Секретен документ от 4000 страници описва задачите на всеки от съюзниците
На срещата на върха на НАТО във Вилнюс през тази седмица съюзниците от Алианса одобриха „ново поколение регионални отбранителни планове“, които очертават механизмите за отбрана и възпиране, за да се изправят срещу различни заплахи, както хибридни, така и конвенционални. Става въпрос за най-мащабната реорганизация в НАТО от Студената война – във вид на преразглеждане и преструктуриране на плановете за отбрана с оформяне на три нови региона: северен, централен, южен. От такива планове нямаше нужда десетилетия наред. Агенция „Ройтерс“ съобщи преди срещата, че разногласията между лидерите са надмогнати, след като Турция се е съгласила на компромис: тя бе против географското обозначение на Кипър в документите.
Плановете обхващат
пет области на заплахи и атаки:
сухопътни, въздушни, морски, кибер и космически. Секретен документ от 4000 страници описва и задачите, за които ще отговаря всеки от съюзниците: очертава конкретните райони, нуждаещи се от защита, и какво оборудване може да се използва за тази цел. Има и напътствия за съюзниците как точно да подсилят армията и логистиката си. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Пактът ще поддържа 300 хиляди военнослужещи в режим на повишена готовност.
Тъкмо нуждата да се финансира преструктурирането вероятно е зад официално потвърденото превръщане на някогашната „ориентировъчна“ цел – инвестиране в отбрана на 2% от брутния вътрешен продукт на всяка държава в блока – в задължителен минимум. Исканата от ръководствата на НАТО промяна предполага, че почти 20 държави, които още не са постигнали досегашната цел, ще трябва да го направят.
В комюникето от срещата във Вилнюс се отбелязва: „Потвърждаваме, че в много случаи ще са нужни разходи над 2% от БВП, за да поправим съществуващите слабости и да се справим с изискванията в различни области, произтичащи от по-оспорвания ред на сигурността“.
Реализацията на новите отбранителни планове и достигането на
целта за 2% от БВП за отбрана
вероятно ще отнеме няколко години. НАТО отива и още по-далеч, като иска 20% от бюджетите за отбрана да са за съществено отбранително оборудване, включително за изследователска и развойна дейност. „Признаваме, че това трябва да стане заедно с минимум от 2% годишни разходи за отбрана. Трябва да поддържаме технологичното си предимство и да продължим да модернизираме и реформираме силите и способностите си, включително с интегрирането на иновативни технологии.“, се казва в комюникето на държавните лидери от Алианса.
На срещата във Вилнюс бе обърнато внимание и на отношенията на Алианса с
партньорите извън евроатлантическото пространство.
„НАТО е регионален алианс, но срещаме глобални предизвикателства. Това, което става в Индо-Тихоокеанския регион, е важно за Европа“, каза Столтенберг в заключителната пресконференция. Той изтъкна, че с Япония, Австралия, Нова Зеландия и Южна Корея предстои работа по редица теми от военноморската сигурност до климатичните промени и „базирания на правила международен ред.“
Засега НАТО няма да отваря бюро в Токио, както планираше първоначално. Япония повдигна нивото на отношенията със Северноатлантическия пакт, като създаде нов посланически пост към НАТО – досега за това бе акредитиран представителят на Токио в Брюксел.
Японските медии пишат за „нова ера“ в отношенията между Токио и НАТО след ново споразумение за задълбочаване на сътрудничеството в няколко области предвид безпокойството, свързано с Русия и Китай. Тези области включват киберсигурност, нововъзникващи технологии и стратегически комуникации.
Китай реагира остро на споменаването му в комюникето на НАТО като „предизвикателство“ и предупреди, че се противопоставя на ходове на Алианса в Азиатско-Тихоокеанския регион.
НАТО обръща внимание и на заплахите, свързани с нестабилността в района на Сахел, Северна Африка и Близкия изток и ролята на Русия в подхранването на конфликтите там. Предвид опасностите, включително от миграционни вълни и тероризъм, в тези региони лидерите възлагат на НАТО задачата да разгледа до следващата среща възможностите за справяне с произтичащите оттам рискове.
