В Областната администрация на област София е постъпило писмо от главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков с приложение „Задание за изработване на проект за възстановяване на Мемориала на загиналите от Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк при Първа Софийска пехотна дивизия в Балканската война – 1912-1913 г., Междусъюзническата война – 1913 г. и Първата световна война – 1914-1918 г.“ По този повод днес под ръководството на областния управител г-жа Вяра Тодева се проведе среща с членовете на Областната комисия „Военни паметници“. От нея и от представителя на МО главен експерт Радослав Симеонов бе посочено, че, според Закона за военните паметници, комисията дава становище по проекти за военен паметници, а не по задания. При наличие на проект за възстановяване на мемориала, комисията ще го обсъди, ще приеме становище и едва тогава, както регламентира законът, ще го изпрати на министъра на отбраната.
Паметникът е издигнат в София през 1934 г. по повод 50-а годишнина от формирането на Първи и Шести пехотен полк и като знак за признание към героизма на полковете от Желязната дивизия. Той е пазил имената на над 3 000 български войници и офицери, дали живота си за свободата и независимостта на България, загинали по бойните полета през Първата световна война, Междусъюзническата и Балканската война.
Експертен съвет обсъжда в края на юни т.г. подробностите по изготвянето на техническо задание за възстановяване на военния паметник в столичния район „Триадица“. Заданието бе с предмет „Възстановяване на Мемориала на загиналите войници от Първи пехотен Софийски полк и Шести пехотен Търновски полк при Първа Софийска пехотна дивизия в Балканската война 1912-1913 г., Междусъюзническата война 1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.“
В тогавашната среща взеха участие кметът на „Триадица“ Димитър Божилов, главният архитект на района Владимир Владов и ачалникът на архитектурния отдел на района арх. Вангел Михалев. „Разисквани бяха редица въпроси относно възстановяването на военния паметник, измежду които пространствените решения, към които се стреми общината, изискванията към бъдещите участници в конкурса, както и възможните намеси в парковата среда“, посочват от районната администрация. От там уточняват, че основно предизвикателство се явява отсъствието на сградите на казармите, по чиито калканни стени са били разположени и обособени мемориалните плочи, както и изместената паркова ос на градинското пространство от ул. „Христо Белчев“ към линията на НДК и водните естакади. „Предложенията на района бяха в насока максимално придържане към първоначалната визия на паметника, както и за задължително съобразяване с наличната пластика на лъва и съхранените графики на детайли от паметника – венци, жертвеници, колони, капители и стар български правопис при изписване на надписи и имената на загиналите за свободата и независимостта на нашата държава“, допълват от районната администрация.
(Б.р. Законът регламентира, че военен паметник е недвижимо материално свидетелство в памет и прослава на военнослужещи от въоръжените сили, взели участие във война, водена от българската държава, на загиналите български военнослужещи при участие в операции и мисии извън територията на страната и при изпълнение на служебния им дълг в мирно време при защита на населението, на българските граничари, загинали при охрана или отбрана на държавната граница, както и на участниците в Българското опълчение по време на Руско-турската освободителна война и на участниците в Македоно-одринското опълчение. Военни паметници са и военните гробища, гробници, костници и мавзолеи.)
