При защитеното с протести искане на синдикатите за поне десет на сто увеличение на заплатите в обществения сектор, за да може покупателните възможности на работещите там едва да стигнат тези, които са били допреди година-две, депутатите предлагат ръст от десет до тридесет на сто на възнагражденията на работещите в някои бюджетни сфери. Това става известно от преглед на постъпилите между двете четения на проектозакона за бюджета за тази година 84 предложения, публикувани на интернет страницата на парламента, голяма част от които са за увеличение на възнагражденията.
Ресорната парламентарна комисия ще обсъди във вторник – 24 юли, на второ четене проекта на бюджет за 2023 г.
В края на юни 2022 г., когато бюджетната комисия трябваше да гледа на второ четене актуализацията на бюджета за миналата година, постъпиха близо 60 предложения. Тогава на комисията ѝ трябваха два дни, за да се съгласи с това приходите в бюджета за 2022 г. да се увеличат със 760 млн. лв.
В последния възможен ден за подаване на предложения между първо и второ четене по проектобюджета за тази година – 19 юли, от КНСБ съобщиха, че внесените предложения на депутатите надхвърлят дори исканията на синдиката и към онзи момент са били на стойност 321 млн. лева при поискани от КНСБ 305 млн. лева. Тези дни финансовият министър Асен Василев обобщи, че има искания в размер на около 300-400 милиона лева, които могат да бъдат преразпределени.
Разходите в проекта на бюджет за тази година възлизат на 74 млрд. лева. Исканите средства могат да се намерят като се минимизират капиталовите разходи и разходите за издръжка, смятат от КНСБ. За всички предложения депутати са намерили и съответните източници от проектобюджета, от които разходите да бъдат преструктурирани и бюджетът да се вмести в планирания от правителството дефицит от три процента.
От исканата от КНСБ сума 140 млн. лева е за системата на МВР, а 165 млн. лева – за останалите недофинансирани според синдиката сектори.
На над 150 млн.лева възлизат предложенията за увеличение на заплатите в МВР. Народните представители имат предложения за увеличение на заплатите в Спешната помощ, в агенции към Министерството на земеделието, в НОИ, НАП, НСИ, в сферата на културата, в БНР.
Сред другите предложения са средствата за подкрепа за българските общности, организации и инициативи на българите в чужбина, за отстояване на националната позиция на България по европейската интеграция на РСМ, утвърдена с Решението на 47-ото НС от 24 юни 2022 г., за създаване и издръжка на механизъм за правна защита на българите в РСМ. Предлагат се и средства за ремонти на улици, ВиК мрежи, язовири, училища, приют за бездомни кучета.
Параметри на проектобюджета на МС
Приходите, помощите и даренията по държавния бюджет са планирани в размер на 40 810,6 млн. лв., а разходите – 22 217,3 млн. лв., предвижда проектът на бюджет на Министерския съвет. При представянето на проекта на бюджет министърът на финансите Асен Василев подчерта, че той отговаря на очакванията на бизнеса и гражданите и позволява финансите на страната да останат устойчиви в рамките на 3 процента дефицит. Бюджетните взаимоотношения (трансфери)-нето са в размер на 22 566,9 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 22 580,3 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 13,4 млн. лв. За 2023 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 042,4 млн. лв. Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 6 016,0 млн. лв.
И през 2023 г. със законопроекта за държавния бюджет се дава възможност на Народното събрание да одобри разходи по централния бюджет за 2023 г., предвидени за изпълнение на конкретни политики в размер на 1 632,4 млн. лв. в областта на науката, образованието, здравеопазването, отбраната, спорта и младежките дейности, културата и изкуствата, външната политика и земеделието.
Заплати – МВР, МО, МП
От „ГЕРБ-СДС“ и ДПС предлагат увеличение на заплатите в системата на МВР с 10 на сто, както и увеличение на добавки за работещите. Предложенията са на стойност общо 157,2 млн. лв.
Предлаганото увеличение от 157 250 000 лв. на средствата, предвидени за основни и допълнителни възнаграждения за МВР и ДАНС, е в състояние само частично да компенсира служителите в сектора на сигурността за положените от тях усилия и практически сериозното им обедняване, както и да покаже загрижеността на народните представители към подобряване на условията за работа на служителите и повишаване на тяхната мотивация, се посочва в мотивите.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат също 150 милиона лева за увеличаване на възнагражденията за персонала в системата на Министерството на вътрешните работи, считано от 1 август 2023 г.
