Автор: Пламен ПЕТРОВ
През миналата седмица в Нигер бе извършен военен преврат. Така тази много бедна страна в Западна Африка застана редом със своите съседи Мали, Буркина Фасо и Гвинея, където в последните месеци също имаше такива преврати. Наблюдателите се интересуват най-много от геополитическите измерения на властовата промяна в Ниамей (столицата на Нигер). А тя пролича най-ясно в една демонстрация в подкрепа на преврата. По призива на военната хунта хиляди хора излязоха на митинг и се насочиха към френското посолство. „Ние сме тук, за да изразим недоволството си срещу намесата на Франция в работите на Нигер. Нигер е независима и суверенна държава, така че решенията на Франция нямат влияние върху нас“, казва един от протестиращите, цитиран от „Ройтерс“. Пред посолството на бившата колониална метрополия бяха издигнати плакати „Долу Франция! и „Франция вън!“. Някои от протестиращите вееха руски знамена.
Подобно на събитията след преврата в съседна Буркина Фасо през септември миналата година някои протестиращи опитаха да се изкачат по стените на посолството, докато други тъпчеха запалени френски знамена. Младежи хвърляха камъни по сградата на посолството, преди протестиращите да бъдат разпръснати от Националната гвардия на Нигер.
Бурната демонстрация в Ниамей може да бъде насложена върху информациите за проведената преди няколко дни среща Русия–Африка, на която президентът Путин се опита да обясни на своите африкански гости, че не Русия, а Западът е виновен за блокираните зърнени доставки от Украйна.
Колко голямо е обаче влиянието на Русия в Африка? Грешка е да търсим отговора на този въпрос само в събитията от Нигер, в бомбастичните новини за това, как бойците на Пригожин колят и бесят в Централноафриканската република или пък в снимката на някакъв дипломат от посолството на Гвинея в Москва, издокарал се в дреха, на която е щампован портретът на Путин.
Както винаги, така и в този случай, за да разберем геополитическите процеси, трябва да гледаме паричните потоци. Русия заема нищожен дял във външнотърговския оборот на африканските страни. Руско-африканската търговия за 2022 г. е за $18 млрд. Сравнете това число с $312 млрд., колкото е търговският оборот на Европейския съюз с Африка, или пък с $282 млрд., падащи се на Китай, и $90 млрд. – на Индия. Русия е извън първите 15 най-големи икономически партньори на Черния континент, по-значимо присъствие от нея имат дори Турция и Обединените арабски емирства. Впрочем Емирствата са най-големият чуждестранен инвеститор в Африка, докато делът на Русия в преките чужди инвестиции на континента е под 1%.
Затова на срещата Русия–Африка Путин се опитваше да привлече африканските лидери с някакъв старомоден антиколониален дискурс от типа – вие с нас ли ще дружите, или с бившите си колониални угнетители? Друг сближаващ фактор е естеството на политическите режими в доста африкански страни, там има диктатори, които управляват по-дълго и от самия Путин.
Ясно е, че Русия не може да разчита на Африка за някакъв голям бизнес или пък за заобикаляне на западните санкции. Целта на Москва е да получи поне някаква политическа подкрепа, за да покаже, че не е в изолация. В този смисъл мирната инициатива на няколко африкански страни, лансирана през юни, бе добре дошла за Русия, за да може тя да каже: Ние сме съгласни да преговаряме с африканско посредничество, но украинците не искат и провалят всичко. Клиентелата на Москва в Африка обаче не е много голяма и влиятелна. Все пак именно Западна Африка е регионът, в който Русия прониква най-успешно, и затова събитията там трябва да бъдат следени внимателно от Европейския съюз.
