Десислава ЛАЗАРОВА – Гл. експерт в дирекция „Отбранителна политика и планиране“ на Министерство на отбраната
Предстои цялостна промяна в характера на конфликтите и бойните действия.
С термина „новoвъзникващи технологии с потенциален разрушителен ефект“ се обозначават значими иновации, които с приложението си могат да променят не само отделни сектори на икономиката и науката, но и развитието на държавите и отношенията между тях. Промените, до които водят, са революционни и засягат всички обществени процеси – от организацията на труда и производството, през начина на комуникация и обучение, до глобалните политически и икономически отношения.
Първото определение е на проф. Клейтън Кристенсен от Харвард , според който това са технологии, чието развитие води до изцяло ново разбиране за конкурентно предимство в определена област, а в последствие и в рамките на целия пазар. В Оксфордския речник по маркетинг тези технологии са описани като „иновации, които променят фундаментално установените правила и бизнес модели на даден пазар и имат потенциала да трансформират процесите в цялото общество.“
Организацията за наука и технологии на НАТО описва разрушителните технологии като „научни открития или технологии, които се очаква да имат значително, дори революционно влияние върху сигурността и отбраната, и върху инвестиционната политика на Алианса и държавите-членки.“ Европейската агенция по отбрана ги определя като „иновации, които значително променят начина на планиране и водене на бойни действия в рамките на едно или две поколения“.
Може да се каже, че първата технология с разрушителен потенциал е парната машина, с изобретяването на която се поставя началото на серия от научни открития. Те се превръщат в катализатор на мащабни процеси на обществена и икономическа трансформация, известни като „индустриални революции“. С всяка следваща революция разрушителният потенциал на иновациите нараства и значително се съкращава времето за реализиране на промени в обществата. Най-мащабните промени досега са породени от информационните технологии и Интернет, които водят до глобализиране на комуникациите, икономическите процеси и заплахите пред сигурността. Очакванията са настоящата технологична революция да намине като мащаб, динамика и последици всички предишни процеси. През следващите 20 години скоростта и обхватът на технологичните иновации ще се увеличи неимоверно и това ще трансформира изцяло ежедневието и дейностите на хората.
Според някои изследователи сме на прага на „когнитивна революция“, в рамките на която взаимодействието между човек и машина ще се задълбочава и „комуникацията“ с технологиите ще бъде водещ фактор за развитие във всички обществени сфери. Дигиталната инфраструктура, изградена от компютрите и Интернет, сега ще трябва да бъде надградена в една „инфраструктура на знанията“, която ще се базира на симбиозата човек-машина. Според други, вървим към изграждането на „икономика на машинната интелигентност и дехуманизацията“, в рамките на която за първи път в историята на човечеството иновациите няма да доведат до по-голяма заетост и благоденствие, а до нарастваща безработица и стопяваща се средна класа.
Влиянието на разрушителните технологии върху съвременните общества се изразява в три основни направления: геополитическо влияние; социално въздействие и влияние върху отбраната и въоръжените сили. Новите технологии се превръщат в ключов фактор за постигане на просперитет и стратегическо превъзходство. От една страна те ще ускорят развитието на икономиките и ще ги направят по-свързани, а от друга – ще задълбочат разделителните линии вътре в обществата и в международните отношения.
Технологичното превъзходство ще бъде определящо за постигане на регионално и глобално лидерство. Стратегическата конкуренция между водещите държави все повече ще се концентрира върху превъоръжаване с автономни системи, хиперзвукови оръжия, квантови технологии. В някои области като космическите технологии, надпреварата между САЩ, Китай и до известна степен Русия вече е започнала и е определяна като нова Студена война в Космоса. Все по-голям достъп до новите технологии ще имат и недържавни структури като частни компании, терористични, престъпни групи, паравоенни организации. Поради големия разрушителен потенциал на тези технологии, приемането на международни норми и регулации за използването им се превръща в императив.
