Промени в Кодекса на труда (КТ) относно работата от разстояние са публикувани в портала за обществени консултации. Вносител на законопроекта е Министерството на труда и социалната политика (МТСП). С предложенията се цели „по-голяма гъвкавост и сигурност при работата от разстояние“. Това включва организацията на здравословните и безопасните условия на труд, отчитането на работата и контрола на работното време, става ясно от представения проект.
В законопроекта се посочва, че промените касаят и по-широкото внедряване на „алгоритмичното управление (и т.нар. изкуствен интелект)“.
„Право на изключване“ при почивките
С промените се регламентира т.нар. право на изключване, посочват вносителите. Уточнява се, че това е „правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки“. Идеята е да се избегне нарушаване на установените в закона почивки, от една страна, и от друга – за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот.
Предлага се създаването на текст в Кодекса на труда, който гласи: „Работникът или служителят, който извършва работа от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмична почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо“.
Друго предложение касае регламентирането на отговорност за изплащане на трудови възнаграждения на работници и служители на изпълнителя при веригите от подизпълнители.
„С промените се осигурява и съответствие на националното законодателство с изискванията на Директива 2014/67/ЕС, като се предвиждат недискриминационни мерки при регламентиране на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители“, поясняват от МТСП.
В мотивите към предложенията се припомня, че в Кодекса на труда са регламентирани изискванията при организация на работата от разстояние. От МТСП посочват, че пандемията от COVID-19, както и бързото развитие на телекомуникационните технологии, са довели до широко приложение на работата извън помещенията на работодателя. Изследвания по темата обаче сочат, че в България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на Европейския съюз, обясняват вносителите.
Според частична предварителна оценка на въздействието на предложения законопроект предложенията касаят 2 307 357 работници и служители.
Позицията на социалните партньори
Предложените промени коментираха за БТА Ваня Григорова от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ и Теодор Дечев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Добавен е текст, който казва, че, да, работникът или служителят на работа от разстояние не е длъжен да осъществява електронна комуникация по време на почивката си, но има изключение – когато това е договорено в индивидуалния или колективния трудов договор, каза Григорова.
По думите ѝ се „отваря възможност“ продължителността на работното време при работа от разстояние да се увеличи в сравнение с тази на служителите и работниците, които осъществяват своите задължения в помещенията на работодателя. „Това е изключително порочно и се прави под маската именно на противоположната цел – за ограничаване експлоатацията“, коментира експертът.
Според Григорова проблемен е и предложеният текст, според който работникът и служителят, който извършва работа от разстояние, трябва да изпрати на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място. Според нея има противоречие между Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
По отношение на предложението относно регламентирането на отговорност за изплащане на трудовото възнаграждение на работниците и служителите при веригите от подизпълнители, Григорова каза, че има цялостен проблем в Кодекса на труда относно възможността работодателят да изплаща едва 60% от договореното трудово възнаграждение и не по-малко от минималната работна заплата.
Дава се възможност в тежки периоди работодателят да не изплаща пълното възнаграждение, като след това е задължен да изплати разликата с лихва, но никъде не е поставен срок. Имаме случаи, в които работодатели години наред бавят трудовите възнаграждения, обясни експертът. Нека се промени това сега, след като се коригират текстове, според законопроекта, в този член от КТ, и да се премахнат съществуващите недъзи, призова тя.
Според Теодор Дечев трябва да се уточнят някои термини в законопроекта, като това какво е „информационна система за алгоритмично управление“ и „автоматизирана система за отчитане на работното време“.
Промените създават техническа тежест, смята експертът, която обаче няма да е проблем за работодателските организации да подкрепят законопроекта „в името на добрия тон в социалния диалог“.
Българската търговско-промишлена палата (БТПП) принципно подкрепя идеята за изменения и допълнения на Кодекса на труда с цел усъвършенстване на нормативната уредба на работата от разстояние, се посочва в становище на работодателската организация до министъра на труда и социалната политика, предоставено на БТА след запитване.
„БТПП принципно е съгласна, че е необходимо да бъде предложена формулировка на дефиницията на „работно място“ за целите на доброволната работа от разстояние, както и относимата уредба на безопасни и здравословни условия на труд“, пишат от работодателската организация. Според БТПП понятието „работно място“ трябва да отразява възможностите то да се намира в помещение по избор на работника и съгласувано с работодателя, което е предварително определено.
„Поради факта, че това място не е под контрола на работодателя, неговата отговорност по реда на Закона за здравословни и безопасни условия на труд би следвало да бъде ограничена“, пише още в становище.
От БТПП считат още, че работникът няма как да направи преценка дали помещението, в което е работното място, трябва да е с достатъчна площ, позволяваща му да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността му.
„Тази преценка трябва да е базирана на някакви обективни експертни критерии, с каквито обикновено работника не разполага. Още по неоправдано е работодателят да се довери на тази преценка и да понесе цялата отговорност по смисъла на закона“, коментират от организацията.
Срокът за обществено обсъждане на предложението промени в Кодекса на труда е до 11 септември.
Източник: bta.bg
