На 14 декември 1995 г. приключи четиригодишната етническата война в Босна и Херцеговина с официално подписан договор (Дейтънско споразумение). И още на 20 декември 1995 г. започна мисията на СФОР – Стабилизиращи сили в Босна и Херцеговина по мандат на Съвета за сигурност на ООН и под командването на НАТО. За една година операцията постигна своята цел, като раздели враждуващите фракции и заздрави границите между Босненско-Хърватската федерация и Република Сръбска. Така бе създадена мирна обстановка, необходима за изпълнението на Дейтънския договор и провеждането на мирни избори.
На 2 декември 2004 г. започна операция „Алтеа“. Мандатът на Силите на Европейския съюз (ЕУФОР) продължи постигнатото от СФОР.
„Изказвам благодарност за проявената отговорност и отличното представяне на личния състав от контингента при подготовката за участие във военната операция на Европейския съюз в Босна и Херцеговина – „Алтеа“. Само добре подготвени и мотивирани, ние можем да изпълним поставените ни задачи и професионално да затвърдим добрите отношения с коалиционните ни партньори и в края на тази година да се поздравим с успешно изпълнените задачи в международен формат. Благодаря на всички, които подпомогнаха подготовката, създавайки добри условия за нея, за подкрепата, която получихме от нашите командири и началници, колеги, близки и роднини“, заяви преди отпътуването на военнослужещите за Босна и Херцеговина помощник-националният командир на контингента подполковник Пламен Стефанов от 61-ва Стрямска механизирана бригада.
А само дни преди това комисия от Съвместното командване на силите извърши проверка и оценка на бойните способности
на определеното за мисия формирование, основната част на което е от 3-ти механизиран батальон на 61-ва бригада. Проведено беше тактико-специално учение, по време на което бяха изпълнени задачи по защита на силите и изграждане на тактически оперативни центрове на националния елемент и на механизираната рота с командир капитан Александър Солаков, също от 61-ва бригада. Показани бяха действия по охрана на обекти, извършване на разузнавателни патрули в зоната за отговорност и водене на разузнаване, осъществяване на контрол на придвижването, овладяване на безредици и ескортиране. Заключението на комисията беше, че контингентът е демонстрирал висок професионализъм и затова получава оценка „Боеготов”.
А официалното изпращане на формированието за участие в операция „Алтеа“ бе на 25 юли в Карлово – в един от най-горещите дни на лятото. Това ме връща назад във времето, когато на 2 януари 2002 г. българска рота, основно от военнослужещи от 61-ва бригада, се включи за първи път в охраната на щаба в база „Бутмир” – Сараево, като част от Стабилизиращите сили в Босна и Херцеговина (СФОР).
В три мразовити дни се състоя сертификацията на тази първа българска охранителна рота. Извършена бе на 11, 12 и 13 декември 2001 г. на гарнизонния център „Анево“ край Карлово от офицери от Южното крило на НАТО. Те бяха добре екипирани за студеното време, но не пропуснаха да си закупят и ушанки от по 10 лв. от военния магазин в града.
При подготовката си 149-те български военнослужещи, подбрани на доброволен принцип, в по-голямата си част от 61-ва бригада, бяха тренирали действия при патрулиране, на контролен и на наблюдателен пост. Старши национален представител на контингента бе полковник Павел Илиев, а командир на ротата – капитан Методи Методиев, вече участвал на мисия в Босна и Херцеговина с инженерния взвод. На занятията по огнева подготовка се изпълняваха две холандски упражнения с автомат, с картечница и със снайперова пушка. Провеждаха се дневни и нощни занятия с бойна машина БМП – стрелба с щатен изстрел и с картечница. Но не се знаеха всички изискващи се критерии.
Затова и комисията по сертифицирането остави българите сами да покажат стрелковите си умения. Накрая, в последния ден, офицерите от НАТО поискаха да се стреля на къси разстояния, като бяха уточнени редът за използването на оръжието и комуникацията на английски език. След тази сертификация бяха приети нови програми и нови упражнения по стрелба при подготовката на следващите охранителни роти.
