Войната на Русия срещу Украйна навлезе в нов етап, след като през този месец Москва замрази изпълнението на т.нар. зърнена сделка, която позволяваше износа на украински земеделски продукти през Черно море и турските Проливи. Няколко дни след този ход на Кремъл руснаците започнаха да нанасят удари с ракети и дронове по пристанищната инфраструктура, обслужваща експорта на Украйна. Първо бяха поразени съоръжения в Одеса, която е основната морска врата на страната. Нанесените щети са за десетки милиони долари. В началото на тази седмица обаче ударите се пренесоха по дунавските пристанища на Украйна – Измаил и Рени.
Русия заплашва да атакува всички търговски кораби, насочили се към украинските пристанища. Това автоматично спря трафика от и към Одеса. Главният проблем е, че в тази ситуация застрахователите вече не могат да изчислят риска и отказват да застраховат плавателни съдове, минаващи през северозападната част на Черно море. Опасно е да плава дори и много близо до украинския и след това покрай румънския бряг в морските икономически зони на Украйна и Румъния. Така алтернативите за износа на украинското зърно остават само две – през двете пристанища на най-северния ръкав на Дунавската делта или по суша през Източна Европа.
„Без износа по Дунав ситуацията става критична. Да го направим само по сухопътни маршрути е много малко. Ще се върнем към началото на пълномащабното нахлуване“, казва пред „Ройтерс“ Денис Марчук, заместник-началник на украинския Аграрен съвет. Дунавският коридор придобива все по-голямо значение за Киев. По маршрута може да изнасят около 2,5 млн. т зърно и маслодайни семена на месец. Украйна очаква да прибере реколта от 44 млн. т зърно тази година, което е значителен спад от рекордните 86 млн. т през 2021 г., последната преди мащабната руска инвазия.
Атаките поставят пред поредно предизвикателство украинската противовъздушна отбрана, която досега бе фокусирана върху защитата на столицата Киев и другите големи градове в страната. В репортаж на местни новини се казва, че атаката срещу Дунав в понеделник е включвала 15 удара с дрон, като само три от тях са свалени, което е много по-лошо съотношение, отколкото в Киев, където западните системи за противовъздушна отбрана имат много висок процент на успех.
Какво цели Русия чрез замразяването на зърнената сделка? Първата и най-очевидна цел е да бъде нанесен силен удар срещу финансите на Украйна, която е голяма аграрна сила, 55% от нейната обширна територия е заета от обработваеми земи. В земеделието са заети 14% от украинската работна сила, аграрните продукти са гръбнакът на украинския износ. През последната довоенна година – 2021-ва, страната е изнесла земеделски стоки за $27,8 млрд, което прави 41% от общия експорт, възлизащ на $68 млрд. Разбира се, сега аграрната продукция на Украйна ще е по-малка, защото част от обработваемите земи са окупирани от руснаците, а други са в зоната на бойните действия. Но земеделският сектор все пак си остава от ключова важност.
Друг търсен ефект от блокирането на украински зърнен износ може да бъде разширяването на пазарните позиции на руските производители. Русия също е крупен износител на земеделска продукция, дори по-голям от Украйна. Има сведения, че Москва опитва да подобри позициите си на пазарите в някои африкански страни и дори е разчитала да вкара Катар и Турция във финансова схема, която ще позволи руско зърно да бъде преразпределяно за най-бедните държави в Африка.
Официално декларираните искания на Москва за връщане към зърнената сделка са свързани с вдигането на западните санкции срещу руската Селскостопанска банка и премахването на пречките за руския износ на храни и торове. Формално санкции срещу този износ няма, но Русия твърди, че среща затруднения заради отказа на банки, застрахователи и собственици на кораби да работят с нея. А техните опасения пък са свързани с възможността да попаднат под вторични санкции.
Има обаче една по-обща и широкообхватна цел, която Москва не декларира. Спомнете си какво стана миналата година, когато Русия внезапно и безпричинно спря доставките на природен газ за своите най-големи клиенти в Европейския съюз. Тогава замисълът на Кремъл бе да разклати енергийната сигурност на ЕС, за да предизвика паника и в крайна сметка да накара европейците да смекчат санкционния режим. Е, не се получи. Но сега Русия играе същата игра – изваждането от глобалния пазар на голям износител на зърно, какъвто е Украйна, може да предизвика тревога за изхранването на някои от най-бедните страни в света. А това може да породи политическа нестабилност и бежански вълни към Европа.
Чрез опитите да разклати глобалната енергийна и продоволствена сигурност, Москва отправя послание към Запада: Вижте, войната в Украйна се води много дълго време и вече не е заплаха само за нападнатата държава, а за всички играчи на международната арена. Затова дайте да я прекратим, двете армии да останат там, където са сега, а фронтовата линия да стане бъдеща граница между Русия и Украйна. Така ще има мир, зърното и енергийните ресурси ще стигнат за всички и вие, западните политици, ще си живеете спокойно. Поне засега шансовете Западът да приеме подобна оферта са нулеви. Европейските и американските лидери неведнъж са декларирали, че ще подкрепят Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Но дори и шансовете за успех на такова изнудване от страна на Москва да клонят към нулата, Путин смята, че трябва да го изпробва.
