Това стана за първи път по време на серията учения DEFENDER 23, казва заместник-началникът на щаба на Съвместното командване на силите (СКС) по операциите
– Г-н полковник, как оценявате представянето на СКС и като цяло – на формированията от Българската армия, в поредицата от международни учения през последните седмици у нас?
– От началото на май до края на първата седмица на юли на територията на нашата страна се проведоха няколко значими учения с участието на български щабове и формирования. Българската част от серията многонационални свързани учения, обединени под общото наименование DEFENDER 23 се състоя от май до началото на юни. Тази част включваше проведените на наша територия многонационални учения „Отбранителен щит 23” и „Пирински страж 23”. В средата на юни започна съвместната българо-американска подготовка „Тракийски страж 23” с Националната гвардия на щата Тенеси, а от 26 юни до 5 юли се състоя учението Enhanced Vigilance Activity 23 (EVA 23) на италианската механизирана бригада „Пинероло”, с което се демонстрира нарастването на многонационалната бойна група до ниво бригада. Участието на българските формирования и военнослужещи в тези учения беше на изключително високо професионално ниво. Беше постигнат много добър синхрон, както в управлението на формированията, така и в действията на местността. Имам предвид управлението на формированията в командно-щабните етапи на ученията. Повече впечатления имам от проведените многонационални свързани учения от серията DEFENDER 23, в които участвах като директор на Национална структура за ръководство и контрол на ученията на територията на нашата страна и извън територията на нашата страна – EXCON FWD, както и като ръководител от българска страна на проведената Съвместна оперативна щабна тренировка между Съвместния оперативен център (СОЦ) на СКС и СОЦ на Националната гвардия на Тенеси (НГТ), която беше част от „Тракийски страж 23”.
– Какви са впечатленията ви, какви нови способности придобиха формированията и командните структури?
– Мога да заявя, че поставените цели и задачи на тези учения бяха постигнати. Говорейки за нови способности с цел осигуряване на съвместимостта с щабовете и формированията на коалиционните партньори, участващи в серията учения DEFENDER 23, за първи път СКС изгради и акредитира национална мрежа JFC BGR Mission Secret за обмен на класифицирана информация до ниво NATO-Secret. Мрежата осигури всички основни информационни услуги (email, VoIP, share point, Jchat, VTC и опозната обща картина на оперативната обстановка), които подпомогнаха развърнатия на УП „Корен” български щаб на бригада – Black See Task Forces, за получаване и обмен на класифицирана информация в реално време. За сценария на учението DEFENDER 23 българският щаб на бригадата Black See Task Forces беше подчинен на 34-та пехотна дивизия на американската армия. Мрежата подпомогна и нашата национална структура за ръководство и контрол, която беше развърната на НВУК „Чаралица” за осъществяване на контрола, събирането, обобщаването и анализирането на данните от протичащите процеси по време на командно-щабната част на DEFENDER 23. Мрежата JFC BGR Mission Secret е българският сегмент на единната мрежа Mission Partner Environment (MPE) за обмен на информация в мрежите от тип FMN (Federated Mission Networking), която е изградена от USAREUR (командването на американската армия в Европа). Работата по развитието на тази способност не само в СКС, но и в БА, продължава, тъй като изграждането на единна комуникационно-информационна система за нуждите на видовете въоръжени сили е значим напредък в развитието на способностите за постигане на оперативна съвместимост в общата система за командване и управление при провеждането на учения, тренировки и операции.
– Докато ученията са все пак тренировъчни прояви, Българската армия участва от години в редица реални международни операции и мисии. Каква е в момента, например, ситуацията в зоната на отговорност на контингента ни в Косово и как действат военнослужещите ни в КФОР?
