„Пориви на нежността“ – така съм озаглавил една информация в армейския вестник, излязла на 17 август 1988 г. В нея са отразени вълненията около приемните изпити на момичета във Военното училище във Велико Търново. Тогава за първи път бяха обявени места за курсанти от нежния пол. Изборът беше труден, а конкуренцията – убийствена.
За 15-те места кандидатстваха близо 300 девойки. Всяка четвърта в дипломата си нямаше други оценки освен шестици и повечето вече бяха приети в престижни университети. В информацията съм ги определил като „очарователни, устремени, волеви и амбициозни“. Записал съм и темата по история, изтеглена от Ваня Минева: „Обществено-икономическо и политическо развитие на България от Освобождението до 1885 г.“.
След първия семестър във ВНВУ „Васил Левски“, взводът на момичетата – курсанти, бе първи по успех. А всяка трета девойка имаше резултат 6,00. Ето и имената на някои от първия випуск, които след завършването на военното училище през 1992 г. успешно се реализираха като офицери – Мария Ганчева, Ралица Иванова, Теодора Недева, Светла Въкадинова, Росица Русева, Гюргица Ангелова, Христина Севова-Димитрова, Иванка Георгиева, Валентина Денчева и Невена Кирилова.
През 1993 г. приключиха обучението си още 14 момичета. След прекъсване третият випуск от жени офицери бе произведен през 2000 г. По-късно девойките започнаха да кандидатстват в НВУ и военните училища наравно с момчетата.
