Интуицията на лекаря не се замества с изкуствен интелект, смята доц. д-р Стефка Мантарова-Вълкова*, д.м., началник на клиниката „Нервни болести” на ВМА.
– Доц. Мантарова, за какво хората най-често търсят помощ, след като отмина пандемията от COVID-19?
– Пациентите с пост-ковидни симптоми значително намаляха. Вестибуларни нарушения, лицеви парези или възпалителна полиневропатия отчитахме като непосредствена последица от заразяването с вируса. Също така, предвид някои научни публикации, в следващите 5-10 г. би могло да се очаква да нарастне честотата на заболелите от Паркинсонова болест и Алцхаймер в резултат от преболедуването от COVID-19. След пандемията отчитаме изразени дефицити на витамини като В-12 и витамин D. Бързо преработената храна води до дефицит на В-12, който се проявява с депресия, тревожност, умора, особено сред младите. При възрастните липсата му може да предизвика когнитивен дефицит. Наша пациентка след 10 г. хранене само със зеленчукова супа и много ниски нива на В-12 просто беше оглупяла…. Така че най-добре е храната ни да е пълноценна, по-просто приготвена, по-прясна и по възможност – от местни производители. Защото всеки организъм се чувства най-добре с типичната за района храна. Природата е помислила за това. Не можем да си осигуряваме всичко с добавки, не знаем и доколко стомашната лигавица ги резорбира. Също така е важно да излизаме навън, на слънце, за да си набавяме витамин D по естествен път. Новите технологии ограничиха контакта на хората с природата. За екранната зависимост се говори като заболяване и как то влияе върху функционалността в живота. Докато възрастен, пристрастен към видеоигри на 50 г. не си губи функционалността в живота, ако едно дете още от 5-10 годишно живее постоянно с видеоигри, то си остава на нивото на зрелостта, на която е станало зависимо. И на 20 г. не се вгражда в живота, той за него е виртуална реалност. Според изследвания, заради употребата на мобилни устройства от ранна възраст децата трудно се научават и да говорят. Затова те трябва да са повече сред природата, да общуват повече с животните, което възпитава състрадание и грижовност към друго същество. Любопитно е и че при възрастни пациенти с Алцхаймер общуването с домашни любимци оказва благоприятни ефекти върху качеството им на живот и хода на заболяването. Най-честите заболявания при възрастните са именно когнитивните нарушения. И докато живеят в семейството, не се забелязват толкова паметовите нарушения, но при загуба на един от партньорите, „изведнъж” се появява деменция, вече на по-късен етап и когато е трудно да помогнеш. Затова принципът на работа в Клиниката по нервни болести е да се търси първопричината за оплакванията, да се провежда ранна диагностика, а не да се лекува симптомът. Но превенцията и първичната профилактика са свързани със здравната култура на хората, а тя трябва да се възпита още в ранна детска възраст. За да има здраво поколение, децата трябва да получават здравна култура и в училище, и вкъщи. Включително за това какво да правят при остра вирусна инфекция, при нараняване, при какви симптоми да търсят Спешна помощ, как да се хранят и т.н.
– А каква помощ търсят по-младите пациенти?
– Много от тях „подозират” множествена склероза. Тя започва с нарушения в зрението, изтръпване на крайниците и слабост в тях, проблеми с уринирането, със световъртеж. А колкото по-тревожен е човек, толкова по-изразено е „замайването”. Но за да кажем, че тревожността е отключила световъртежа, трябва да отхвърлим всички възможни органични причини. При нас често идват и с дискогенни проблеми. Много млади хора са с дискови хернии заради начина на живот, когато младият организъм не спортува, често цял ден е пред компютъра, после – зад волана. А се знае, че на час работа с монитор трябва почивка и раздвижване. Подценява се и хигиената на труда: удобен стол и допълнителен филтър на очилата. А често главоболието и световъртежът са точно от липсата им. Нерядко и пациенти със ставни проблеми търсят невролог. Пациентите с дискова патология често имат негативно отношение към оперативното лечение. При този тип патология е задължителна консултацията с неврохирург, който посочва метода на лечение и не е задължително това да е операция. Най-общо, оперативно лечение е показано при пациенти с болка над 3 месеца и без ефект от провежданото лечение, при слабост в крайника или нарушено уриниране. Но при големи дискови хернии, които притискат „конската опашка”, е абсолютно необходима оперативна интервенция, за да не развие пациентът пареза на двата крака и изпускане на урина.