– Въпреки усложнената обстановка в северната част на Косово, засега не са установени преки заплахи за дейността на военнослужещите от българския контингент в състава на силите на НАТО в Косово (KFOR). Няма установени затруднения в свободата на придвижване в зоната на операцията. Българският военен контингент продължава да изпълнява възложените му от командването на мисията задачи съгласно функционалните си задължения. В СКС непрекъснато следим и анализираме обстановката в зоната на операцията и имаме готовност при необходимост да предприемем допълнителни мерки за повишаване на сигурността на българските военнослужещи. Към настоящия момент в операцията участват 31 български военнослужещи, които изпълняват задачи, свързани с подпомагане подобряването на сигурността в района. Допълнително, за изпълнение на задачи в зоната на операцията се поддържа в 7-дневна готовност маневрена рота, военнослужещи в национален поддържащ елемент и военнослужещи в многонационалния щаб на 2-ри батальон, в състава на който е ротата за допълнително разполагане на терен. Те са от състава на оперативния резерв на KFOR. В допълнение искам да спомена, че преди няколко седмици беше подписано техническо споразумение за създаването на многонационалния щаб на 2-ри батальон от състава на силите на оперативния резерв. В момента тече подготовката във ВА „Г.С. Раковски” на военнослужещите, които ще бъдат назначени на длъжности в щаба на батальона. Съгласно споразумението, Гърция е определена да бъде първа формираща държава на щаба на батальона. Затова за постигане на първоначални и пълни оперативни способности на този щаб на нейна територия ще се проведат щабна тренировка и командно-щабно учение, в които ще участват и нашите военнослужещи. Планирано е постигането на пълни оперативни способности да бъде обявено в началото на месец септември, след което щабът на 2-ри многонационален батальон ще бъде оперативно готов при ескалиране на обстановката да бъде активиран заедно с ротите от оперативния резерв за изпълнение на задачите в зоната на операцията. Нашата рота в оперативния резерв, която ще бъде в състава на този батальон е сертифицирана и подготвена за изпълнение на такива задачи. Когато беше кулминацията на напрежението, командирът на KFOR активира от оперативния резерв турския батальон, който в момента е там, на място. Но, може би, ако обстановката ескалира още, може да очакваме и сме готови да бъдат активирани и нашите военнослужещи от този 2-ри батальон, и ротата от оперативния резерв. Батальонът е многонационален. Включва 4 роти – българска, гръцка, румънска и албанска. Военнослужещите в щаба на батальона са също от тези 4 нации. По принцип споразумението предвижда формиращите държави да се ротират, като за първа е избрана Гърция. Ние ще бъдем на следващата ротация – наша ще бъде отговорността за формиране на този батальон. Командирът ще бъде българин на следващата ротация. Сега е гръцки офицер, а заместник-командирът ще е българин. Създаден е график за ротациите, които са на една година.
– Как изпълняват задълженията си военнослужещите от българския контингент в операцията на ЕС АЛТЕА в Босна и Херцеговина?
– Военнослужещите в щаба на EUFOR и подчинените структури, участващи в операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина АЛТЕА изпълняват функционалните си задължения и поставените им задачи съгласно длъжностните характеристики на заеманите от тях длъжности. Към настоящия момент това е най-големият български военен контингент, изпълняващ мисия зад граница. Общо са 121 военнослужещи. От тях щабни офицери и национална разузнавателна клетка са 12 военнослужещи. А в националния поддържащ елемент и маневрената рота, които са в състава на многонационалния батальон на EUFOR са 109 военнослужещи. Основните рискове за нашите военнослужещи произтичат от динамично променящата се среда за сигурност в Босна и Херцеговина. Те са свързани най-вече с неотдавнашните решения на парламента на Република Сръбска и техния президент Мирослав Додик, които са поели към курс за отцепване или за автономия на Република Сръбска. Но в момента, държа да подчертая, че не са установени заплахи за дейността на военнослужещите от българския контингент. Местното население има доверие на българските военнослужещи и това се вижда от докладите, които ни изпращат нашите колеги. Засега не се предвижда разширяването на българското участие в АЛТЕА. Сега ни предстои ротация на маневрената рота и на щабните офицери в щаба на операцията – в края на месеца и началото на август. Ротацията на военнослужещите в АЛТЕА, както и в KFOR е на шест месеца.
