуш, общо 6000 пленени, дезертирали и 130 оръдия на целия фронт, не успява да противостои на последвалата офанзива на противника.
Възползвайки се от превъзходството си в хора и артилерия, гръцкото командване съсредоточава силите си за последователни удари по разтеглената отбрана на Втора армия. Пръсната от Струма до Вардар, тя не успява да окаже ефективен отпор. На 23 юни дясното ѝ крило търпи поражение при Дойран. Българите отстъпват през Беласица и Струма . Преследващите ги гърци пресичат линията Струмица–Петрич, по която преминават основните комуникации на българските войски, сражаващи се срещу сърбите. Четвърта армия успява да се изтегли своевременно към Калиманското плато, но оставя в сръбски ръце Кочани, Щип, Радовиш и ред други населени с българи градове.
Сръбската офанзива към Царево село от 4 юли е съгласувана с действията на гръцката армия по поречието на Струма към Горна Джумая. Българските войски при Пехчево стоят между съюзническите армии и заплашват с контраудар както сърбите, така и гърците. За да елиминират тази заплаха
сръбският и гръцкият генерален щаб се договарят да обединят силите си
в този район.
На 5 юли 3-та гръцка дивизия настъпва от Струмица към Пехчево, а 10-а гръцка дивизия достига Берово. В боя на линията Будинарци–връх Джама на 6 юли деснофланговите части на Втора българска армия (2-ра бригада от 6-а Бдинска пехотна дивизия) са разбити от гърците и отстъпват към Панчарево. В резултат на това южният фланг на Четвърта армия (1/3 бригада) е изложен на риск от обкръжение. Затова бригадата отстъпва от Будинарци на север – към Трабатовище. За да неутрализира заплахата от гърците и да предотврати обединяването им със сърбите, генерал Диков прехвърля от Драмче на юг резервната си 2-ра бригада от 2-ра дивизия. На 8 юли гърците настъпват от Беязтепе и пробиват отбраната на 51-ви пехотен полк, но при Трабатовище са спрени от българските подкрепления, дошли от север.
След завземането на Струмица, Рупелския пролом и Драма в последните дни на юни гръцките войски се прегрупират и на 5 юли подновяват настъплението си в направления към Царево село и Горна Джумая. През следващите дни те изтласкват ариергардните български части от Малешевската планина, овладяват долината на Места, Кресненския пролом и Предела. На 13 юли гърците завземат Симитли. На 14 юли гръцкият флот стоварва десант в Дедеагач. Българските военни и цивилни власти се изтеглят от Западна Тракия непосредствено преди това. На 14–15 юли български части от Четвърта армия, усилената Втора армия и Западнородопският отряд започват финалната Кресненската операция.
