Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Само Албин Курти ли е виновен?

[post-views]
Само Албин Курти ли е виновен?

И премиерът на Косово, и президентът на Сърбия Вучич имат вътрешни проблеми, които пречат на диалога.

Някак бързо оптимизмът за решаване на спора между Белград и Прищина, преобладаващ преди месец-два, взе да се изпарява. Въпреки усилията на международните посредници от ЕС и САЩ за връщане на диалога между премиера на Косово Албин Курти и президента на Сърбия Александър Вучич, това не се случва. Няма и как да стане, след като на терен в северната част на най-новата балканска държава напрежението не намалява, а взаимните обвинения за това, кой е виновен, не спират. И ако това е част от политическата практика от обявяването на независимостта на Косово през 2008 г., в сегашната ситуация да поемеш отговорността за провал на опитите за нормализация на отношенията между Косово и Сърбия би означавало най-малко край на политическата кариера на един от двамата преки участници в диалога. А може би и на двамата.

          Все пак, ако се съди по реакцията на международната общност, по-голямата част от вината очевидно ще трябва да понесе премиерът Албин Курти. Някои негови едностранни действия бяха идентефицирани като основния мотив, запалил искрата на недволството на сърбите в северната част на Косово. Вече писахме за вълненията в края на месец май, когато в 3 от общините на север от река Ибър, естествената граница между плътно населените със сърби райони от албанската част в страната, избухнаха вълнения заради опитите на властта от Прищина да въведе в действие кметовете и общинските съвети във въпросните общини. Правото за това на Курти му даваха резултатите от проведените след няколко отглагания местни избори там, бойкотирани масово от тамошните сърби.

Реакцията и на международната общност бе еднаква с тази на сърбите от трите общини и се изразяваше в несъгласието, че с 4 процента подкрепа от гласоподавателите на локалния вот имаш право да управляваш община. Тази формулировка бе достатъчно политкоректна да очертае политическите и правови параметри на ситуацията. Но всъщност основната причина за протеста на сърбите бе, че въпросните кметове, които бяха въведени под охрана от специалните полицейски части от Прищина, бяха етнически албанци. Но нищо, и това е част от приказката за скритите мотиви на борбата за легитимност на упралението в Косово, която се води под приемливи за европейското и изобщо, международното ухо, но на практика е

елемент от междуетническите спорове и противоречия в държавата

А те са фактор, който в никакъв случай и при всяка оценка на ситуацията в републиката не бива да се подминават. Неслучайно и една от основните причини за разпада на бившата СФРЮ, уж обединена под лозунга „Братство и единство“, бе тъкмо етническата непоносимост и избухването на скриваните и потискани дотогава национализми.

          Повтарям отново това заради факта, че във всички проекти за излизане от тази пролетно-лятна криза в Косово е предложението тези кметове да бъдат изведени от сградите на официалните институции на местната власт в северните общини. А проектите са общо 3 – единият е на администрацията в Белград, вторият – на премиера Албин Курти, а третият – на ЕС с подкрепата на САЩ. Но в тях не откривам особени разлики. Проектът от Белград се спира по-обстойно на задължението, поето от Прищина през 2013 г. със споразумението от Брюксел за създаване на Общност на сръбските общини. Но тълкуването на правата, които искат да има тази общност, надхвърля предствата за относителна самостоятелност, която властите в Прищина имат. Колкото и в Белград да искат да скрият това зад демократична терминология, всъщност става дума за образувание, което по техните представи трябва да функционира на територията на независимо и суверенно Косово, но като отделна структура по подобие на държавата Сърбия. Това е повече от „някакъв вид автономия“, за която в Прищина говорят, без обаче и там да са нясно с конкретните ѝ параметри и която би трябвало да е всичко друго, но не това, което Белград и местните сърби предлагат.

От друга страна, освен че не приема този вариант, премиерът Курти настоява в неговата визия за изход от кризата владеенето на правото и върховенството на закона да се отнася и до общините на север, и за анклавите на юг от река Ибър. Терминологията отразява дефицитите в почти всички страни от Западните Балкани. На практика става дума за това и всички сърби, живеещи в тези общини да спазват законите, каквито са приети. Това би означавало право на централната власт да защитава суверенитета на държавата навсякъде на територията ѝ. Т.е., ако някой наруши закона, към него да има отношение, каквото е в другите части на страната: който е нарушил правилата, да си понесе последствията, независимо от етническата си принадлежност. Все пак, по конституция Косово е мултиетническа държава и на националния ѝ флаг са шестте звезди на всяка от етническите общности на територията ѝ.

Въпреки различната си численост, те са еднакво отговорни пред закона

          От принципна гледна точка, действията на премиера Курти изглеждат правилни. И той има подкрепата на своите избиратели, още повече, че за разлика от бившите управляващи страната, за повечето от тях-някогашни  партизански командири или бойци от Армията за освобождение на Косово, засега не са се чули обвинения за корупция. Голямата вина на премиера може би е в това, че в стремежа си да спазва предизборните обещания и да „затваря устата“ на опозицията, предприема едностранни мерки, които предварително не са съгласувани с политческите ментори на държавата отвън. Това може би щеше да бъде преглътнато в друга, по-спокойна ситуация, но на фона на променения европейски и глобален политически пейзаж с войната в Украйна, пред риска деликатния и крайно чувствителен диалог със Сърбия за нормализация на отношенията, в който и ЕС, и САЩ влагат усилия, да бъде стопиран или взривен, реакцията е негативна.

Последният пример бе обявяването от Прищина на две организации на сърбите в северната част за терористични, без това да е било предварително съгласувано с посолството на САЩ. Все в тази насока бяха и „меките“ и конструктивни критики, отправени от страна на бившия президент Бил Клинтън, който посети Албания като гост на премиера Еди Рама. А за косоварите и за политическия елит в Прищина Клинтън е икона, защото неговата администрация бе тази, която има най-много заслуги Косово днес да бъде това, което е. И неслучайно в центъра на столицата Прищина има негов паметник, а и площад, и основен булевард носят името му. Посланието, което Клинтън отправи от Тирана към Курти и неговите съмишленици, бе за повече истинска демокрация и съобразяване с нейните принципи, когато се взема едно или друго политическо решение.

          Да, САЩ винаги са подкрепяли косовските албанци и изобщо, суверенната и независима държава Косово. Тази подкрепа има много посоки и много инструменти, за които в други случаи сме писали. Но с твърдоглавието си, въпреки наглед принципната си позиция, Албин Курти

рискува да пропилее този политически и дипломатически актив и ресурс на държавата си

Извън другите негативи, свързани със санкции от различен характер, които Прищина вече получава от ЕС и САЩ, в това число и от Сърбия с блокирането на членството в Съвета на Европа, изведнъж образът на президента Алекксандър Вучич взе да става по приемлив за международната общност. Поне в сравнение с Курти, който очевидно губи имиджовата битка с популиста и автократ от Белград.

Вярно, и Вучич си има вътрешни сътресения поради непрекъснатите протести срещу него и насилието, и той продължава да седи на два стола, отказвайки да включи страната си в санкциите срещу Русия, но позволявайки, според авторитетното списание „Икономист“, на сръбски компании да доставят оръжия на Украйна. Но пък ако погледнем от страна на един друг критерий, при това универсален, и той е: „Кой пръв започна да нарушава договореностите?“, може би Албин Курти няма да изглежда толкова виновен, колкото го изкарват. Поне на фона на Вучич. Кой знае, кой знае…

Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Костадин Филипов

Най-ново

Единична публикация

Избрани