– По какъв начин СКС поддържа връзка с контингентите ни и какви са най-честите въпроси, по които военнослужещите на мисия търсят съдействие?
– С контингентите поддържаме постоянна 24/7 връзка чрез оперативните дежурни на Военния команден център по установените класифицирани и некласифицирани канали. Има установени времена за докладване от националните командири, които са съобразени със съответната часова зона, в която се намират контингентите. Допълнително е осигурена възможност за комуникация с щаба на СКС и чрез един от българските мобилни оператори. Доскоро най-често задаваният въпрос беше за размера на командировъчните дневни пари на военнослужещите за участие в мисии и операции зад граница. Във връзка с това през октомври 2022 г., по инициатива на командира на СКС беше стартирана процедура за увеличаване на техния размер. В резултат през март 2023 г. с решение на Министерския съвет размерът на командировъчните беше увеличен. От тогава досега нямаме нови запитвания. Смятам, че направихме каквото можахме, защото командировъчните средства дълго време не бяха променяни – повече от 10 години.
– Започнахме с ученията, да завършим с тях. Какви основни учения, подготовки, тренировки, в които СКС ще участва, предстоят до края на 2023 г.?
– Основните учения, в които СКС ще участва и ще има ключова роля до края на тази година ще бъдат Noble Blueprint 23 и Steadfast Jupiter 23. Предвидено е Noble Blueprint 23 да се състои на територията на България през септември. СКС има отговорности по цялостната организация на националната подготовка и участието в това учение. То е планирано от командира на Съюзното съвместно командване на силите на НАТО – Неапол и ние сме само домакини. В учението ще участват висши офицери от съюзното съвместно командване в Неапол, от щабовете от командната структура на НАТО и националните щабове от съвместната зона на операцията – Югоизток. Целта е да се повиши оперативната съвместимост между щабовете от региона на Югоизточна Европа. Офицери от СКС участват и в планиращия процес на многонационалното командно-щабно учение Steadfast Jupiter 23, което ще се състои през октомври под ръководството на командира на Съвместното командване на силите на НАТО в Брунсум. В учението е планирано да участват военнослужещи от състава на националния мобилен комуникационно-информационен модул на НАТО (DCM-F), военнослужещи от СКС, които ще бъдат в клетка за отговор, развърната в центъра за военна подготовка на НАТО в Ставангер, Норвегия и национална клетка за отговор, която ще бъде развърната на наша територия и ще изпълнява ролята на развърнат съвместен щаб. Това са двете основни учения, но освен тях сме планирали щабни тренировки на функционалните групи и на СОЦ на СКС за планиране и водене на съвместна операция, както и участие в щабни тренировки, провеждани от Съюзното съвместно командване на силите на НАТО в Неапол за проиграване на отделни въпроси по регионалния план – Югоизток. Тази година беше доста натоварена, но като гледам планирането за следващата – и тя няма да е по различна. Но това е във връзка с обстановката по сигурността в Европа.
Участваме с малки екипи и в други мисии
Освен в АЛТЕА и KFOR, България участва и в други операции и мисии на НАТО и ЕС с отделни военнослужещи или с малки екипи, обясни полковник Христов. Например в мисията в Грузия, към момента МО участва с двама наблюдатели, чиято основна задача е да патрулират по административната гранична линия на Грузия с Абхазия, в зоната на отговорност на полевите офиси „Мтскхета” и „Гори”. Ротацията на военнослужещите е на една година. „В тренировъчната мисия на ЕС в Мали участваме с медицински екип Роля 1 в състав от 4 военнослужещи, разположен в щаба на операцията в столицата на Мали – Бамако. Ротацията на военнослужещите от контингента е на четири месеца”, поясни полковник Христов. Той посочи, че в небойната тренировъчна мисия на НАТО в Ирак участваме с двама военнослужещи. Единият е щабен офицер по обучението на силите за сигурност, а другият е координатор по разузнаването в щаба на мисията. Ротацията е на шест месеца. През ноември тази година предстои развръщането на група от 13 военнослужещи от националният мобилен комуникационно-информационен модул на НАТО (DCM-F) за изпълнение на задачи по осигуряване на комуникационно-информационната поддръжка на мисията.