И от „Възраждане“ предлагат повече от 155 млн.лв. за МВР, като идеята е да се повишат заплатите на заетите служители в системата на МВР с 10 процента. За нас е жизнено важно чрез това допълнително финансиране в общ размер на 155 381 600 лв. да се обърне подобаващо внимание на натрупаните проблеми със заплащането в системата на МВР, особено с оглед справедливите искания на персонала за достойни заплати, които да осигурят едно нормално съществуване и с оглед предотвратяването на напускане на квалифицирани и опитни кадри заради ниско заплащане, посочват вносителите на предложението.
Според тях парите могат да бъдат осигурени чрез преразпределение и оптимизиране на разходите за бюджетни взаимоотношения в МРРБ в проектобюджета на министерството за 2023г.
Предложението на „БСП за България“ е за допълнителни 140 милиона лева за МВР.
ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат допълнителни разходи за 10 на сто увеличение на заплатите на служителите Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) със сума 8 325 000 лв., както и допълнителни разходи за 10 на сто увеличение на заплатите на служителите в Главна дирекция „Охрана“ със сума 2 725 000 лв. Заплатите в тези дирекции изостават от динамиката на инфлацията и икономическите отношения, посочват вносителите.
От „Продължаваме промяната – Демократична България предлагат за увеличаване на възнагражденията за персонала в системата на Министерството на правосъдието – за Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и за Главна дирекция „Охрана“, считано от 1 август 2023 г. – 26 000 000 лева.
От ГЕРБ предлагат увеличение от 10 на сто на основните месечни възнаграждения/заплати в Министерството на отбраната. Необходими са 75 млн.лв., а предложението обхваща и цивилните служители.
Заплати – земеделие
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат за увеличение на възнагражденията на персонала в системата на Министерството на земеделието и храните – за Българска агенция по безопасност на храните и Изпълнителна агенция по горите, считано от 1 август 2023 г. – 8 милиона лева.
От „БСП за България“ предлагат увеличението на заплатите на персонала поне в две ключови структури – БАБХ и ИАГ. Предвиденото увеличение на доходите в тези структури е от 1 август 2023 год. Увеличението на доходите на персонала с 8 млн. лева е за сметка на намалението на бюджетираните средства за капиталови разходи и от издръжката.
Допълнителни средства от 4 милиона и 400 хил. лева да бъдат насочени към второстепенния разпоредител с бюджетни средства „Изпълнителна агенция по горите“, за да се осигури 17 на сто, увеличение на заплатите на работещите в сектора. Увеличението с още 18 млн лева ще позволи увеличението на заплатите с поне 15 на сто на работещите в система на Министерството на земеделието в това число ИА „Борба с градушките” и ИА Рибарство и аквакултури и БАБХ, където средната работна заплата е 1000 – 1100 лв. В ИАБГ над 700 ракетострелци продължават да получават малко над МРЗ за страната, посочват от БСП. От партията предлагат и повече средства за Селскостопанска академия, тъй като заложеното в бюджета, според вносителите, покрива само увеличението на минималната заплата.
ГЕРБ- СДС предлагат увеличение на трансфера за Селскостопанската академия, което цели да създаде условия за увеличаване на възнагражденията на персонала в академията от 1 август 2023 г. до нивото на минималните размери на академичните длъжности и прилагането на обща политика спрямо БАН, ССА и държавните висши училища. За увеличението на възнагражденията са необходими 7,2 млн. лв. на годишна база, като съответно за 5 месеца от настоящата година е предложено увеличение с 3 млн. лева . От ГЕРБ-СДС предлагат увеличението на заплатите на персонала поне в две ключови структури – БАБХ и ИАГ. Предвиденото увеличение на доходите в тези структури е от 1 август 2023 год. Увеличението на доходите на персонала е с 8 млн. лева и е за сметка на намалението на бюджетираните средства за капиталови разходи и от издръжката.
От „Възраждане“ предлагат 22,4 млн. лева за увеличение на трудовите възнаграждения с поне 15 на сто на работещите и служителите от системите на Министерството, в това число са Изпълнителна агенция по горите, ИА „Борба с градушките”, ИА „Рибарство и аквакултури”, БАБХ, посочват от „Възраждане“ в мотивите си. От партията предлагат още допълнителни средства от 4,4 милиона лева за Изпълнителната агенция по горите за увеличение със 17 на сто на заплатите в агенцията.
