За всичките тези години, през дивизиона са преминали служба на различни длъжности като матроси, старшини, мичмани, младши и старши офицери около 6000 достойни мъже на Майка България!
Днес пред паметника на подводничарите във Военноморска база Варна бяха отбелязани 69 години от създаването на Осми обособен дивизион подводни лодки (ОДПЛ). Мероприятието беше организирано от Съюза на подводничарите н Република България (СПРБ) и командването на ВМБ-Варна, съобщават от военно-патриотичната организация. Участие в тържеството взе командирът на базата капитан I ранг Петър Димитров, както и почетен караул. Слово от името на УС на СПРБ произнесе Красимир Кръстев. За активно участие в мероприятията на съюза и във връзка с 85 – годишнина на Петьо Неделчев бе подарена картина на Христо Петров-Морския. Бяха поднесени венци и цветя от СПРБ, членове и симпатизанти на съюза. С минута мълчание бе отдадем почит на всички, които имат заслуга България да се гордее с историята на подводния си флот.
„18 август 1954 година… За всички е просто един нормален летен ден. Но не и за мъжете, посветили живота си на военноморската служба. И конкретно на подводния флот“, посочи в словото си от името на УС на СПРБ Красимир Кръстев.
На този ден преди 69 години със заповед на министъра на отбраната (ген. полк. Петър Панчевски) е създаден „Осми обособен дивизион подводни лодки“, като на три съветски подводници клас М – „Малютка“ серия XV в база Варна тържествено са вдигнати военноморските знамена на България и са подписани документите за приемането им в състава на Българския военноморски флот.
За командир на дивизиона е назначен капитан III ранг Матей Иванов Матев, а командири на подводници с бордови номера М-41, М-42 и М-43 съответно са капинан-лейтенант Тодор Георгиев, капинан-лейтенант Илия Мазнев и капинан-лейтенант Тодор Неделчев.
Усвояването на новата материалната част не е лека задача, тъй като лодките са предадени с цялостна техническа документация, но без документи за учебно-бойната им дейност. В периода 1954-56 година под ръководството на командването и щаба на дивизиона са подготвени и издадени българските организационни документи, създават се морски полигони, а екипажите на подводниците започват да изпълняват първите самостоятелни плавания и да отработват курсови задачи. През лятото на 1956 г. се провеждат и първите съвместни учения с корабите от българския военноморски флот.
В годините на своето съществуване – до 1 ноември 2011 година, дивизионът непрекъснато се развива, като на въоръжение се приемат по-модерни подводници.
През 1958 година – две лодки проект 613 (С-41 и С-42) заменят М-41 и М-42, а М-43 е преоборудвана на плаваща зарядна станция.
През 1972 година постъпват на въоръжение две подводници проект 633.
С приемането на още две лодки проект 633 през 1983 и 1985 години съответно, започва и най-силният и ползотворен период на Осми отделен дивизион подводни лодки.
От 1986 до средата на 90 години Българският военноморски флот разполага с четири действащи подводници, които активно участват в учения както с кораби от БВМФ, така и с кораби от Съветския съюз. Екипажите на подводниците многократно и успешно изпълняват двуседмични дозори в акваторията на Черно море и района на Босфора.
След промените от 1989 година подводници от състава на дивизиона участват успешно и в учения с кораби от състава на НАТО.
За всичките тези години, през дивизиона са преминали служба на различни длъжности като матроси, старшини, мичмани, младши и старши офицери около 6000 достойни мъже на Майка България!
Фактът, че България няма загубена (потънала) подводница и няма загинал моряк по време на плаване, е заслуга на всички служили в българския подводен флот! Което говори за истински професионализъм, отговрност и дисциплина от страна на българските подводничари! И не е случаен девизът на Съюза на подводничарите в България – „Един за всички, всички за един“!
Не е случайност и това, че с общите усилия на членовете и симпатизнтите на Съюза на подводничарите в Република България, бе съхранена и превърната в музей последната подводница от състава на Осми отделен дивизион подводни лодки – ПЛ „С-84 Слава“. Музей, който да напомня на политиците, че подводият флот е нужен на България, нужен е за успешното развитие на военоморските ни сили.
Разбира се, всичко казано до тук може би нямаше да се случи, ако не бяха първите стъпки в създаването на подводно плаване в България, направени още в началото на 20 век, когато на 25 май 1916 година в пристанището на Евксиноград се развява бойният флаг на първата българска подводница Подводник УБ-18. И е невъзможно да не споменем тези, които направиха и невъзможното България да има свои подводен флот – капитан II ранг Никола Тодоров, контраадмирал Иван Вариклечков, капитан I ранг Рашко Серафимов, завърши словото си Красимир Кръстев.