Всъщност българското участие в СФОР започна по-рано, но с взводове. Инженерен взвод от 36 наши военнослужещи в състав на холандски контингент от 20 юни 1997 г. до 1 ноември 2001 г. извърши ремонт и строителство на обществени сгради и пътища. Транспортен взвод от 26 български военнослужещи с 10 автомобила от 20 юни 1998 г. до 15 януари 2001 г. изпълни задачи по превозване на материални средства, хуманитарни помощи, гориво и конструкции за смяна на временни мостове с постоянни. По-късно се включи и наш механизиран взвод с 38 военнослужещи и техника, който извършваше патрулиране, проверки и дежурства в контролни пунктове. И на 2 януари 2002 г. започна участието на първата ни охранителна рота. Тя осигуряваше охраната, отбраната и пропускателния режим на щаба на СФОР, разположен в база „Бутмир” – Сараево. След нея на мисията бяха последователно 2-ра и 3-та рота от 2-ра Тунджанска (тогава лека пехотна) бригада, 4-та рота от 61-ва бригада и 5-а рота от 5-а Шипченска механизирана бригада.
А 6-а рота с командир старши лейтенант Иван Маринов от 2-ра бригада се оказа последната ни в операцията на СФОР. След завръщането на нашия контингент от Босна и Херцеговина стана ясно, че българските военнослужещи са с две отлични
оценки. Получили са и два сертификата – единият от командването на НАТО, а другият – от Силите на Европейския съюз, които започнаха операция „Алтеа”.
Това се е случило, тъй като на 2 декември 2004 г. в база „Бутмир“ се е състояла официалната церемония по предаване на мисията на НАТО в Босна и Херцеговина СФОР на военната операция на Европейския съюз (EУФОР) „Алтеа“. Първата рота „Алтеа” бе от 5-а бригада, 2-рата и 3-тата от 2-ра бригада, 4-тата от 5-а бригада, 5-ата от 4-та артилерийска бригада.
След реално участвалите формирования на мисията „Алтеа“ започнаха подготовки и сертифицирането на роти като междинен резерв на командващия на Европейските сили в Босна и Херцеговина – EУФОР. Сега застъпващият контингент в база „Бутмир“ е четвъртият поред, който отново ще изпълнява мисия на терен.
Рота със сертификат
В подготовка е 9-а рота – стрелбата от кула е част от огневата подготовка
„…И в ранните часове на деня горещината е непоносима. Непоносима за някои, но не и за военнослужещите в колоната от машини „Хамър” и „Мерцедес”. Извършва се марш до заповяданата база. Неочаквано демонстранти блокират пътя. Командирът на ротата капитан Тодор Тодоров взима необходимите мерки и маршът продължава.
Това може да се случи евентуално при задействане на ротата от 61-ва Стрямска механизирана бригада за участие в мисия. А сега всичко е по сценарий на двудневното ротно тактическо учение в район „Марино поле” на тема „Действие на лекоманеврена рота за поддържане на сигурността в зоната за отговорност”. Учението е част от сертификацията на контингента, определен за междинен резерв на командващия на Европейските сили в Босна и Херцеговина – ЕУФОР…
Какво предстои след получената сертификация на ротата? От 1 септември тя трябва да е в готовност и да е на разположение на Европейските сили, ако се наложи. Освен България има и други страни, които са декларирали такива роти. Ако бъдат задействани, в рамките на оказаните срокове те трябва да бъдат транспортирани до посочения район на операцията…“
в. „Българска армия“ 16 август 2013 г.
Не въртиш ли педалите – падаш
От 4-ти артилерийски полк бяха 5-а, 6-а, 9-а и 11-а рота „Алтеа”. При мисиите воините показаха, че са всестранно подготвени и могат да изпълняват и много други задачи освен типичните си артилерийски задължения…
По време на участието на 11-а рота леко напрежение е имало след арестуването на обявения за военнопрестъпник Ратко Младич. Повишена е била сигурността на базата и нашите военнослужещи са изпълнявали задълженията си с бронежилетки и каски, а това не се е изисквало на мисията… След убийството на Осама бин Ладен пак е имало подобно повишаване на изискванията в базата.
При официалното посрещане на 11-а рота в района на 4-ти артилерийски полк тогавашният негов командир полковник Валери Точилов изказа удовлетворението си от поредната успешна мисия на подчинените му. Той сравни военната служба с карането на велосипед. Докато натискаш педалите, вървиш все по-напред и по-напред. Спреш ли да ги въртиш, се проваляш. А какво по-здраво въртене на педалите на службата от една мисия зад граница?!