Насочват се средства и за ИА „Борба с градушките” и ИАРА, където средната работна заплата е 1000 – 1100 лв. В ИАБГ над 700 ракетострелци продължават да получават малко над МРЗ за страната. Квалифицирани специалисти от ИАРА, които отговарят и за телефон 112 работят за между 900 и 1000 лв. месечно, посочват вносителите на предложението.
В предложения от МС Закон за държавния бюджет за 2023 г. предвиденият трансфер към Селскостопанската академия (ССА) за 2023г. е 44 949 900 лв. Увеличението спрямо 2022 г., в т.ч. след актуализацията от юли 2022 е в размер на 6,7 млн. лв. и свързано само с повишаване на минималната работна заплата, която от 1 януари 2023 е 780 лв., изтъкват от „Възраждане“. Според вносителите с направеното предложение предложеният допълнителен ресурс ще осигури достигане на работните заплати на работещите и научния състав в Академията до тези от БАН и държавните ВУЗ и ще компенсира натрупаната инфлация чрез увеличението на средствата за заплати на научен, технически и административен персонал. Увеличението спрямо 2022 г., в т.ч. след актуализацията от юли 2022 е в размер на 6,7 млн. лв. и е свързано само с повишаване на минималната работна заплата, която от 1 януари 2023 е 780 лв., изтъкват от „Възраждане“ .
ИТН предлагат увеличение на парите в област „Земеделие“, с които да се увеличи възнаграждения на персонала на Изпълнителна агенция “Борба с градушките“ – 900 хиляди лева; на Изпълнителна агенция “Рибарство и аквакултури“ – 700 000; на Селскостопанската академия – 5 500 000; на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) – 13, 4 милиона лева, а Изпълнителната агенция по горите – 4, 4 милиона лева.
Здравеопазване
От ГЕРБ-СДС предлагат да бъдат увеличени разходите по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2023 г. с 36 милиона лева за увеличение от 1 юли 2023 г. на възнагражденията на работещите в Регионалните здравни инспекции (РЗИ) и Центровете за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – второстепенни разпоредители с бюджет по бюджета на Министерство на здравеопазването, както и разходите за издръжка на същите структури. Предложението за промяна в чл. 15, ал. 1 от законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и съответно промяна на разходите за персонал в проекта на бюджет на Министерството на здравеопазването са разчетени за периода от 1 юли до 31 декември 2023 г. Сумата ще позволи увеличение на възнагражденията на работещите в Центровете за спешна медицинска помощ и Регионалните здравни инспекции, второстепенните разпоредители с бюджет по бюджета на Министерство на здравеопазването с поне 20 на сто.
От „БСП за България“ също предлагат допълнителни средства за увеличение на заплатите в Центровете за спешна медицинска помощ и в РЗИ, както и в други ведомства в МЗ с поне десет на сто, за да се компенсира натрупаната инфлация. За здравеопазване по общините за делегираните от държавата дейности от БСП искат 10 процента увеличение на заплатите. Предложени са 109,2 млн.лв., които ще осигурят само увеличението на минималната заплата, но са нужни още 26 млн. лева за увеличението на основните заплати от 1 юли 2023 година с десет на сто, посочват в мотивите вносителите.
От ДПС предлагат увеличение от 23 000 000 лв. на средствата, предвидени за основни и допълнителни възнаграждения за служителите в спешна медицинска помощ, както и да бъдат привлечени млади специалисти в този сектор.
От „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ предлагат увеличаване на разходите по централния бюджет за 2023 г. в размер на 36 млн.лв. за изпълнение на политики в областта на здравеопазването чрез създаване на нов ред в чл.1, ал.5 цели увеличаване на възнагражденията и дължимите средства СБКО на работещите в Центровете за спешна медицинска помощ и Регионалните здравни инспекции – второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването от 1 юли 2023 г. С това увеличение ще се постигне ръст на възнагражденията в тези структури от около 20 на сто и ще даде възможност за финансово мотивиране и осигуряване на по-справедливо заплащане на персонала, работещ в условията на непрекъснато увеличаващ се обем от дейности и голямата натовареност на инспекторите на РЗИ и екипите на ЦСМП. Ефектът от така направеното предложения в целогодишен размер възлиза на около 60 млн.лв., изчисляват вносителите му.
