Всяка държава си има инструменти за политическо влияние извън границите си. За някои, богати на природни ресурси, това са петрол и газ, за други – зърнени храни, а за трети – продукти на оръжейната промишленост. Турция май е от последните.
Само преди дни премиерът на Косово Албин Курти в компанията на военния си министър позира пред дрон от типа „Байрактар ТВ-2”, за който твърди, че е закупен от Турция. Въпросното безпилотно въздушно средство не се нуждае от допълнително представяне, особено след използването му активно във войната на Русия срещу Украйна. Но с позирането си пред дрона и с разпространението на фотоса в публичното пространство Курти очевидно се опита да придаде политическа тежест на този факт. На първо място да успокои опозицията вътре в страната, която хем го обвинява за неспособност да гарантира вътрешната сигурност, хем го критикува за твърдото му отношение към преговорния процес със Сърбия за нормализация на отношенията.
Вечният мераклия някога отново да стане премиер, бившият бунтовнически лидер от Армията за освобождение на Косово и сега лидер на партията Алианс за бъдещето на Косово, Рамуш Харадинай преди дни отново поиска оставката на Курти. В парламента, когато премиерът Курти представяше позицията си за състоянието на преговорите с Белград и плана си за нормализиране на ситуацията в северната част на страната, се стигна до скандал и ръкопашни схватки между депутатите, като стоящият на трибуната Курти, бе залят с вода от представител от опозиционната Демократична партия на Косово, създадена някога от сегашния обвиняем в Хага и бивш премиер и президент Хашим Тачи.
Да, Курти аргументира покупката на дрона с необходимостта от гаранции за сигурността на младата държава, особено на фона на заканите от страна на Сърбия, които от време на време и преди всичко в някоя от цикличните кризи на отношенията, изрича президентът Вучич. На него пък му стана навик да използва ролята си на главнокомандващ на ВС и при всеки подобен случай да привежда гарнизоните около границата с Косово в повишена бойна готовност. Както се вижда, и той си има инструмент да решава кризи и да увеличава политическото си влияние.
Дали гордостта, с която косовският премиер позира пред дрона, изигра успокояваща роля в ситуацията, поне заради аргумента, че това укрепва сигурността на държавата, не съм сигурен. Експертите вече обърнаха внимание на факта, че според параметрите си „Байрактар ТВ-2” е нападателно оръжие. На всичко отгоре, демонстрацията на Курти бе в контекста на думите му, че по време на неговия мандат като премиер косовските въоръжени сили са увеличили числеността си с 80%, а бюджетът, отделян за техните нужди – със 100%. По международните договорености Косовската армия не бива по численост да надхвърля 5000 души и резерв от 3000, при това с право да ползва само леко въоръжение. Всяка друга покупка, която надхвърля тези рамки, се приема от Сърбия като нарушение на договореностите, но и като крачка напред в изграждането на косовската армия като истинска бойна сила.
„Байрактар ТВ-2” е тъкмо от типа оръжие, който поставя под съмнение изключително отбранителния характер на бъдещата армия на най-младата балканска държава. Но то е част от проекта до 2028 г. косовските въоръжени сили да достигнат до необходимите оперативни възможности с цел „съхраняване на суверенитета и териториалната цялост на Косово, както и на гражданите, имотите и интересите на страната”.
За да внесе успокоение, а може би и за да потвърди политическия характер на покупката на дрона, от командването на миротворческата мисия на НАТО КФОР обясниха, че ВС на Косово може и да имат такова летателно средство, но нямат право да го ползват във въздушното пространство на държавата си без разрешението от КФОР. Мироопазващата мисия просто напомни, че в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН въздушното пространство над Косово е под контрола на командира на мироопазващата мисия.
„Що се отнася до употребата на всички категории дронове и съответните ограничения, включително и „Байрактар ТВ-2”, в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН от 1999 г., командирът на КФОР има първостепенен контрол над въздушното пространство над Косово”, припомни командването. Според пояснението, горното въздушно пространство на Косово може да се използва за комерсиални полети от една страна в друга, а долното може да се използва за лични нужди, които се одобряват предварително от командира на КФОР. Според споменатата Резолюция, функцията на косовските сили за сигурност, на основата на които се създава бъдещата армия, се ограничава до операции на гражданска защита, като гасене на пожари, отстраняване на експлозивни средства, издирване и спасяване и отговор на изливане на опасни материали. Въпросът е дали на тази нормативна база Прищина ще може да използва по предназначение дроновете „Байрактар ТВ-2”, за които се говори, че са повече от един.
Най-естествено бе Сърбия да реагира първа и на необходимото институционално равнище. Медиите също внесоха своя принос с масови заглавия от типа „Прищина се въоръжава”. Президентът и главнокомандващ ВС на страната Александър Вучич проведе разговор с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, пред когото изрази загрижеността от случващото се в Косово напоследък, но и надежда, че мисията на НАТО там ще гарантира живота и сигурността на местните сърби. Но и Столтенберг поиска те да се съобразяват със силите на КФОР, имайки предвид, че при последните събития в северната част на страната 30 военнослужещи от мисията бяха ранени. Министърът на отбраната Милош Вучевич пък посочи, че освен „пропагандния” дрон „Байрактар ТВ-2” Косово е получило от Турция и друго тежко въоръжение, което според него вече извежда отношенията
на Прищина с Анкара на друго, политическо-дипломатическо равнище.
Един от спорните въпроси около тези доставки на тежко оръжие от Турция на Косово е те дарение или покупка са. Властите в Прищина твърдят, че всичко е станало по пазарни правила и е платено със средства от бюджета. А защо дронът е купен тъкмо от Анкара? Ами, защото всяка държава, която иска качествено оръжие с тези характеристики, гледа и към Турция и нейните оръжейни производители. От своя страна, Белград е на мнение, че няма покупка и че става дума за дарение от страна на Анкара с цел да увеличи политическото й влияние в младата държава и то за сметка на Сърбия. Според държавния секретар на сръбското министерство на отбраната Неманя Старович възможността за закупуване на дроновете е изключена, защото Косово не може да си позволи толкова скъпо оръжие. По думите му Турция работи интензивно не само за въоръжението, но и за обучението и оборудването на косовските ВС. А едното върви с другото и това е дългосрочната и перспективна цел на Анкара: доставка, обучение, квалификация, резервни части, ремонти и т.н.
Трябва да се има предвид и сериозното присъствие в Косово на турски строителни фирми още от първите години на независимостта на страната през 2008 г., които участват в изграждането на пътната инфраструктура. Това напълно отговаря на стратегията на Анкара да стъпва здраво и всеобхватно в държавите от района с мюсюлманско население като Косово и Босна.
И още нещо: Mисията на КФОР в Косово според данни на НАТО наброява 4511 души. От тях най-много са войниците от турската армия – 780, докато американските са 679. Очаква се през есента броят на турския контингент да нарасне до 1000. На ротационен принцип следващият командващ силите на КФОР с едногодишен мандат ще е турски генерал. Същият, който ще има правото да разрешава или не на турските дронове, вече собственост на косовските ВС, да летят във въздушното пространство на Косово.
Та, как беше в началото? Ако не с природни ресурси, храни или нещо друго, осигуряваш политическото влияние с оръжейни доставки и военно присъствие. Кой както може.
