От онези горещи летни дни изминаха 20 години. А като че ли беше съвсем скоро. Тогава летище Пловдив беше приковало вниманието на цялата ни общественост. Очакваше се воините от Първия ни пехотен батальон да заминат за участие в мисията за „Стабилизиране и възстановяване на Ирак”. Кога точно ще излетят, в кой ден, в кой час, с какъв полет, доколко са подготвени – въпроси, вълнения, надежди…
И на 25 юли 2003 г. от летище Пловдив отпътува за Кувейт авангардът на пехотния ни батальон. Стана ясно, че оттам групата ще измине около 700 километра, за да пристигне в определения район в Ирак, югозападно от Багдад. Авангардът от 30 военнослужещи имаше за задача да подготви настаняването на основната група – в училище и в палатков лагер. В трите самолета бяха натоварени 4 автомобила, агрегат, палатки, цистерна с гориво, хладилно ремарке, цистерна за вода – 1200 л, бутилки с минерална вода.
И отново се занизаха дълги дни на очакване. Паметен бе 11 август. На летище Пловдив тържествено бе изпратена първата група от основния състав на контингента. На ритуала бяха командирът на командване „Оперативни сили” бригаден генерал Галимир Пехливанов и неговият заместник по МТО полковник Румен Минчев, командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада полковник Нейко Ненов, заместник-началникът на ГлОУ на ГЩ на БА полковник Валери Христов и близки на миротворците.
„Заминавам с чувство на отговорност, военнослужещите ще изпълнят това, за което са се подготвяли“, заяви преди заминаването командирът на Първия пехотен батальон за Ирак подполковник Петко Маринов. Той обясни, че на такива операции се изграждат контролни постове, патрулира се, придобива се определена информация за местното население и за тяхното настроение. А според началника на щаба на пехотния батальон подполковник Здравко Дачев мисията не е класическа миротворческа операция, нито пък е класическа война.
Разбра се, че миротворците предварително се бяха запознали с обичаите и традициите на местното население и им бяха четени определени моменти от корана. И че, изучаването на корана ще продължи и в лагера, за да се улесни взаимодействието с иракчаните. В последните дни преди заминаването воините ни бяха получили и останалата им необходима военна техника. В контингента имаше и 12 жени-военнослужещи, предимно медици. А психолози щяха да се грижат за психическото здраве на заминаващите. Около 30 на сто от състава на батальона вече са били и на други мисии, а 6 души са участвали в операцията в Камбоджа (1992-1993 г.). С контингента за Ирак заминаваха и нашите представители в Многонационалния щаб в Багдад капитан Тодор Ташев и сержант Лилия Василева. Старши национален представител на контингента бе полковник Панайот Панайотов.
В първата част от основната група бяха включени повечето от медиците. Всички военнослужещи вече взимаха хапчета против малария. Бяха им направени и необходимите ваксинации. Нямаше участник в мисията, който да не е получил първоначално по 1000 долара и да не му е открита банкова сметка за останалите възнаграждения.
„От сега започваме подготовка за ротацията на контингента за Ирак“, каза при изпращането полковник Валери Христов. Той увери, че следващият пехотен батальон ще бъде по-лесно подготвен и оборудван, понеже е набран необходимият опит.
На 12 август замина следващата група от контингента. А на 13 август 2003 г. от летището отпътува и последната част от пехотния батальон. И отново бяха произнесени напътствия и пожелания за успешна мисия.
Присъствах на всички тези изпращания. Като представител на в. „Българска армия“ бях допуснат до самото летище, до самолетите Ту-154. Някои от снимките, които направих, ми напомнят за кадри от американския филм „Коса“. Не мога да ги забравя.
А когато чуя неувяхващия хит „Войник на съдбата” на „Дийп Пърпъл”, веднага се сещам за изпращането на последната група на Първия ни пехотен батальон. Тогава през цялото време от мощен касетофон звучеше тази популярна песен. С „Войник на съдбата” български воини тръгваха на опасна мисия по далечни и непознати земи. И още не знаеха, какво ги очаква, какво е отредила за тях съдбата.
