Валерия ТОДОРОВА
Успехите, които постигаме, са благодарение на целия личен състав, казва началникът на Военната болница в Сливен
– Полковник д-р Комитов, през 2023 г. се навършват 100 години от създаването на Военна болница–Сливен. Кои са най-ярките етапи от тази едновековна история?
– Всеки етап е значим, има своето място и играе важна роля към конкретния период. Но все пак като мащабност и ангажираност не може да не откроим периода на Трета армейска болница, която е функционирала по време на Трета българска армия, чийто щаб е бил в Сливен. А в по-новата история на болницата ще откроя годините по време на COVID пандемията, при която болницата доказа своето значение в града и региона. В исторически план трябва да отбележим, че още през 1892 г. се създава военномедицинска структура, на която днешната МБАЛ–Сливен е наследник. Така че военномедицинската история в Сливен е на 131 години и е свързана със създадената тогава III балканска дивизионна болница. Но тя бива закрита през 1921 г. във връзка с Ньойския договор. А годишнината, която сега честваме, е свързана с новото ѝ създаване (15.08.1923 г.) под името „Трета полкова болница” към 11-и пехотен полк – Сливен, на основание на поверително служебно писмо на Министерството на войната.
– Кога и с какво планирате да отбележите празника на Военна болница–Сливен, която сега е МБАЛ–Сливен към ВМА–София?
– През септември, за да се съчетае честването на 100-годишнината с едно наистина хубаво събитие – освещаването и тържественото откриване на реновираната сграда на Инфекциозно отделение на болницата, от което наистина има необходимост.
– А каква е „визитката“ на Военна болница към днешна дата?
– Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) в Сливен е съставна част от Военномедицинска академия. В МБАЛ–Сливен се извършва амбулаторна и стационарна, лечебно-диагностична, медицинска и стоматологична помощ на заповядания военен контингент, извършва се и експертизна дейност по отношение на временната неработоспособност и годността за военна служба. На основание на сключени договори със здравноосигурителната каса за лечение по клинични пътеки и фондове за доброволно здравно осигуряване болницата е отворена за граждани, нуждаещи се от болнично лечение. МБАЛ–Сливен има ключова роля в медицинското обслужване на войските в Югоизточна България. През 2022 г. МБАЛ–Сливен е участвала в осигуряването на 16 мероприятия с 36 екипа. През първата половина на 2023 г. сме участвали в осигуряването на 6 мероприятия с 9 екипа. Ще откроя и това, че хоспитализираните болни с COVID-19 за 2020 г. са 537, за 2021 г. – 1100, за 2022 г. – 666, а амбулаторно прегледаните и консултираните са многократно повече.
– Навършват се 10 години, през които Вие сте началник на болницата. Какво e най-важното за този период?
– Може да се каже, че през първите години голяма част от дейността ми беше свързана със запазване на съществуването на болницата. Следващият етап бе насочен към подобряване на материалната база, привличане на кадри. А след 2020 г. акцентът бе поставен върху борбата с коронавирусната инфекция.
– Вие сте началник на Военна болница, а също и лекар с медицинска специалност „Инфекционист“ и това е една дублирана отговорност, свързана с периода на COVID-19. Какво може да споделите за това като началник, лекар и в чисто човешки план?
– През последните години освен основната дейност и военмедицинското осигуряване трябваше да се включим и в борбата с коронавирусната инфекция – това са три години. През периода на пандемията изпитах доста затруднения, защото продължавах да имам отговорностите си като началник на болницата, но се наложи и активно да се включа като специалист инфекционист в денонощната работа на екипа на инфекциозното ни отделение. Наложи се да бъда повече лекар и човек, отколкото администратор. Благодарен съм на всички колеги от екипа на администрацията, които съвестно си вършеха работата и се стремяха да ми спестят време от административните ми ангажименти. Всички бяха максимално мобилизирани и си изпълняваха функционалните задължения.
– Кое е най-новото във Военна болница–Сливен, с което може да се похвалите?
– В момента протича инфраструктурно и технологично обновление на отделенията и сградния фонд по разпореждане на началника на ВМА генерал-майор професор д-р Венцислав Мутафчийски. Вече е реновирана сграда на Инфекциозно отделение. Операционният блок се оборудва по най-съвременни стандарти и изисквания. Работи се по изграждането и на приемно отделение. Предстои реновирането на отделението по хирургия и отделението по вътрешни болести. А също и санирането на основната сграда на болничния корпус.
– Какви са лекарите и целият медицински състав на болницата?
– В болницата работят великолепни лекари, медицински сестри, санитари, всички те, всички служители в административно-стопанския блок, всички работещи в медицинските пунктове към военните формирования заслужават похвала. Благодарен съм за това, че са добри специалисти, че са всеотдайни, милосърдни. По време на COVID-пандемията те бяха на своя пост въпреки трудностите. Успехите, които постигаме, са благодарение на целия личен състав и най-новите технологии биха били недостатъчни без качествения човешки ресурс.
– Вие и Вашата съпруга сте лекари. Какво е чувството, че по Вашите стъпки са се насочили и вашите деца?
– Благодарни сме, че те се насочиха към лекарската професия, макар тя да не е от най-леките. Това е тяхно решение, може би повлияно донякъде от семейната среда. Синът ни Димитър се дипломира успешно тази година и сега специализира инфекциозни болести. Дъщеря ни Диана ще бъде 12. клас, взема уроци и се подготвя по биология и химия, за да кандидатства.
– Вие получихте заслужени отличия по повод борбата с COVID -19. Тези признания носят ли удовлетворение и имат ли мотивираща стойност?
– Искам да отбележа, че наградите от началника на ВМА, министъра на отбраната, районната колегия на лекарския съюз и Общинския съвет и Община Сливен са израз на признание и благодарност за работата на целия личен състав на болницата в борбата с COVID-19 пандемията. Наградите са мотивиращи за нашата работа, но определено не по-малко ние бяхме мотивирани от благодарността на нашите пациенти, които се бореха за „глътка въздух“.
