Редица промени в Конституцията предлагат от „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ). На форум днес от коалицията, съвместно с инициативата „Правосъдие за всеки“, представиха пред медиите предложенията си.
Фигурата на главния прокурор остава, но отпада надзорът за законност, обяви правосъдният министър Атанас Славов.
Очакването е, че така прокуратурата ще се фокусира в наказателните производства и много рядко ще участва в граждански и административни дела. Предвижда се мандатът на главния прокурор да е пет години.
Според Кирил Петков огромната власт в главния прокурор дава предпоставка да има „чадъри на някои“, а от друга страна съдебната система да се ползва като „бухалка“. Предлагаме повече отговорност на прокурорите, повече независимост на съдиите и решенията им да не могат да бъдат повлияни от други. Никой не трябва да бъде над закона, посочи Петков.
Друго предложение е разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две – съдийски и прокурорски съвет.
В съдийския ВСС, който да се състои от 15 души, мнозинство имат съдиите, избрани от съдии, а в по-малката парламентарна квота не могат да се избират прокурори и следователи. В нея може да има представители на други юридически професии. Членове по право ще са председателите на двете върховни съдилища. Осем души ще се избират пряко от съдиите и само петима от Народното събрание, като те не трябва да са магистрати.
Съдиите, избрани във ВСС, ще продължат да работят като съдии, но с намалена натовареност.
Предлага се също мандатът на ВСС да стане четири години, вместо досегашните пет. Предвижда се парламентарната квота да се превърне в обществено представителство.
Председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд пак ще се избират от ВСС, но да отпадне издаването на указ от президента, предлагат от ПП-ДБ. Целта е да няма пряка политическа намеса при назначаването на висшите магистрати, а не да се отнемат правомощия на държавния глава. Предвижда се мандатът на председателите на ВКС и ВАС вече да е пет години, а не както сега – седем, каза Славов.
В прокурорския съвет мнозинство ще има парламентарната квота от немагистрати, които да осъществяват обществен контрол върху работата на съвета. Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове. Шестима ще се избират от Народното събрание, двама от квотата на прокурорите, един – от следователите и главният прокурор да е член по право, предвиждат промените.
Въвежда се и индивидуалната конституционна жалба. Така всеки може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават негови права и свободи, предвиждат от ПП-ДБ.
Управлението на недвижимите имоти на съдебната система да се върне в Министерство на правосъдието, защото ВСС трябва да се концентрира върху кариерни функции, е сред предложенията за конституционни промени.
Друга промяна е 24 май да стане официален празник и да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата, каза премиерът акад. Николай Денков. По думите му името ще бъде финално уточнено.
Никой от другите празници не променя статута си, те остават официални. В глава 10 на Основния закон, където са описани герб, химн и флаг, трябва да поставим логично и мястото на националния празник, каза Денков. Тази дискусия продължава много години и по различни причини не получи краен резултат. Сега можем да намерим решение в обществото. Опитахме се да намерим празник, който обединява, а не разединява, каза още той.
Денков посочи, че идеята за промяна на 24 май като празник е била предмет на негов доклад в мандата му като образователен министър, но свалянето на правителството е станало пречка за реализирането й.
Искаме да изведем културата и писмеността на преден план. Искаме да вкараме идеята, че сме потомци на просветители и с тези промени искаме да покажем, че бъдещето е в науката, каза по този повод съпредседателят на парламентарната група (ПГ) на „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) Кирил Петков.
Друга промяна касае статута на служебното правителство. Необходимостта да се преразгледа тази уредба излезе в последните две години, каза правосъдният министър Славов. Според него конструкцията на служебното правителство е в колизия с текста в Основния закон, където е записано, че България е парламентарна република. Такъв модел, при който президентът назначава по своя преценка, няма дори в президентските републики, каза Славов.
Той посочи, че в повечето страни правителството в оставка става служебно до нови избори. В други държави, но по-рядко срещано е, лице, което е на висша държавна длъжност (както в Гърция) да се се назначава за премиер, а министри да са хора на висши длъжности.
С минимална конституционна интервенция искаме да се придържаме към правителство в оставка да е служебен кабинет. Той да се фокусира върху изборите и да осигури функциониране на администрацията, няма да сключва дългосрочни договори. Така НС ще може да продължи да действа, а изборите ще са в срок до един месец, каза Славов.
Текстовете отговарят на европейските стандарти за независимост и отчетност на прокуратурата. Това не са идеи, които изискват Велико Народно събрание, нужно е решение на обикновено Народно събрание и се надяваме да съберем 180 гласа, каза още Славов.
Промените стъпват на политическо съгласие, че трябва да се върви в тези посоки, каза Христо Иванов. И изрази надежда, че те ще бъдат приети. По думите му текстовете са дискутирани дълго време и предложенията вече са обсъждани с ГЕРБ и ДПС. Надявам се на висока степен на консенсус, каза Иванов. Нашата цел е в края тази година или в началото на следващата текстовете да са публикувани в Държавен вестник. Това е важно и по пътя ни към Шенген и Еврозоната, каза Иванов.
Той изрази очакване предложенията да бъдат внесени до 31 юли в НС.
Важна стъпка е свързана с мандата на общинските кметове. Редица общини се обезлюдяват, защото кметове държат половината работни места. Иначе регионите не ги чакат добри времена, каза Владислав Панев. Искаме прозрачна местна власт и администрация и това значи, че те няма да са повече „бухалки“, а ще осигурят справедливост в икономиката, каза той. По думите му това е начин за просперитет на държавата.
В основата на това усилие стои усещането на обществото, че няма справедливост и ясен път пред България. Следващите шест месеца са шанс да проведем широк обществен дебат какво бъдеще искаме да имаме, в каква държава искаме да живеем и как, стъпвайки на заветите на миналото, не само може да сме равни на другите европейки народи, но и да ги поведем, каза съпредседателят на „Продължаваме промяната“ и министър на финансите Асен Василев.
Много е важно да ползваме тези промени в Конституцията като шанс да проведем дългоотлаган дебат какво бъдеще искаме да имаме, посочи той.
Атанас Атанасов (ДБ), който е и съпредседател на ПГ на ПП-ДБ заяви, че промените в Конституцията може би ще се превърнат в основна задача на това НС. Хората живеят с усещането, че законът не се прилага еднакво за всички, искаме този дефицит да бъде отстранен, каза той.
Велислав Величков заяви, че от инициативата „Правосъдие за всеки“ подкрепят текстовете. По думите му, ако промените бъдат гласувани, то във ВСС ще има представители на адвокатурата, на Съюза на юристите и неправителствените организации.
Източник: bta.bg
