На 6 август си спомняме за първата в света атомна бомбардировка над Хирошима, Япония. Днешният ден е обявен за Световен ден на борбата за забрана на ядреното оръжие.
През 1945 г. е извършена първата атомната бомбардировка в света от САЩ над японския град Хирошима по време на Втората световна война (1939-1945). Близо 220 000 души загиват при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки (9 август 1945), а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. Това сочи справка на отдел „Справочна“ на БТА.
В Националния музей „Земята и хората“ в София днес всеки желаещ ще има възможност да види „Камъка за мир“, който е бил част от уличната настилка на моста Айои в Хирошима, намиращ се на 200 метра от епицентъра на атомния взрив. Това обясни за БТА Милена Христова, ръководител на отдел „Връзки с обществеността“ на Националния музей „Земята и хората“. Посетителите ще имат възможност да поднесат цветя и да оставят послания за мир.
Хирошима
На 6 август 1945 г. е извършена първата в света атомна бомбардировка над Хирошима в Япония по време на Втората световна война от американския бомбардировач B-29 „Енола Гей“. Целта на удара е Япония да бъде принудена да капитулира, с което да се сложи край на войната. Бомбата, с кодовото наименование „Малчугана“, се взривява в 08:15 ч. на около 600 м. над повърхността и е с взривен еквивалент на около 13 килотона тротил. На място зaгивaт oкoлo 80 000 души, като общият брой на жертвите достига 140 000 души. Зоната на пълно разрушение е в радиус около 1,4 км. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 км.
Нагасаки
Три дни по-късно – 9 август 1945 г. – е извършена атомна бомбардировка и над град Нагасаки в Япония от американския бомбардировач B-29 „Суперфортрес“. Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, но поради облачност се налага промяна на курса към алтернативната цел – Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. Градът е изравнен със земята, загиват 39 000 души, а 25 000 са ранени. Бомбата, с кодовото наименование „Дебелака“, е от имплозивен тип с 6.4 килограмово ядро от плутоний-239, с взривен еквивалент от около 21 килотона тротил. Разработена е от армията на САЩ в рамките на Проект „Манхатън“.
Ден на милосърдието
Денят на милосърдието се отбелязва от Националния музей „Земята и хората“ за 26 път. Всяка година на 6 август в музея се показва т.нар. Камък за мир, за да бъде напомнено за трагедията и да бъдат предотвратени подобни събития в бъдеще, каза Христова. Хората имат възможност да го видят, поднесат цветя и да напишат посланията си за мир.
Гранитният къс e част от уличната настилка на моста Айои в Хирошима, намиращ се на 200 метра от епицентъра на атомния взрив. Историята му е свързана с името на Рейкийо Умемото, откупил през 1965 г. камъните „свидетели“ на ужаса, за да гравира върху тях образа на Каннон – богинята на милосърдието. През 1991 г. основаната от него Асоциация „Камък за мир“ ги изпраща до лидерите на 188 страни в света, за да им напомнят, че бъдеще може да се гради само в мирно време, каза Милена Христова.
По думите й Умемото изчаква 20 години, за да изчезне остатъчната радиация, след което почти 10 000 доброволци от Хирошима се заемат с изработката на главата на богинята Каннон и надписа върху камъка.
По инициатива на президента на България (1990 – 1997 г.) Желю Желев през 1997 г. в НМ „Земята и хората“ е предаден един от тези късове с ангажимент „Денят на милосърдието“ да бъде отбелязван по подходящ начин.
Тази година ще има и концерт в изпълнение на японския пианист Юске Хосака и българската цигуларка Велина Петрова. Те ще изпълнят произведения от японски и български композитори, като част от японските произведения са посветени на Хирошима, обясни Христова. Ежегодното отбелязване на Деня на Милосърдието е израз на почит и съпричастност пред многобройните жертви, борба срещу забравата, гаранция, че атомният апокалипсис няма да се повтори отново.
На 6 август от 10:00 до 18.00 часа всички желаещи могат да поднесат цветя пред „Камъка за мир“ и да напишат лични послания за мир. Христова сподели, че всяка година хората с голямо уважение идват, поднасят цветя и пишат посланията си за мир. Има интересни послания, включително и от деца, каза още тя.
Ядрените оръжия днес
В края на май групата на седемте водещи демократични сили (Г-7) пое ангажимент за постигане на свят без ядрени оръжия и неотслабваща сигурност за всички. Срещата на върха на Г-7 се състоя именно в Хирошима. Още в края на февруари обаче президентът на Русия Владимир Путин обяви, че страната преустановява участието си в договора Нов СТАРТ, с който бяха въведени ограничения по отношение на стратегическите ядрени оръжия.
Междувременно Китай бързо увеличава ядрения си арсенал, като цели да настигне Русия и САЩ. Пекин отказва да участва в преговори по този въпрос и така се получава надпревара във въоръжаването с трима участници, отбеляза в материал през юни в. „Вашингтон пост“. Пекин заявява, че се придържа към отбранителна ядрена стратегия, и се ангажира да не използва първи ядрено оръжие. Също така казва, че няма да използва или да заплашва с използването на ядрено оръжие държави, които не притежават ядрен арсенал, или срещу зони, свободни от ядрени оръжия.
Ядрени ракети и нови бойни дронове бяха сред оръжията, показани на голям военен парад преди седмица, организиран в Пхенян, Северна Корея, за лидера Ким Чен Ун и гостуващите делегации от Китай и Русия. Северна Корея обяви, че разполагането на американско въоръжение като самолетоносачи, бомбардировачи и въоръжени с ракети ядрени подводници на територията на Южна Корея може да създаде условия за използване на ядрено оръжие.
Манифестът на Ръсел-Айнщайн – предупреждението на учените
Още през 1955 г., на 9 юли, в Лондон, Великобритания, британският учен Бъртранд Ръсел огласява призив от немския физик Алберт Айнщайн и още девет световноизвестни учени за недопускане използването на атомната енергия за военни цели в знак на протест срещу войната и за мирно решаване на международните спорове. Призивът е известен под името Манифест на Ръсел-Айнщайн и призова учените от целия свят, без значение на техните политически убеждения, да се срещнат и да обсъдят заплахата за цивилизацията, породена от ядрените оръжия. Манифестът е подписан от учените Макс Борн, Пърси Уилямс Бриджман, Алберт Айнщайн, Леополд Инфелд, Фредерик Жолио-Кюри, Хърман Мюлер, Линус Полинг, Сесил Франк Пауъл, Джоузеф Ротблат, Бъртранд Ръсел и Хидеки Юкава.
Професор Ръсел публикува и текста на посланието, което е отправил до държавните глави и в което той заявява: „Изпращам Ви една декларация, подписана от най-авторитетните хора на науката във връзка с ядрената война. В тази декларация се подчертава, че подобна война би предизвикала пълно и непоправимо унищожение. От нея става ясно, че е необходимо, да се намерят други средства освен войната, за да се уредят международните различия.“
Източник: БТА