– Какво отключва неврологичните заболявания?
– Средата се променя постоянно, а тя влияе върху тях. Например, за автоимунно заболяване като множествената склероза са обвинявани много вируси, но не се посочва конкретен. А зависи и от това къде е роден човек и колко слънчеви дни има в годината. Например, в Скандинавието процентът на пациенти с тази диагноза е много висок именно поради по-малкото слънчево греене, т.е. намалена продукция на витамин D. Но дори ако човек се е родил в Африка, където множествената склероза е рядко срещана и в юношеска възраст емигрират в скандинавска страна, рискът нараства спрямо новото местоживеене. Става дума за епигенетичните механизми, т.е факторите на средата променят взаимодействието между гените. Честота на различни неврологични заболявания зависи от месторождението и местоживеенето на човека дори в рамките на България. Така например в Софийска област мигрената е по-често срещано заболяване в сравнение с Пловдивска област.
– Какви заблуди имат понякога пациентите ви?
– Например, че като си направят магнитен резонанс, „всичко е ясно”. Често пациентите си го самоназначават и понякога липсата на промени има лечебен ефект… Но нищо не заменя разговора на лекаря с пациента и обстойния неврологичен преглед. И той си тръгва по-спокоен, когато е изслушан и прегледан спокойно. Което не винаги може да стане в регламентираното от НЗОК време. А процесът не е просто разговор и писане на рецепта, той е по-дълъг и сложен, с неясен вход и неясен изход. Да, има нови технологии, има и изкуствен интелект, но синтезираното от него трябва да се интерпретира от лекаря спрямо оплакванията на пациента. Търси се корелация между изследването, състоянието и анамнезата му. И както и да звучи – важна е интуицията на лекаря и тя не може да бъде заместена от изкуствения интелект.
– Казвате, че въпреки бързото ни живеене, което също отключва заболявания, пациентите предпочитат „бавен преглед”…
– Бързото живеене отключва само тревожността, която е много висока като процент от населението. Но тя подава сигнали към тялото и предизвиква много психосоматични заболявания. И човек може да има симптомите, а обективно да не страда от заболяването. На преден план излиза персонализираната медицина, която е и скъпа, и трудоемка, но в онкологията например благодарение на нея терапиите са все по-успешни и диагнозата онкологично заболяване не е присъда, както някога. Всеки един от нас може да стане пациент и когато работим, трябва да допускаме, че може да попаднем от обратната страна. И да видим нещата с очите на пациента.
– Кое е важното, което забравя човекът на 21 век?
– Забравя да намери пътя към духовността. Когато той прави нещо в полза на другите, не по задължение, удовлетворението е по-голямо и животът му-балансиран. Егото най-много пречи на модерния човек, според мен. А отрицателните мисли разболяват буквално, като поразяват имунната система и защитата на организма. Банално е, но трябва да умеем да релаксираме, да бъдем удовлетворени.
*Доц. д-р Стефка Мантарова-Вълкова, д.м. завършва МУ-София, работи 7 г. във Военната болница в Пловдив, началник е на Клиниката по нервни болести, и 10 г. преподава в МУ-Пловдив. Научна степен „доктор” защитава по проблемите на болестта Паркинсон, доцент е към ВМА и магистър по обществено здраве и мениджмънт, специализирала е в Германия.
