Генерал Върбан Николов Винаров е възпитаник на „Роберт колеж“ и генерал-майор от Сухопътните войски на България. След Освобождението той учи във военното училище в София. Въведен е в масонската ложа „Хелиополис“, където притежава масонската III степен. Винаров е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг от 1884 г. Участва в Сръбско-българската война (1885). След войната е помощник-началник на щаба на армията, а от 1887 г. е началник на Военното училище. В периода 5 март 1891–1 май 1892 г. командва 9-и Пловдивски пехотен полк. По-късно завършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Заема висши командни длъжности в Българската армия и на 44-годишна възраст става генерал-майор от Генералния щаб и инспектор на кавалерията (1900–1908 г.). През 1907 г. е делегат на Втората световна мирна конференция в Хага. През 1897 г. е началник на Преславската 4-та пехотна дивизия.