От ИТН искат да се премахнат намалените ставки по ДДС, което ще позволи увеличение на възнагражденията и в Спешната медицинска помощ. За Спешна медицинска помощ от политическата формация предлагат допълнително 23 милиона лева, в това число за увеличаване на възнагражденията на шофьорите – 7,5 милиона лева. За увеличаване на възнагражденията на медицинския персонал се предлагат 12,5 милиона лева, а за увеличение на средствата за храна и осигуряване на работно облекло – 3 милиона лева.
Заплати НАП, НОИ, Митници, НСИ, АПИ, Архиви
От „БСП за България“ предлагат увеличение поне с 10 процента на заплатите на служителите на Националната агенция за приходите, като се мотивират, че за периода от 2021 г. до 2022 г. събираемостта на данъчните приходи в хазната отчита ръст от 31 процента, а увеличение на заплащането на работещите в НАП няма. Предлагат и допълнителни 36 милиона лева за ръст на заплатите.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат за увеличаване на възнагражденията за персонала в системата на Министерството на финансите – за Националната агенция за приходите и за Агенция „Митници“, считано от 1 август 2023 г. – 25 милиона лева.
От „Възраждане“ предвиждат увеличение на сумата за заплати за персонала на Националния статистически институт с 30 на сто или 2,83 млн. лв.
От БСП предлагат разходите за персонал в АПИ да се увеличат от 108 440 600 на 116 040 600 лв., за да се осигури увеличение на заплатите с 30 на сто, като исканите средства са за цялата календарна година. Основната причина за необходимо увеличение на работните заплати в „Национално Тол управление“, специализирано звено на Агенция „Пътна инфраструктура“, заради липсата на увеличение на заплатите там.
От ГЕРБ-СДС предлагат допълнителен трансфер по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 7 830 000 лв. по реда на чл. 109, ал.3 от Закона за публичните финанси за увеличаване на разходите за персонал на Националния осигурителен институт, за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 1 август. Така заплатите ще се увеличат с 15 процента.
От ДПС предлагат увеличение на заплатите на работещите в НОИ също с 15 на сто. В този случай заложените в проектобюджета на НОИ за 2023 г. общо разходи за персонал следва да бъдат 111 245 200 лв., което изисква допълнителни средства от 7 830 000 лв. за полугодието или 1 305 000 лв. на месец. В бюджета на НОИ за 2023 г. са заложени разходи за персонал в размер на 103 415 200 лв., които се явяват крайно недостатъчни, посочват вносителите.
От „Продължаваме промяната – Демократична България предлагат Министерският съвет да одобри допълнителен трансфер по бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2023 г. в размер на 7 830 000 лв. за увеличаване на разходите за персонал на Националния осигурителен институт, за увеличение на възнагражденията на работещите там.
Народни представители от „Възраждане“ предлагат увеличение на средствата за персонал на Държавна агенция „Архиви“ с 30 на сто или 2 335 650 лв..
БАН – държавни висши училища
ГЕРБ -СДС предлагат увеличение от 30,1 млн. лв. (22,4 млн. лева за Държавните висши училища и 7,7 млн. лева за БАН), което цели да осигури повишаване на минималните заплати за академичните длъжности в ДВУ и БАН от 1 януари 2023 г., така че да се избегне временното им изоставяне от възнагражденията на педагогически персонал в системата на предучилищното и училищното образование
Народни представители Мая Димитрова, Деница Сачева, Ертен Анисова , Константина Петрова и Ивайло Мирчев предлагат Добруджанският научен институт да получи 100 000 лева, като парите са по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2023 г., като е предвидено в раздел – Субсидии и други текущи трансфери за юридически лица с не стопанска цел, да се създаде нов раздел за целта.
БНР
ГЕРБ предлагат увеличение със 17 на сто на средните брутни заплатите в БНР. За това са нужни 3,5 милиона лева.
