Ще бъдат ли вписани българите в основния закон на Северна Македония?
По това време на годината Република Северна Македония е във ваканция. Летният сезон около Охридското езеро започва около 15 юли и приключва около 20 август, когато семействата подготвят децата за учебната година на 1 септември. Официалните представители на властта също са зависими от календара: те само изчакват тържествата по повод държавния им празник (2 август), за да хукнат на почивка. Връщат се в края на месеца, но активната работа е чак през септември.
Ще им се наложи да преустроят ваканцията си. Налагат го конституционните срокове, според които на 18 август Собранието, местният парламент в Скопие, ще трябва да се събере извънредно. За тогава е насрочено първото разглеждане на внесеното от правителството на Димитър Ковачевски предложение за промяна на Конституцията на страната. То беше изработено от работна група на Министерството на правосъдието с представители на всички етнически общности в държавата – хора от сферата на науката и правото. Задачата на експертите бе да преценят дали има основание 6 етнически общности, като част от други народи, да бъдат вписани в основния закон: българи, хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни. Проектът бе внесен в кабинета, но там бе задържан достатъчно дълго, за да породи съмнения за отлагане от страна на премиера Ковачевски до по-добра ситуация в съотношението на нужните за приемане на гласове в парламента. Да,
премиерът Ковачевски, най-активният лобист за вписването на нови 6 общности
в Конституцията, имаше нужда от време. Първо, за да получи гаранции, че е осигурил две трети от гласовете на 120-те депутати в Собранието или поне 80 гласа в подкрепа на промяна на основния закон. Ковачевски имаше нужда от още политическо време, за да се опита да убеди някои от депутатите от опозицията начело с ВМРО–ДПМНЕ да гласуват промените. Той и неговите най-близки сътрудници не престават да излъчват оптимизъм, че работата е „опечена” и че проектът ще мине. Но на практика нещата не стоят така. И това е ситуация, която на премиера и хората от кабинета не дава мира и разваля ваканционното настроение…
Но да караме поред. Първо, групичката от 6-те етнически общности, които живеят на територията на Северна Македония, не е случайна. Нейният състав всъщност съдържа един елемент, който е „взривоопасен” дотолкова, че да предизвиква остри политически и обществени сблъсъци, обилно представяни и изостряни от медиите. Това са българите, заради които е цялото това вълнение, насъсквано от опозиционната ВМРО–ДПМНЕ. Имам усещането, че останалите общности, очакващи вписване допълнително в Конституцията, просто бяха прилепени към българите, за да могат последните уж по-лесно да бъдат „преглътнати” от обществото.
Основният политически сблъсък идва тъкмо от това, че вписването на българите в основния закон е условието, което, ако не бъде изпълнено, Северна Македония няма да може да продължи пътя си към европейското семейство. Това е записано в т. нар. „френско предложение”, гласувано и от нашето Народно събрание, и от парламента в Скопие. И стана позиция на ЕС. В Конституцията на Северна Македония вече има включени 6 етнически общности, сега евентуално ще се добават още толкова. Но обърнете внимание: всички те – македонци плюс албанци, турци, сърби, роми, власи, босненци, а сега хървати, черногорци, словенци, евреи и египтяни, са част от „братството и единството” на Титова Югославия. Новият елемент за вписване са българите. И тъкмо те са елементът, около който се въртят споровете и политическите игри. Не че не са живели и те на територията на днешна Северна Македония през всички тези години, не! Но
дойде време и те да поискат правата си
с които се ползват всички изброени етнически общности, колкото и скромни по численост да са.
Второ, опозиционната ВМРО–ДПМНЕ е категорично против промяна на Конституцията и вписването на българите в нея. Още когато през юли м.г. Събранието в Скопие гласува „френското предложение”, лидерът на партията Християн Мицковски заведе всички контролирани от него 44 депутати при нотариус, за да подпишат заявление, че при никакви обстоятелства няма да подкрепят предложение за промяна на основния закон. И особено, ако тази промяна е свързана с вписването на българите в него. Година след това Мицковски твърди, че нито един от подписалите тези заявления не е променил становището си и опитите на премиера Ковачевски да направи пробив сред групата от опозицията са пълен провал.
Тук основателно възниква въпросът за коренната промяна на политическата платформа на ВМРО–ДПМНЕ, която в началото на съществуването на Република Македония като суверенна и независима държава носеше етикета „пробългарска”. Но след като бе оглавена от Никола Груевски, а сега се ръководи от неговия послушник Християн Мицковски, партията е основен противник на легализирането на българите в обществото чрез вписването им в Конституцията. Но това е въпрос за друго изследване.
Играта на Мицковски е проста. Той ляга и става с мисълта за предсрочни парламентарни избори. Социологическите сондажи му дават сериозно предимство пред управляващия Социалдемократически съюз на Димитър Ковачевски, ако сега има парламентарен вот. Мицковски вече се вижда премиер на страната и затова обвързва всяко политическо решение с това, да се отиде пред урните. В т.ч. и да провали европейската интеграция на страната си.
На всички е ясно, че ако промяната на Конституцията не бъде извършена и в нея не бъдат вписани българите като част от народа, няма да има втора междуправителствена конференция с Европейската комисия, няма да има стартиране на същинския процес на преговори за членство на Северна Македония в ЕС, няма да има нищо. Всъщност ще има, но изолация и тъпчене на място, като
Албания ще разкъса тандема със Северна Македония
и сама ще тръгне по пътя напред. Подобен провал на правителството на Ковачевски ще означава и негов личен политически удар, падане на кабинета и евентуално предсрочни избори. И какво? Мицковски на бял кон.
Подобна стратегия е разрушителна, както и да я погледнеш. Такова впечатление създава и искането на Мицковски министрите от коалиционния албански партньор в кабинета на Ковачевски – Демократичният съюз за интеграция, да го напуснат. От друга страна, депутатите албанци в парламента са единни, или поне бяха такива доскоро, че ще гласуват за промените, тъй като това ще отвори пътя на страната към европейското семейство. Вярно, в последно време и сред албанския политически блок има напрежение, размествания, формиране на нови субекти. Но за да дадат ясен знак, че държат на европейската перспектива на Северна Македония, а тя е свързана с вписването на българите в Конституцията, всички министри заявиха, че са връчили оставките си на премиера Ковачевски. Но те ще станат ефективни само ако депутатите от ВМРО–ДПМНЕ подкрепят промените в основния закон и осигурят толкова нужното мнозинство от 80 гласа. Най-малко.
Както се вижда, уж
тънката политическа игра е просто един пазарлък
И той не е нов за действителността при нашите югозападни съседи. Спомнете си 2018 г., когато тогавашният премиер Зоран Заев бе изправен пред същия проблем да осигури две трети от гласовете в парламента в подкрепа на Преспанския договор с Гърция. И какво направи той? Просто си купи липсващите 8 депутати. Да, просто си ги купи. Дали сега Ковачевски ще може да повтори своя предшественик? Никак не съм сигурен. Но че европейското бъдеще на Северна Македония е заложено на карта и зависи всъщност от личните амбиции на един или двама местни политици с прекалено силно и не на място его, съм наясно.
Впрочем председателят на Събранието Талат Джафери също заяви, че ще подаде оставка и подхвърли, че извънредно заседание може и да няма. Според него, ако премиерът няма гаранция, че е осигурил 80 депутати, няма смисъл парламентът да се събира. Защо, само за да регистрира провала, ли?
Не ми се иска да се случва, никак…
