Земетресението на „Пригожин“ разклати политическата система в Русия
До консолидация или до по-голямо разцепление сред руския политически елит доведе бунтът на Евгений Пригожин от края на миналия месец? Това е един от ключовите въпроси, който анализаторите си задават десетина дни, след като бойците от ЧВК „Вагнер“ прекратиха похода си към Москва и повечето от тях се оттеглиха в Беларус. Около тази драма все още има много неизвестни детайли. Не е ясно например дали конфликтът между Путин и Пригожин е бил скарване между приятели и съратници или конфронтация от типа „или аз, или ти“. Това, което изглежда сигурно, е че политическите сътресения в Русия са резултат най-вече от военните неуспехи в Украйна.
Година и 4 месеца след началото на бруталната руска агресия целите на войната не са постигнати. Руската армия имаше успехи и по-сериозни териториални завоевания само в първите 2–3 седмици на конфликта, след това забуксува на място и дори загуби окупираните райони в Харковска област и по десния бряг на р. Днепър. Министърът на отбраната Сергей Шойгу и неговите генерали се проявиха като
слаби и колебливи военни мениджъри
На този фон ЧВК „Вагнер“ на олигарха Пригожин изпъкна като най-агресивната, най-бруталната и най-шумната групировка, сражаваща се срещу украинците. Началниците във военното министерство в Москва я разглеждаха като заплаха за техните позиции. Пригожин разпалваше тези опасения с все по-необуздани словесни атаки срещу министъра Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов.
Критичният момент настъпи в края на юни, защото от 1 юли ЧВК „Вагнер“ трябваше да подпише договор с Министерството на отбраната и на практика да престане да бъде самостоятелна бойна единица. Това е може би основният повод Евгений Пригожин да насочи своите бойци към Ростов на Дон в Южна Русия, а след това – и към Москва. Обосновката на този ход обаче са военните неуспехи. Някои трябва да отговаря за провала и това са Шойгу и Герасимов. Това бе основното послание на Пригожин. В този смисъл т.нар. „готвач на Путин“ не отправи пряк призив за смяна на системата чрез отстраняване на президента, а само за нейното освежаване и динамизиране чрез отстраняване на слабите звена. Но Шойгу и Герасимов са назначения на Путин, така че искането за отстраняването им бе и индиректна критика срещу самия него. Кремълският самодържец, естествено, не можеше да си позволи да изпълни желанието на Пригожин, защото би рискувал да изглежда слаб и податлив на ултиматуми.
В крайна сметка схватката завърши по-скоро с поражение за Пригожин. Той бе принуден да напусне Русия, да се прости с част от бойците си, които сигурно са се насочили към служба в редовната руска армия, както и да загуби основния си финансов ресурс – субсидията от властите в Москва. През тази седмица бе разпусната и медийната групировка на Пригожин, той вече ще може да се изявява само в Телеграм канала си. В същото време обаче бившият вече „готвач на Путин“ е жив, на свобода, все още разполага с финанси и е съхранил някаква част от своята армия. Несъмнено оттеглянето му в Беларус не е пълна капитулация,
има и елементи на договаряне
Ликвидирането на неговата колона, която бе тръгнала към Москва, може и да е било възможно от военна гледна точка, но би донесло страшни политически щети за Путин. И Пригожин е знаел, че това е неговата застраховка. Показателно е, че през тази седмица на ЧВК „Вагнер“ бяха върнати 10 милиарда рубли (малко над 100 млн. евро), иззети от офисите на групировката в Санкт Петербург в началото на метежа. Властите на Ростов на Дон пък са се отказали да търсят от Пригожин възмездяване на щетите за близо 90 млн. рубли, които неговите бойци са нанесли след като за кратко овладяха града.
Метежът на ЧВК „Вагнер“ показа и нещо друго – подкрепата на мнозинството от руснаците за Путин е пасивна. Докато вагнеровците се придвижваха към Москва, никой не излезе на демонстрации в защита на властта. Гражданите на Русия
не вярват, че е възможна някаква промяна
която да подобри техния живот и да извади страната от тресавището на войната в Украйна. Това означава, че въпросът за властта и в бъдеще ще се решава в рамките на елита, редовите руснаци са само фон за този сюжет.
Заблуда ще бъде обаче да се очаква, че след земетресението „Пригожин“ властовата пирамида в Москва ще рухне скоро. Или пък, че ресурсите, с които Русия воюва в Украйна, ще намалеят драматично. Не, това няма да се случи поне в следващите няколко месеца, което означава, че помощта на Запада за украинската армия трябва да се засилва, а не да намалява. Както вече съм казвал, изходът от конфликта ще се реши на бойното поле. И колкото по-сериозни поражения търпи Русия, толкова по-близо е краят на кръвопролитието.
