Секретен документ от 4000 страници описва задачите на всеки от съюзниците
![- armymedia.bg](https://armymedia.bg/wp-content/uploads/2024/02/stoltenberg-2-1.jpg)
На срещата на върха на НАТО във Вилнюс през тази седмица съюзниците от Алианса одобриха „ново поколение регионални отбранителни планове“, които очертават механизмите за отбрана и възпиране, за да се изправят срещу различни заплахи, както хибридни, така и конвенционални. Става въпрос за най-мащабната реорганизация в НАТО от Студената война – във вид на преразглеждане и преструктуриране на плановете за отбрана с оформяне на три нови региона: северен, централен, южен. От такива планове нямаше нужда десетилетия наред. Агенция „Ройтерс“ съобщи преди срещата, че разногласията между лидерите са надмогнати, след като Турция се е съгласила на компромис: тя бе против географското обозначение на Кипър в документите.
Плановете обхващат
пет области на заплахи и атаки:
сухопътни, въздушни, морски, кибер и космически. Секретен документ от 4000 страници описва и задачите, за които ще отговаря всеки от съюзниците: очертава конкретните райони, нуждаещи се от защита, и какво оборудване може да се използва за тази цел. Има и напътствия за съюзниците как точно да подсилят армията и логистиката си. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Пактът ще поддържа 300 хиляди военнослужещи в режим на повишена готовност.
Тъкмо нуждата да се финансира преструктурирането вероятно е зад официално потвърденото превръщане на някогашната „ориентировъчна“ цел – инвестиране в отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на всяка държава в блока – в задължителен минимум. Исканата от ръководствата на НАТО промяна предполага, че почти 20 държави, които още не са постигнали досегашната цел, ще трябва да го направят.
В комюникето от срещата във Вилнюс се отбелязва: „Потвърждаваме, че в много случаи ще са нужни разходи над 2% от БВП, за да поправим съществуващите слабости и да се справим с изискванията в различни области, произтичащи от по-оспорвания ред на сигурността“.
Реализацията на новите отбранителни планове и достигането на
целта за 2% от БВП за отбрана
вероятно ще отнеме няколко години. НАТО отива и още по-далеч, като иска 20% от бюджетите за отбрана да са за съществено отбранително оборудване, включително за изследователска и развойна дейност. „Признаваме, че това трябва да стане заедно с минимум от 2% годишни разходи за отбрана. Трябва да поддържаме технологичното си предимство и да продължим да модернизираме и реформираме силите и способностите си, включително с интегрирането на иновативни технологии.“, се казва в комюникето на държавните лидери от Алианса.
На срещата във Вилнюс бе обърнато внимание и на отношенията на Алианса с
партньорите извън евроатлантическото пространство.
„НАТО е регионален алианс, но срещаме глобални предизвикателства. Това, което става в Индо-Тихоокеанския регион, е важно за Европа“, каза Столтенберг в заключителната пресконференция. Той изтъкна, че с Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея предстои работа по редица теми от военноморската сигурност до климатичните промени и „базирания на правила международен ред.“
Засега НАТО няма да отваря бюро в Токио, както планираше първоначално. Япония повдигна нивото на отношенията със Северноатлантическия пакт, като създаде нов посланически пост към НАТО – досега за това бе акредитиран представителят на Токио в Брюксел.
Японските медии пишат за „нова ера“ в отношенията между Токио и НАТО след ново споразумение за задълбочаване на сътрудничеството в няколко области предвид безпокойството, свързано с Русия и Китай. Тези области включват киберсигурност, нововъзникващи технологии и стратегически комуникации.
Китай реагира остро на споменаването му в комюникето на НАТО като „предизвикателство“ и предупреди, че се противопоставя на ходове на Алианса в Азиатско-Тихоокеанския регион.
НАТО обръща внимание и на заплахите, свързани с нестабилността в района на Сахел, Северна Африка и Близкия изток и ролята на Русия в подхранването на конфликтите там. Предвид опасностите, включително от миграционни вълни и тероризъм, в тези региони лидерите възлагат на НАТО задачата да разгледа до следващата среща възможностите за справяне с произтичащите оттам рискове.