От „Възраждане“ предлагат финансирането да се увеличи от 59 милиона на 74 милиона лева. Заложените средства в държавния бюджет на Република България за 2023 г. за финансиране на обществената медия са с по – малко от 6 на сто по – високи от финансирането за 2022 г., което е крайно недостатъчно и неадекватно към нарастващите инфлационни процеси в страната, допълват вносителите.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат допълнителен трансфер (субсидия) от държавния бюджет по бюджета на Българското национално радио за увеличение на възнагражденията на персонала, считано от 1 август 2023 г. за изпълнението на функциите им като национален обществен доставчик на радиоуслуги – 1,5 милиона лева.
Средства за храмовете
ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат за Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ за цялостен ремонт и консервационно-реставрационни дейности на оградата“ – 1 241 535 лв., за изграждане на храм за Българската общност “Св. Иван Рилски” в Лондон“ – 800 000 лв., за възстановяване на разходи за храм за Българската общност “Св. св. Кирил и Методий”, Щутгарт – 500 000 лв., допълнителна субсидия за източноправославното вероизповедание – на Българската православна църква – Българска патриаршия – 2 000 000 лв., допълнителна субсидия за мюсюлманското вероизповедание – на Мюсюлманското изповедание – 500 000 лв.
От ДПС предлагат за ремонт на старата джамия в Пазарджик (Куршунлу джамия) да се отделят 311 821 лева,. От „Продължава промяната – ДБ“ предлагат за Българската православна църква – Българска патриаршия – 2 900 000 лева, за мюсюлманското вероизповедание – 500 000 лева, за цялостен ремонт и консервационно-реставрационни дейности на оградата на Софийска духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ – 1 300 000; за изграждане на храм за българската общност “Св. Иван Рилски” в Лондон – 800 000 лева, за храма на българската общност “Св. Св. Кирил и Методий” в Щутгарт – 500 000 лева.
Образование и култура
От „Възраждане“ предлагат средствата от 30 милиона лева, предвидени в централния бюджет за политики в областта на културата и по-конкретно „За реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип“ да се пренасочат директно към Министерството на културата. Така, според вносителите, те ще подкрепят всички културни институти, които в момента се борят за своето оцеляване. Предложението е средствата да са разпределени по следния начин – 4,8 милиона лева за политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство, както и 25,2 милиона лева за политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование.
От партията предлагат още увеличение на средствата на Министерството на културата с 15 млн. лв., по-точно в частта „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“. Парите ще се разходят за възстановяване и укрепване на българската култура, както и за осигуряване на допълнителни средства за всички, които работят в държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, музеите, галериите, библиотеките и читалищата, се мотивират вносителите.
От „Възраждане“ предлагат за финансова подкрепа на държавните културни институти в областта на културното и аудиовизуалното наследство и на музеите и художествените галерии с регионален характер за увеличаване на основния стандарт за тяхното финансиране (натурален и стойностен показател субсидирана бройка), включително за възнагражденията на персонала – 15 000 000 лв. Чрез увеличението на основния стандарт на 124 музея и художествени галерии със средства в размер на 15 млн. лв. ще се повиши качеството на изпълнение на програмите и дейностите на тези културни институти във връзка с опазването и представянето на движими и недвижими културни ценности, се посочва в мотивите.
ИТН предлага увеличаване на възнаграждения на персонала на читалищата – един милион лева, като средствата да дойдат от намаляване на субсидията на БНТ.
Народни представители от“ ГЕРБ-СДС“ и „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат в срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет да приема следните програми за разширяване и подобряване на сградния фонд и материалната база в системата на образованието за периода 2024-2026 г.; програма за “изграждане, пристрояване, “надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища, с бюджет до 240 млн. лева; програма за изграждане и основен ремонт на спортни площадки и физкултурни салони в държавните и общинските училища, с бюджет до 240 млн. лева; програма за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, предоставени за управление на държавните висши училища и „Студентски столове и общежития“ ЕАД, с бюджет до 100 млн. лв..
Депутатите от тези парламентарни групи предлагат също „за финансиране на повишените разходи за храна на образователните институции в системата на предучилищното и училищното образование, за допълнителна подкрепа на личностното развитие в институциите в системата на предучилищното и училищното образование и за финансиране на недостига на разходи за транспорт на педагогическите специалисти – 15 000 000 лева. Недостигът на средства за компенсиране на разходите за транспорт на учителите е в размер на 5,5 млн. лева за 2023 година, се посочва в мотивите.
