Съществува ли приемственост между поколенията, пропагандират ли се традициите на Дивизиона сред най-младите военнослужещи? Приемствеността е много важна за всяка една организация, но капитан ІІ ранг Герман Славов я разбира като приемане и следване на дългосрочни цели. Тя е и предаване на знания, умения и опит към младшия състав, но с повелята тези неща да звучат не като от последна инстанция, а да се оставя ниша те да бъдат доразвивани в бъдещето. Поколенията са различни, но на всяко трябва да се дава възможност да допринася за по-добрия утрешен ден. Приемствеността не би следвало да се възприема на сляпо и да се правят нещата така, както са се правили с години, само защото носят доза сигурност в службата или само защото някой авторитет е преценил, че трябва да е така. Животът днес е такъв, че винаги трябва да сме готови за промени и да осмисляме бързо новата ситуация за да имаме шанс за успех. А това с догмите и шаблоните няма как да е печеливш ход, особено на бойното поле. Според командира на дивизиона приемствеността между поколенията не трябва да създава шаблонно мислене, а трябва да събужда творческото и инициативата у младите, за да надградят старите. Което в края на краищата е в основата на постигането на дългосрочните цели.
Може би най-важната традиция на формированието е респекта към марката, ореола и Духа на „Тихина“. Не случайно това име присъства върху емблемата на Дивизиона. Създадено като Морски специален разузнавателен отряд (МСРО), а днес – Дивизион за морски специални операции, формированието продължава да се развива.
„Да се развиваме всъщност е един от заветите на първопроходците. Независимо от официалното си име обаче, това уникално за Българската армия формирование винаги ще бъде разпознавано като „Тихина“, убеден е командирът на Дивизиона. От една страна името е свързано с историята на Варна. Идва от турското име „Сес Севмес” и означава „Тихо място”. В тази местност днес се намира Центърът по хидро- и аеродинамика към БАН и обхваща част от варненския квартал Аспарухово. През 1934 г. кварталът за период от около година официално е преименуван на Тихина. В района на днешния канал „Море-езеро” пък е обособено първото сухоземно военно летище на Варна, което също се е казвало „Тихина“ и е било оперативно до около 1945-1946 г. „Тихина“ се налага като име след формирането на МСРО в едноименната местност през 1970 г.
От друга страна, в името има духовен заряд, който е пазител на идентичността на формированието от самото му създаване. То подсказва за „тихата” специфика на бойната служба на разузнавачите-парашутисти и водолази, но едновременно с това прозвището „тихинайци” загатва, че военнослужещите в него никак нямат тихи характери, а са бойци и воини, които не се отказват лесно пред трудностите.
