Първенците на специалности от НВУ поеха по професионалния си път с новите пагони
„От малък имам интерес към българската история. Така постепенно у мен се зароди интересът да стана офицер. Още към 7–8 клас вече бях сигурен, че искам да кандидатствам във военния университет“, казва първенецът на випуска на НВУ „В. Левски“, който е родом от В. Търново.
„Обучението тук ни дава по-малко лично време, орязан и ограничен е и социалният живот. Много труд се полага, но всичко си струва. Радостта и гордостта от това, че съм първенец на випуска, е за моите близки, аз просто чувствам удовлетворение от това, което съм постигнал“, споделя младият офицер.
Военната професия за него е преди всичко престиж, но много млади хора търсят друго, по-лесното, да има много добро заплащане и да не се работи много. Военната професия не е за всеки. Тя е за хора, които чувстват, че това е тяхното призвание, смята лейтенант Кенаров. „Човек трябва да се отдаде напълно, дори и личният си живот да пожертва. Много от преподавателите ни са се доказали като хора с търпение и разбиране и благодарение на тях стигнах дотук. Когато имам някакви въпроси, има на кого да се обадя и кого да попитам“, категоричен е първенецът на випуска на НВУ.
Той споделя, че би се обърнал към преподавателите си за всичко, дори и за съвет как да подходи на новото си назначение. Искал е да се научи как да стане добър офицер, както пише по книгите, като полковник Дрангов и много други наши генерали и офицери. „Всеки един от нас подражава на определена фигура от нашето минало“, казва още лейтенант Кенаров.
Във факултетите на НВУ във В. Търново се дипломираха и първенците на специалности. Лейтенант Даниела Панчева от Стара Загора, специалност „Разузнаване“, сподели, че баща й е бил офицер. „Дълги години го наблюдавах и той беше пример за мен какъв човек искам да бъда. За мен офицерът винаги е бил идеал, който исках да постигна. Ако не беше семейството ми, не мисля, че бих постигнала успехите, на които се радваме заедно сега. Те бяха най-големите ми мотиватори“, казва дамата с пагони.
Лейтенант Ивайло Ботев от Велико Търново, специализация „Материални средства, придвижване и транспорт“, сподели, че е избрал специализацията, защото и двамата му родители са военнослужещи, занимават се с логистика и това го мотивира. Сбъднали са се очакванията му от обучението, защото е придобил теоретични и практически знания и умения за това, което ще се налага да върши в следващите години.
„В семейството си нямам военнослужещи, дори и в рода ми, но от малък мечтаех да стана офицер. Наблюдавах много военни ритуали в града ни, гледах и занятията на военнослужещите на р. Дунав и това запали у мен желанието да служа в армията и да бъда полезен на обществото“, пък твърди лейтенант Васил Конаратов от Белене, специализация „Инженерни войски“.
Лейтенант Стефан Чапанов също е от Белене, специалност „Войски за ядрена, химическа и биологическа защита“. Пред екипа ни той сподели: „Мотивира ме моят баща, за да избера тази специалност. Той беше военнослужещ. Видях много интересни видеа и мои близки ми обясниха специалността. Тук практическите занятия са по-малко, теорията е повече. Тук ни научиха на дисциплина, на военни порядки, на много от теорията, която ще ни бъде нужна в професията.
И отличниците от шуменския факултет започват службата си
Лейтенант Димитър Димов от Свищов, специалност „ЗРВ“ се е обучавал във факултета на НВУ „Артилерия, ПВО и КИС“ в Шумен. Той избира военната професия още в детските си години, когато участва в различни възстановки и военноприложни игри, военни покази също. Мотивацията ме се поражда точно тогава. С избора му на професия сбъдва един негов дългосрочен план и една детска мечта.
Лейтенант Иван Радев от Силистра, специалност ПВО на войските“ в семейството си няма военнослужещи. По време на средното си образование участва в различни патриотични клубове, възстановки и походи по стъпките на възрожденците и така стига до избора на професия.
Лейтенант Йорданка Ламбова от Бургас, специалност „Компютърни системи и технологии“ също обича историята в гимназията и тогава се появява потребността да стане част от БА. „С тази професия човек може да дава пример и да помага на хората. За мен е важно всеки да чувства Родината си като най-ценното нещо, което трябва да пази и да защитава. Има голяма липса на такива кадри в армията и ние попълваме тази липса“, твърди дамата с офицерски пагони.
Лейтенант Яна Шуманова от Велинград от специалност „Полева артилерия“ също няма в семейството си военнослужещи. От дете има интерес към военната професия. На първо място мотивацията й е била в сигурността на тази професия и възможността да служи на България.
Пътят от войник до офицер е дълъг и труден
Лейтенант Светлозар Василев, заместник-командир на взвод в рота за бойна поддръжка в СКСО, завършва като задочен курсант, първенец на задочната форма на обучение
„Започнах от войник в армията, като до сержант цялата си служба изкарах в СКСО. Преди пет години МО позволи на хора като мен да кандидатстват, да участват в конкурс и ако покажат необходимите знания, да бъдат приети в задочна форма на обучение“, казва лейтенант Василев.
Със сигурност има своите плюсове човек да мине през всички категории във военната служба и да стигне до офицер.
„Голяма част от моето ежедневие е в бойните формирования и опита, който аз имам, е важен за подготовката ми. Имах огромно желание да се обучавам и успях. Голямата липса на офицерски кадри в моменти би следвало да дава повече възможности и за сержанти, които да могат да се обучават за офицери. При задочните курсанти изборът е много по-осъзнат, защото знаят къде ще попаднат след обучението си“, отбелязва младият офицер.
Командирът трябва да се научи да работи с хора
В професионалния сержантски колеж (ПСК) в НВУ „В. Левски“ се дипломира сержант Ивайло Петров от Плевен, първенец на випуска на колежа. В армията служи от близо 17 години. „В ПСК обобщихме знанията, които съм придобил през тези години. Знанията тук бяха трансформирани така, че да могат да се прилагат в работата с поверените ми единици – отделения и взвод. В ПСК се набляга на това, да се научи командирът да работи с хора, да умее да ги командва, а знанията по определена специалност могат да се придобият в естеството на работата чрез практиката“, споделя първенецът.
Сержант Милен Атанасов от Лъки е в армията повече от 8 години. Той е първенец на специалност „Командване на мотопехотни и разузнавателни формирования“. Споделя, че обучението му е донесло много допълнителни знания към тези, които вече е придобил. Базата я има, тук идва, за да надгради подготовката си.
„Обучението ми в колежа ми даде опит и нови знания и умения, които ще мога да прилагам в службата си по-нататък. Преподавателите ни бяха много добри и имахме възможност да им задаваме въпроси, когато не ни е ясно нещо. Тръгвам си от ПСК със знания, които ще са ми полезни в службата ми като командир на разчет“, споделя сержант Неделин Димитров от Стара Загора. Той е в армията от 2009 г., първенец е на специалност „Командири на войскови единици до взвод“.
