Пловдивският 91-ви инженерен батальон категорично опровергава това популярно твърдение.
На портала на 91-ви инженерен батальон от състава на 55-и полк бе открита паметна плоча, с която се отдава признание на 6-а Строително-механизирана дивизия и на нейните предшественици. На 1 февруари 1921 г. е формирана Пловдивската производствена област. На 27 април 1922 г. е създадено Пловдивското окръжно трудово бюро, а на 1 февруари 1937 г. – 2-ра трудова дружина. На 1 януари 1951 г. е поставено началото на 6-а общостроителна бригада, дислоцирана в район край Пловдив през следващата година. От 24 май 1969 г. тя е реорганизирана в 6-а строително-механизирана дивизия.
В част от нейния район на 1 април 2000 г. бе разположен новосъздаденият 91-ви позиционен полк, от 1 юни 2008 г. – 91-ви батальон от 55-и инженерен полк. Затова и на портала на военното формирование на 14 юни т.г. бе открита втората паметна плоча. Първата бе поставена на 13 септември 2008 г. по повод на 130 години от създаването на Инженерните войски.
Районът на батальона е накрая на Пловдив по пътя за Асеновград. Така са определяни в миналото местоположенията на военните поделения – извън селищата, на поляни и чукари, далеч от хорските очи. Например преди време в район, наречен със запомнящото се име „Гладно поле“, се намираха десетина пловдивски формирования, сега са няколко и вече не са накрая на града. Затова е станала и популярна фразата: „Няма манастир на лошо място и казарма – на хубаво“. Но това наложило се твърдение в никаква степен не важи за района на 91-ви инженерен батальон. Ненапразно той е определян за един от най-благоустроените в Българската армия. Още от вида на портала и скулптурите на два лъва пред него може да се предполага какво може да се очаква вътре в района. И за този, който влиза за първи път, видяното е винаги повече от очакваното.
Паметници, скулптури, пана, параклис, водоскоци, беседки, оригинално изградена трибуна, мемориален комплекс, етнографски комплекс, футболно игрище, добре поддържани тревни площи… В първите години след създаването на инженерното формирование имаше и наследен от строителната дивизия зоологически кът. Някои още си спомнят за маймунката, за лисицата и другите животни.
Но не всичко в района е наследено. Военнослужещите и цивилните служители изградиха със свои средства параклиса „Свети Георги”. Участниците в международното учение „Крайъгълен камък 2002” обновиха сгради, помещението на медицинската служба, кухненския блок и пералния комплекс. По-късно бе оборудван и физкултурен салон с уреди за фитнес…
След среща с командира на 91-ви батальон майор Даниел Маринов тръгваме на обиколка в района с главния сержант на формированието старшина Пенчо Банчев. Запознат е добре с всички забележителности и може да разказва за тях. На малко възвишение е композицията „Хвърковатата чета на Бенковски”, проектирана и изградена от проф. Зеятин Нуриев. Наблизо са скулптурите на героите от „Изворът на белоногата“ на Петко Славейков – на Гергана, на Гергана и Никола, до тях е т.нар. чешма на Гергана. И всичко това заедно със старинно оформени помещения е оформено в един битов кът.
Впечатляват композицията на Хан Кубрат и неговите синове. Забележителна е стената барелеф на 14 български ханове и царе. Надписът посочва, че този мемориален комплекс е дело на скулптора Камен Гарена и е завършен през май 1979 г. На централната алея се намира паметникът на майстор Кольо Фичето, изграден през 1975 г. като своеобразен символ на 6-а строителна дивизия. Още по-стар е шадраванът със скулптурата на тракийския певец Орфей, изработен от метал през 1971 г.
Близо до портала се възвишава паметникът на Хан Аспарух на кон, изграден от 174 части. Знае се, че е дело на скулптора Вежди Рашидов, сътворен по време на войнишката му служба в Строителната дивизия…
Е, този военен район трудно може да се опише, по-добре е да се види. Дългогодишният главен счетоводител на 91-ви инженерен батальон Катя Джонова споделя, че когато е била назначена тук, са й казали, че отива в едно райско кътче. И това напълно се е потвърдило.
А колкото до израза, че няма манастир на лошо място и казарма – на хубаво, той лесно може да се опровергае, като се посети района на 91-ви инженерен батальон. И не само него – защото воините и цивилните служители доказват през годините, че освен бойните си задължения, умеят да създават благоустроени райони, независимо на какви места те се намират.
