Повтарящият се прo-кремълски манипулативен наратив твърди, че Западът налага цензура чрез своите държавни институции. Тези твърдения обаче не са балансирано представени, нито подложени на обективен и критичен анализ.
Подобни твърдения не дават точна представа за медийната среда на Запада, която е характерна със своето разнообразие на политически гледни точки. В плуралистичните демокрации средствата за масово осведомяване не се управляват или цензурират от правителството, други държавни институции, включително и от военните.
Според международната неправителствена организация „Репортери без граници“, страните с най-голяма свобода на печата и свобода на словото са тези, които често се описват като „западни“, с превес на европейските нации, както и Канада и Съединените щати.
Про-руските твърдения за контрол над медиите ясно се открояват и в контекста на засилващите се случаи на репресия над независимата журналистика в Русия. Популярен кремълски трик за манипулация на общественото мнение и прехвърляне на вината за собствените неправомерни действия върху другите е изкривяване на
понятието „а какво да кажем за…?“ (подход, при който на критичен въпрос или аргумент не се отговаря или дискутира, а се отговаря с критичен контравъпрос, който изразява контраобвинение)
В приближените на руското правителство медии често се налага твърдението, че западните правителства цензурират и заплашват дисидентите, че Западът не може да се справи със свободата на изразяване; че в западните медии открито се налага цензура, че няма свобода на словото в Европа и че западните медии потискат всички факти и мнения, различни от официалните наративи.
https://euvsdisinfo.eu/report/the-military-controls-western-media
