18 момичета и момчета са на финалната права преди дипломирането си като военни лекари. Преди 6 г. поели смело първи по неутъпкания път на висшето си образование „две в едно“. Във Висшето военноморско училище – бакалавър в „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ и медицина-в Медицинския университет във Варна. Стажът е във ВМА и така тя отваря пътя на първите дипломирани военни лекари, които ще заемат и първото си работно място в поделенията. Всичко е първо и необичайно през последните 6 г. за тях. Опитали са и меда, и жилото на това да рискуваш в двойното натоварване и отговорности. Но му се вижда краят на годишния държавен стаж на 15 септември. На 14 октомври ги произвеждат лейтенанти във ВВМУ, а медицинското дипломиране е през ноември.
Срещаме се с петима от стажуващите: офицерски кандидати Богомил Иванов, Петя Петрова, Станислава Иванова, Янис Боев и Елеонора Великова. Връщаха се от Майчин дом, а през годината бяха преминали и през „Пирогов“ и болница „Иван Рилски“. И естествено, в хирургичните и терапевтични клиники на ВМА преди това. Обучавали са се и са тренирали на кораб, участвали са в медицинска евакуация при полет. Проф.Любомир Алексиев е запалил любопитството им към авиационната медицина.
А наскоро участват в първото си съвместно българо-американско учение във военния симулационно-тренировъчен център на ВМА. Богомил и Станислава дори са отличени.И макар да е рано за равносметки, опитът и изводите са се натрупали с времето. Срещаме се в зала в уютното общежитие в двора на Академията.
Въпросът към всички е дали са избрали какво ще специализират. Богомил би избрал терапевтична специалност заради интереса му към вътрешните болести, към спешната медицина, но се интересува и от военната организация на медицинското осигуряване. За него са важни типа хора в различните клиники. Твърди, че те са различни като начин на работа, но и като характер и дори манталитет. Това също го ориентира за избора на специализация, като съпоставя със своя характер и възможности. И допълва, че е важен и късметът на какви личности попадаш, за да се отключи интересът ти към специалността. „Разбрахме колко е важен екипът в работата на лекаря, той те мотивира да отиваш с желание в клиниката“, казва Богомил.
Към спешната медицина, конкретно анестезиология и реанимация се насочва Петя. „Специалността просто си ме избра, харесва ми сложността и спешността й, интересна ми е фармакологичната й страна, удивително е как при всеки пациент, при различните заболявания лекарствата действат различно: завладяваща за мен специалност“. Учила се е от опита на проф. Одисеева и проф.Петров и изключително добронамерените колеги в клиниката: важно е отношението, казва тя.
„Специалността, която направо ме грабна“, казва Станислава, „беше инфекциозни болести и това, колко познания от всяка друга медицинска сфера трябва да имаш, а със сигурност при нея можеш да срещнеш и редки заболявания. Интересът ми се разви и при стажа в клиниката по инфекциозни болести при проф.Плочев и доц.Михайлова, спечелиха ме и младите лекари там. Нямаше проблем „да си откраднеш“ от опита им. Разбирам, колко важни за военната медицина са инфекциозните болести, паразитологията, която се оценява особено по време на мисии.“
Янис си е избрал кардиологията още от втори курс. Запален е по физиката и намира релацията между тях: „Много съм доволен от стажа си в клиниката по кардиология при полк. проф. Даскалов и проф.Демиревска, харесва ми екипа. Когато си на финалната права в 6-и курс, остава един изпит и е най-трудно, виждаш, че само мотивацията, за да учиш, не е достатъчна, трябва да си изградил дисциплина.“
Елеонора, обаче казва, че ако й бъде разрешено, би специализирала коренно различна специалност и би избирала между клинична лаборатория, микробиология или паразитология. Стресът и динамиката при хирургията не са в хармония с характера й, а и не се вписват и в разбирането й за всекидневието в едно семейство. Разбира се, ако трябва да специализира и хирургия, и това ще изкара: „Доказали сме, че за 6 г. успяваме да устояваме на предизвикателства“. А как се съчетава обучението в 2 специалности?
Според Янис, те са избрали сами този път. Но не физическата подготовка ги е изморявала най-много, а психическото натоварване. Рискът да са първи очертава разликата в манталитета на военните хора и този на готвещите се за лекари. Но изграждат спойка помежду си. „Ние да ги научим как да учат нас. И успяхме да създадем среда, в която обучението ни да преминава добре“, казва Янис.Тези след тях на пръв поглед ще минат по утъпкана пътека, обаче и изискванията към тях може да са по-високи, смятат бъдещите военни медици.
За Елеонора било много трудно, но не и непостижимо съчетаването на обученията: „Става с дялкане на характера на човека. Самата лекарска професия е по призвание и иска учене цял живот. Но при военната характерът е важен, а той се изгражда с повече дисциплина, а емоцията вповече пречи.“
Ще има ли интерес към специалността военен лекар? Всички са убедени, че от кадри като тях винаги ще има нужда. Но конкретно младите хора казват, че то неизбежно зависи и от възпитанието в семейството, и от държеливостта на човек пред изискванията на тези две тежки сами по себе си професии. Много е важен разказът за военните лекари в обществото. Както и какво държавата прави за тях.
Сега е забавно да си спомнят как за състудентите им от Медицинския университет изборът им е и интересен, и странен. Като към първи такъв випуск е имало и добро, и недотам добро отношение от връстниците им. Отдалече се различавала групата им, докато ходели на лекции с красивите си унформи, моряшките шапки и специалните чанти, но и без тях по-късно разпознавали по прическата момчетата им като „военните лекари“… И разпространявали снимките им във Фейсбук, във Варна ги познавали.
Когато имали препятствия и нещо им било много трудно, в курса сплотено обсъждали проблема. Така решават да предложат да не ходят с униформи на лекции, като непрактично за динамичното им университетско всекидневие, а и с униформи трябва да са под строй. И предложението им било прието. Когато има трудности за преминаване се амбицирахме, казват днес: заедно сме, няма да се отказваме. Първоначално нямали компютри и достъп до интернет и в това били единни, че им трябват за целта на образованието им. И това било променено и днес го броят и за свой успех. Изобщо двете страни-командирите им и те, от своя страна, се учели на правилата в тази нова общност на бъдещите военни лекари.
Днес в последните месеци на държавния си стаж Богомил, Петя, Станислава, Янис и Елеонора вече споделят, че явно е трудно докато намериш баланса, доколкото във Военното училище те учат, че първо си военен, а после-лекар, а в болницата-обратното. Точно тук утрешните военни лекари смятат, че има неща „за изчистване“. А самите млади хора са доказателство, че двете обучения и професионални идентичности могат да се съчетават без излишна травма и „раздвояване“.
Какво биха казали на колегите си след тях? Отговарят: чете се постоянно, на юруш не става, не се доверявай на лесните решения за лечение, бъди търпелив – професията военен медик е маратон на много дълго разстояние. Но и да се съхраняват, да се грижат за себе си, за да са готови за всякакви предизвикателства. И да не позволяват да убиват мечтата им да изберат определената специалност. За себе си се надяват да са успешни лекари и хора.