Рисунките на художника Борис Денев „Човек/ът. Следи на фронта“ в галерията на Съюза на българските художници на “Шипка“ 6 се представя 110 г. след първата му самостоятелна изложба на военна тематика. Заедно с годишнината от рождението на художника(1883 – 1969) тя представя една важна част от творчеството му в изучаване на човека. Експозицията показва кой е Борис Денев, как той вижда войната и кой е „Човек/ът“ в творчеството му. В творбите му на преден план е човекът, а на втори – силуетът на войника. Изложбата дава поглед върху началото и края на военния му период, търсейки човешката следа на фронта. Така творбите дават шанс да се докоснем до истинското лице на войника и до тихия героизъм между битките, когато той е сам с мислите си за родината и семейството си.
Борис Денев е централна фигура в културния и обществения живот на България между двете световни войни. Той е живописец, военен художник, изобретател, есеист, просветен деец, част от софийската артистична бохема, съпруг на Мара Грозева, дъщеря на виден индустриалец и кмет на София. Единственото им дете Славка Денева (1929 – 1984) расте в семейния дом на улица „Шипка“ 18 сред музика, книги, домашни представления, заобиколена от интересни личности и картините на баща си.
Предричат пробив на Командарев в световното кино
Филмът „Уроците на Блага“ триумфира на фестивала в Карлови Вари с 3 награди
Българо-немската драма на Стефан Командарев „Уроците на Блага“ триумфира сред победителите от 57-ия Международен филмов фестивал в Карлови Вари (KVIFF), като взе три награди, включително голямата награда „Кристален глобус“. Осмият игрален филм на българския режисьор (и последен от социалната му трилогия с „Посоки“ и „В кръг) получи и наградата за най-добра актриса за превъплъщението на Ели Скорчева, както и голямата награда на икуменическото жури. Основната награда „Кристален глобус“ е 25 000 долара, които се разпределят по равно между режисьора и продуцентите (Командарев и Катя Тричкова). Кинофестивалът в чешкия курорт Карлови Вари е от най-високата категория „А“ заедно с Кан, Венеция, Берлин и Москва.
За „Уроците на Блага“ това беше и световна премиера. Филмът проследява историята на възрастна учителка, която губи в телефонна измама спестеното за цял живот и за да печели пари, самата тя е принудена да стане измамник. Ели Скорчева, звездата от „Адаптация“, „Мадам Бовари от Сливен“ и др. повече от 30 г. странеше от актьорската професия и не бе заставала пред камерата. Изпълнението й беше сравнено с такива на кинозвездата Ингрид Бергман, а кинокритиците предрекоха на Стефан Командарев стъпване на световната киносцена. Два от неговите филми: „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и Посоки“ са били номинирани като чуждестранна продукция за филмовите награди „Оскар“.
Десетминутни овации избухнаха след прожекцията на новия филм на Командарев в Карлови Вари. Лекар по професия, Командарев е известен с трилогията си на последния филм, „Посоки“ и „В кръг“, в които хуманизмът на режисьора застава на страната на „малкия човек“. Той е известен и с документалните си филми, сред които „Живот от живота“ за донорството.
Теодора Димова: С Вазов сме жители на света
Теодора Димова получи Вазовата награда за литература в деня на 173 г. от рождението на патриарха на литературата ни в родния му дом-музей. По традиция община Сопот връчи националната Вазова награда. Теодора Димова, дъщеря на класика ни Димитър Димов (автор на „Тютюн“), е един от най-четените български писатели. Тя гостува в родната къща на Иван Вазов и засади дръвче като символ на дълголетието на големия творец. Призът се връчва от 1970 г. в началото на юли по време на тържествата за рождения ден на твореца. Учреден е от община Сопот и от министерството на културата. „Вазов е с всеки един българин от всички поколения. Ние не можем да възприемем Вазов наведнъж, ние го възприемане на етапи, защото неговият мащаб е наистина безкраен. Неговият дух е европейски, неговият дух е световен и ако се съизмерваме с него, ние ще се чувстваме не просто българи, ние ще се чувстваме жители на света“, заяви Теодора Димова.
НАКРАТКО
„Остров на музиката“ в Борисовата градина превръща сцената на Лятната естрада във въртележка от музикални стилове. Без билети и с възможност, ако вали, да се преместим в подлеза при Ларгото. Предлагаме засега само две от възможностите до 16 август, които са подготвили от община „Средец“. На 26 юли „Михаил Йосифов квартет“ ще свири джаз, а на 2 август внукът на композитора Йосиф Цанков Велислав Стоянов (тромпет) с компания представя програма „Do the Duke“, вдъхновена от световния джазмузикант Дюк Елингтън. През юли концертите са от 19.30, а през август-от 19.00 часа.
Стартират летните кина в различните паркове на София с български и световни заглавия. Програмата е в Западен и Южен парк, в парк „Св.Троица“, на поляната до „Топлоцентрала“ зад НДК.Само си носете нещо за сядане върху окосените и обработени срещу кърлежи от общините поляни. А програмата е на сайта на kinematograf.bg
In memoriam:
Европеецът Милан Кундера
Отиде си Милан Кундера, един голям европеец, една жива легенда на европейската литература, която ни тревожеше с въпросите в книгите си. На 94 г. той почина във Франция, която го приюти, когато писателят, роден в Бърно, напусна родината си като дисидент. Той беше изгонен от Чехия заради позицията му за съветското нахлуване в страната през 1968 г. Кундера владееше до съвършенство изкуството на романа. Авторски копия от книги на Милан Кундера ще се съхраняват в нова библиотека в родния му град. Първата си книга той публикува през 1953, а през 1971 пише „Валс на прощаване“, преведена на много езици. Четири години след това напуска Чехословакия, а през 1984 г. във втората си родина пише на френски може би най-известната си творба: „Непоносимата лекота на битието“, чието действие се развива по времето на Пражката пролет през 1968 г.. Романът е екранизиран от Филип Кауфман. Книгите на Кундера дълго са забранени в Чехословакия и той е лишен от гражданство. Обратно получава чешки паспорт чак през 2019. И до последно е приемал себе си като френски писател. Неподражаемата му ирония, метафизични размишления и философска дълбочина заедно с автентичността правят стила му уникален, като някои правят паралели с италианския неореализъм в киното. И заслужено – Кундера имаше експериментален стил. Сред многобройните отличия на Кундера са Голямата награда за литература на Френската академия през 2001 г. и чешката награда „Франц Кафка“ от 2020 г. На български много от книгите му издаде „Колибри“.