„В мисията за военно подпомагане на Украйна, която е също в изпълнение на решение на Министерския съвет, в момента участваме с един военнослужещ, назначен на длъжност щабен офицер за усилване на звеното за планиране и провеждане на военни мисии и операции на ЕС, което е в Брюксел, Белгия. Неговата задача е да координира помощта и обучението, които предлагат другите държави за Украйна”, каза полковник Христов.
Той допълни, че във военноморските операции на НАТО и ЕС участваме с по един военнослужещ от ВМС. В операцията на ЕС АТАЛАНТА – с един офицер по планиране на бъдещи операции в оперативния щаб на операцията в гр. Рота, Испания. „В операцията на ЕС ИРИНИ България участва с един офицер за връзка между командващия на операцията и Военния секретариат на ЕС. Той се намира в Брюксел, Белгия. В плаващия щаб на Постоянната военноморска група на НАТО № 2 участваме с един офицер на длъжност „Щабен офицер по борба с подводници” на борда на флагманския кораб на групата”, поясни полковник Христов.
Обменят опит с Националната гвардия на Тенеси
Обмяна на полезен опит се извършва между СКС и Националната гвардия на Тенеси (НГТ) от САЩ. Тази година една от дейностите, включени в съвместната българо-американска подготовка под общото наименование „Тракийски страж 23” беше съвместната оперативна щабна тренировка между Съвместния оперативен център (СОЦ) на СКС и СОЦ на НГТ, каза полковник Христов. Той е бил ръководител на българската част на тренировката, която се проведе за първи път с участието на 15 военнослужещи от НГТ и 11 военнослужещи от СОЦ на СКС, а също и военнослужещи от НВУК „Чаралица”. „С тази тренировка преминахме на по-високо ниво. Сега имаме партньорство и взаимодействие между два съвместни оперативни щаба. Програмата за партньорство ще продължи да се развива в нови измерения”, заяви полковник Христов.
Той допълни, че още като млад офицер е имал възможност да участва в програмата за партньорство с НГТ. Тогава, като командир на танкова рота е участвал в полева подготовка на един от ескадроните на 278-ми бронекавалерийски полк на САЩ. По думите му участието на СКС в програмата за сътрудничество с НГТ започва реално през ноември 2021 г., когато на посещение в щаба на СКС идва тогавашният командир на НГТ генерал-майор Джефри Холмс. Имах възможността да се запозная с него още през 1998 г., когато участвах в това учение в Тенеси, спомня си полковник Христов. По думите му, през ноември 2021 г., след като е запознат от командира на СКС генерал-майор Валери Цолов с мисията, функциите и задачите на СКС, генерал-майор Холмс споделя, че те са сходни с мисията, функциите и задачите на съвместния щаб на НГТ. Гостът добавя: „Вие имате един компонент повече – ВМС, тъй като България има излаз на море. А щатът Тенеси няма излаз на море и няма ВМС, затова там има само два компонента – сухопътен и военновъздушен”. Именно тогава се взе решение в програмата да се включи сътрудничеството, взаимодействието и обмяната на опит между двата съвместни щаба, каза полковник Христов. През октомври 2022 г. в щаба на СКС се провежда първата работна среща между офицери от СКС и техни колеги от Съвместния щаб на НГТ. По време на тази първа среща се определят областите от общ интерес, в които СКС и НГТ да обменят информация и опит.
