Цар Борис ІІІ: Трябва да благодарим на Бога, че не ни спря моторът.
За т.нар. „царска яхта“ „Вяра“ е писано много. Но в повечето публикации се срещат редица неточности и неистини. На първо място, понятието „яхта“ е съвременна интерпретация. В периода на своето съществуване
„Вяра“ е само миночистачна лодка
която периодично се използва от цар Борис ІІІ за церемониални и за всекидневни нужди.
На второ място, нищо не доказва, че „Вяра“ участва в миночистенето през двете световни войни. През Първата световна война – да, но през Втората? В края на Първата световна война България купува от Германия шест миночистачни лодки. „Това бяха едни доста остарели моторни лодки и то с различни по мощност мотори и с различни водоизмествания“ – пише в своите спомени командирът на това формирование о.з. капитан ІІ ранг Коста Скутунов. Към края на следвоенното миночистене цар Борис ІІІ прави своето първо плаване с безименната все още миночистачна лодка.
През януари 1920 г. той внезапно пристига на първото си посещение във Флота като държавен глава и разпорежда да му предоставят моторна лодка. Защо? За да посрещне в открито море френски параход, който пренася освободените от остров Корсика български военнопленници. По това време дежурен офицер е лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Коста Скутунов, командир на Минната рота (дивизион миночистачни лодки). Времето в морето е много лошо и той предлага на царя да ползва един от торпедоносците, тъй като плаването с моторната лодка е твърде рисковано. Борис ІІІ настоява (за ужас на придружаващите го) за моторна лодка и морският офицер му предлага да ползва „неговата“ (флагманската) лодка, в чиито мореходни качества той не се съмнява. Скутунов поема командването на лодката и благодарение на неговите умения, а и на малко късмет, това плаване не завършва фатално. Поради силното вълнение
царят не успява да се качи на борда на кораба
но все пак посреща българските военнопленници на море. На мостика на парахода френските офицери виждат царския щандарт на мачтата на лодката, застават мирно и подават три сигнала с корабната сирена. Те обаче не могат да заглушат мощното „ура“, с което нашите войници приветстват своя цар.
Завръщането до Евксиноград е съпроводено с още перипетии и самият монарх казва: „Имали сме късмет да се върнем. Трябва да благодарим на Бога, че не ни спря моторът“. След този епизод обаче лейтенант Скутунов е подложен на остри критики от началниците си във Флота, които предлагат да бъде даден на военен съд за това, че неразумно е подложил на сериозен риск живота на царя. Скутунов замисля да прекрати офицерската си кариера и заедно с още трима свои колеги планира закупуването на 35-тонна гемия от Ахтопол за извършване на транспортни услуги. Преди обаче това да стане факт, идва заповед за назначаването му като адютант на Борис ІІІ…
През следващите няколко години Скутунов всяко лято осигурява плаванията на същата миночистачна лодка под флага на държавния глава. В спомените си пише: „Царят третираше нашата малка моторна лодка като военен кораб“. Като прибавим към това
спартанските условия за живот на борда
думата „яхта“ е неуместна. След поредното изпълнено с премеждия плаване, Борис ІІІ предлага да бъде дадено подходящо име на лодката. Княгиня Надежда, която е участвала в „разходката“, възкликва: „Защо не я кръстим „Вяра“, нали всички вече имаме вяра в нея?“ Царят одобрява и определя княгинята за кръстница. Церемонията, състояла се през лятото на 1924 г. пред устието на Камчия, вероятно е първото именуване на български военен плавателен съд (боен катер) в нашата военноморска история, а княгиня Надежда – първата кръстница.
След именуването Скутунов, който е и добър художник, изписва името „Вяра“ на двата борда. По-късно имена получават и останалите пет миночистачни лодки: „Лилия“, „Балик“, „Добротич“, „Момчил“ и „Калацерка“, произведени в Германия и Австро-Унгария, и още две, закупени по-късно – „Емона“ и „Несебър“, произведени в Русия.
Нахлуването на съветските войски във Варна на 9 септември 1944 г. заварва само четири от безпалубните миночистачи в състава на Флота: „Емона“, „Балик“, „Калацерка“ и „Момчил“. Те са отведени в съветски води. Първите три са върнати у нас през април 1945 г., а през октомври 1945 г. – „Момчил“, напълно негоден за експлоатация. В следвоенното миночистене вземат участие „Емона“ и „Балик“, както и „Несебър“, която очевидно през 1944 г. не е била в състояние да плава. От „Вяра“ няма и следа. А това е представителната лодка на царя до началото на Втората световна война! До сега няма публикуван документ за нейната съдба. Третото, напълно невярно твърдение за „Вяра“ е, че тя става прототип при проектирането на миночистачния катер „Пампулов“. Не критикувам никого – под една от публикациите стои и моето име. Да, „Вяра“ е предложена за прототип, но за планираната моторна лодка за Варненския укрепен пункт през 20-те години на ХХ в. Проектът не се осъществява.
А миночистачният катер, проектиран от капитан І ранг Протасий Пампулов,
има съвсем друга корпусна конфигурация
Той не е безпалубен, рулевата му рубка е „изтеглена“ назад, има добре оформен бак с пет илюминатора и е с два пъти по-голямо водоизместване.
Откъде идва объркването? От изследователя Илия Тодоров (светла му памет!). Отначало той тръгва по правилния път: посочва, че през 1934 г. цар Борис ІІІ получава подарък от Италия моторна лодка, построена в Германия, и я именува „Вяра“. Твърди, че тази „Вяра“ не бива да се бърка с 5-тонната ветроходна царска яхта „Вяра“, която по-късно е предадена за ползване на ДОСО. Като прибавим към това, че миночистачната лодка „Вяра“ е 12-тонна и не е била ветроходна, объркването става тотално, защото и през 1937 г. монархът продължава да издига своя щандарт на нея при официални случаи.
Твърде късно открих къде е грешката. В публикация на флотското издание „Морски преглед“ (4/15 ноември 1934 г.) прочетох, че цар Борис ІІІ напуска флотския район „със своята нова моторна лодка „Надежда“. Тя вече се доближава до определението „царска яхта“. Затова след 1944 г., преименувана като „Свобода“, служи във Флота като представителен катер, използван от партийни и държавни ръководители. Именно „Надежда“, както се вижда и от снимките, и от чертежите, служи за прототип на миночистачния катер „Пампулов“, с който е реализирана първата ни военноморска корабостроителна програма от 12 бойни единици.
За разлика от „Вяра“, „Надежда“ има ясен финал. След извеждането й от състава на Флота, е предадена на ДОСО в Белослав, където дълги години е
използвана за подготовката на донаборници – водолази
През 1978 г. е преместена в язовир „Жребчево“, където до 1982 г. приема на борда си величия от всякакъв характер. След този период малцина вече вярват, че това е някогашната царска яхта. Правят запитване до Военноморския музей, а от там им изпращат снимка на миночистачната лодка „Вяра“… От тук нататък за „Надежда“ не остава никаква надежда.
Но „Вяра” и „Надежда“ имат своето място в нашата военноморска история. Затова, за „Вяра” и за „Надежда“ – само с любов!