В областта на културата от БСП предлагат увеличение на разходите за персонал с 53,6 милиона лева. Парите са за държавните и регионални музеи и галерии, Българската национална филмотека и Центъра за подводна археология за библиотеките от регионален характер и сектор сценични изкуства.
От „Възраждане“ предлагат средствата от 30 милиона лева, предвидени в централния бюджет за политики в областта на културата и по-конкретно „За реализиране на културни инициативи, целеви програми и творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип“ да се пренасочат директно към Министерството на културата. Така, според вносителите, те ще подкрепят всички културни институти, които в момента се борят за своето оцеляване.
Средствата да са разпределени по следния начин – 4,8 милиона лева за политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство, както и 25,2 милиона лева за политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование.
От партията предлагат още увеличение на средствата на Министерството на културата с 15 млн. лв., по-точно в частта „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и в чужбина и достъп до качествено художествено образование“. Парите ще се разходят за възстановяване и укрепване на българската култура, както и за осигуряване на допълнителни средства за всички, които работят в държавните културни институти в областта на сценичните изкуства, музеите, галериите, библиотеките и читалищата, се мотивират вносителите.
От ИТН предлагат от заложените разходи по централния бюджет за 2023 година за изпълнение на политики в Област „Култура и изкуства“ средствата за реализиране на творчески проекти в областта на културата на конкурсен принцип да бъдат прехвърлени в бюджета на Министерство на културата за цялостно компенсиране на липсата на увеличение в бюджета за култура, както и за осигуряване на средства за работещите в държавните културни институти, в областта на сценичните изкуства, музеите, галериите, библиотеките, читалищата, както и за покриване на разходите и възнагражденията за всички свободни творци и професионалисти, които работят с второстепенните разпределите на Министерство на културата. Предлагат и увеличаване на възнаграждения на персонала на читалищата, като парите дойдат от намаляване на субсидията на БНТ с един милион лева.
От ДПС предлагат да се осигурят за закупуване на нови училищни автобуси средства от 31 000 000 лв., които да са предвидени за обновяване на амортизирания автопарк. По този начин ще се гарантира безопасността на децата и учениците от населените места, в които няма детска градина или училище. Средствата ще бъдат достатъчни за закупуването на 100 нови училищни автобуса, мотивират се вносителите.
Минималната работна заплата
БСП предлагат в преходните и заключителните разпоредби на закона да се разпише, че правилото минималната работна заплата да се определя като 50 на сто от средната брутна заплата за период от последните 12 месеца, да се прилага от 1 август.
Субсидии – партии
ИТН предлага промяна на размера на субсидията за политическите партии от 8 на 1 лев, с което ще се реализира икономия по бюджета на Министерство на правосъдието в размер на 9 392 621 лева до края на годината.
Помощите за бизнеса за високите цени на енергията
От „Възраждане“ предлагат отпадането на помощите за бизнеса за високите цени на енергията. Целта за въвеждането на ресорния еврорегламент беше спешна намеса за смекчаване на последиците от високите цени на енергията чрез извънредни, целенасочени и ограничени във времето мерки, напомнят вносителите на това предложение. Тези мерки имаха за цел да намалят потреблението на електроенергия, да въведат таван на пазарните приходи, които някои производители получават от производството на електроенергия и да ги преразпределят целево към крайните клиенти на електроенергия, се посочва в мотивите на „Възраждане“.
В друго предложение от партията отбелязват, че държавите членки на ЕС имаха възможност да компенсират енергийните дружества, които са поели основната тежест при подпомагане компенсирането на небитови крайни потребители на електрическа енергия за справяне с високите цени на енергията. В България основната тежест беше поета от държавните енергийни дружества, които чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ предоставиха помощ на бизнеса в размер на приблизително 4 млрд. лева. Според „Възраждане“ целесъобразно е пълният размер на натрупаните до момента средства да останат във Фонда като финансов буфер срещу евентуално ново шоково повишение на цената на електрическата енергия.
Делян Добрев предлага Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да получава средства от оперативните програми за програмен период 2014 г.-2020 г. за възстановяване на допустими разходи, извършени в рамките на програми за компенсиране на небитовите крайни клиенти на електрическа енергия, приети с решение на Министерски съвет. Тези средства не се вземат предвид от Комисията за енергийно и водно регулиране при утвърждаване на цената или компонентата от цената по разпоредба от Закона за енергетиката.
През 2023 г. министърът на енергетиката не може да разпределя като дивидент печалбата на „Български енергиен холдинг“ ЕАД и на дружествата, в които „Български енергиен холдинг“ ЕАД притежава над 50 на сто от капитала, включително неразпределената печалба от минали години, отчетена към 31 декември 2022 г., допълва Добрев.
В предложението се посочва, че през 2023 г. министърът на енергетиката не може да предприема действия за предоставяне на безвъзмездни средства от „Български енергиен холдинг“ ЕАД и от дружествата, в които „Български енергиен холдинг“ ЕАД притежава над 50 на сто от капитала на централния бюджет.
Туризъм
От „Възраждане“ предлагат увеличение на парите за националната туристическа реклама. В разходната част на проектобюджета на министерството на туризма за 2023 г. са посочени 28,254 млн. лева. За национална реклама на туризма са предвидени близо 19 млн. лева, а нашите преки конкуренти, като Турция и Гърция, разполагат съответно с над 511 милиона лева и 250 милиона лева, напомнят вносителите на предложението. Според „Възраждане“, за да бъдем адекватни на туристическия пазар, трябва да разполагаме със съответните средства за реклама и затова предлагат сумата от националния бюджет, предвидена за национална реклама на туризма, да се увеличи с 15 млн. лева.
Заплати по банков път
Десислава Атанасова и група народни представители посочват, че икономически необосновано е въвеждането на изискване за превеждане на заплати по банков път при еднодневните трудови договори за краткотрайна, сезонна селскостопанска работа. Според тях така тези работодатели ще реализират допълнителни разходи за извършване на множество банкови преводи на малки суми, от една страна, а от друга, това би означавало някои от работниците, които нямат разкрити банкови сметки, да бъдат задължени да открият такива на свое име, което от своя страна ще ги обремени с допълнителни и ненужни разходи. Всички тези последици ще доведат до допълнителен отлив на сезонните работници в селското стопанство, което и без това изпитва трудности в осигуряването на работна ръка, смятат вносителите на предложението.
От „Има такъв народ“ предлагат да отпадне предложението изплащането на трудовите възнаграждения, изплащани от работодатели, извършващи доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги да се осъществява по банков път; като и предварителното деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск; разкриване на банкова тайна по искане на директора на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, когато е поискано от публичен изпълнител във връзка с обезпечаване и събиране на публично вземане и декларирането на данни от счетоводната отчетност от регистрирано по ЗДДС лице.
За глобите и винетките
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат Електронната система за събиране на тол такси да съхранява и подава информацията в реално време към сървър на Националната агенция по приходите. Целта е НАП да разполага в реално време с информация за отчитането на изминатото разстояние, както и заплащането на тол таксата, с цел контрол върху събираемостта на таксата. Предложението е промяната да влезе в сила от 1 декември 2023 година.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат да се премахне паралелният ред на съставяне на фиш в хипотези, в които може да бъде съставен електронен фиш. Връчването на наказателните постановления от контролните органи при проверка да бъде на заверен препис на електронен документ, а не както е предложено, на дигитален образ с подпис на лице, различно от съставителя на наказателното постановление, предлагат те.
Уведомленията за издаден фиш се предвижда да се изпращат незабавно, а не както е предвидено от вносителя в тридневен срок. Предвижда се и обмен на данни за телефон и имейл между различни органи (МВР, МЕУ, НАП и АПИ) с оглед по-пълна информация за контакт. Нормата дерогира общия ред по Общия регламент относно защитата на данните от гледна точка на разширяване на целите отвън тези, за които е била събрана информацията, а именно – за уведомяване за издаден фиш и наказателно постановление, посочват вносителите.
От „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат също и министърът на вътрешните работи, министърът на електронното управление, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и изпълнителният директор на Агенция “Пътна инфраструктура” да обменят данни за телефонен номер и
електронен адрес на физическите и юридическите лица за целите на уведомяването, без значение от целите, за които първоначално са събрани“.
Новата стара програма „Отново заедно“
От ГЕРБ-СДС предлагат допълнителни средства за обезпечаване на недостига по Национална програма „България – образователни маршрути“ (7,25 млн. лева) . Средствата за националната програма са с намален бюджет спрямо предходните години (тогава „Отново заедно“), заради което множество училища останаха нефинансирани, посочват вносителите.
Източник: bta.bg