По отношение на обществените процеси, използването на изкуствен интелект в социалните мрежи води до формиране на определени виждания и нагласи сред големи обществени групи и се използва за разпространение на дезинформация и пропаганда. Очакванията са изкуственият интелект да оказва все по-голямо влияние върху дейността на медиите и поведението на политическите партии. В държави с автократично управление новите технологии ще се използват все повече за ограничаване правата на гражданите и установяване на контрол върху тях.
Разрушителните технологии имат потенциал да променят изцяло характера на конфликтите и бойните действия. Способността на изкуствения интелект и квантовите технологии да събират и обработват огромно количество информация ще премахне до голяма степен информационното затъмнение на войните (the fog of war) и ще съкрати многократно времето за взeмане на решение и действие на командирите на всички нива. Скоростта ще се превърне във водещ фактор за постигане на превъзходство на бойното поле. Новите технологии ще повишат способностите за разузнаване, наблюдение, ситуационна осведоменост и контрол във всички домейни, като същевременно ще намалее значението на географските и демографските фактори при проектиране на сила.
Новите технологии имат потенциала да променят организацията, развитието и използването на въоръжените сили в дългосрочен план. Изкуственият интелект, квантовите технологии, адитивното производство и др., ще повишат многократно отбранителните способности и ще оптимизират редица процеси, свързани с управлението на ресурсите в отбраната. Използването на тези технологии ще доведе до промени в доктрините и концепциите, организационна структура и системата за командване и управление на въоръжените сили. Скоростта не само за вземане на решение, но и за подготовка на силите, за поддържка и осигуряване, и планиране на бойни действия ще се увеличи многократно, което ще промени критериите за оперативна ефективност и за постигане на превъзходство.
Разгръщането на описания разрушителен потенциал зависи от степента на развитие на новите технологии и от вероятността алгоритмите да изградят капацитет за самостоятелно рационално решение. Според някои изследователи, новите технологии ще поставят началото на „революция във военното дело“ по подобие на ядреното и високо точните оръжия . Други експерти са на мнение, че тези технологии ще доведат до еволюционно развитие на отбранителните способности.
Новите технологии имат потенциал да трансформират и процесите в „сивата зона“ или под прага на войната. Използването им може да увеличи многократно негативните последици от една кибер атака или хибридна кампания, както и от разпространение на дезинформация чрез социалните мрежи. С нарастване на автономността на компютърните системи се увеличава и рискът от извършване на анонимни атаки и престъпления, което поставя на преден план въпроса за контрола върху тези машини, както и за правната отговорност за подобни злодеяния.
В НАТО фокусът е поставен върху девет технологични области: изкуствен интелект; системи за обработка на данни; автономни системи; космически технологии; хиперзвукови технологии; енергия и задвижване; квантови технологии; нови материали и производства и биотехнологии. През февруари 2021 г. министрите на отбраната на НАТО одобряват Стратегия за прилагане на нововъзникващи и революционни/разрушителни технологии. Документът предвижда съгласуван подход към разработване и приемане на технологии с двойна употреба и създаване на форум за съюзниците, който да помогне защитата на тези технологии от потенциални противници и конкуренти. Тези цели са от ключово значение за запазване на технологичното превъзходство на Алианса.
За всяка технологична област се разработват специфични планове и политики. Досега са одобрени стратегии и планове за използването на изкуствения интелект, големите данни, автономните системи и Космоса. Успоредно се създават надзорни и консултативни структури, които да следят изпълнението на заложените принципи и приоритети.
През октомври 2021 г. е приета Стратегия на НАТО за изкуствен интелект , Рамкова политика , а по-късно и Стратегически план за използване на големи данни . С тези документи се регламентира прилагането на единен подход за отговорно използване на тези ключови технологии, в съответствие с демократичните ценности на Алианса и нормите на международното право.
Изкуственият интелект е определен като фундаментална технология, която ще окаже влияние върху изпълнението на трите основни задачи на НАТО – възпиране и отбрана, предотвратяване и управление на кризи и сигурност чрез сътрудничество. Фокусът е върху ускореното интегриране на изкуствения интелект в развитието на отбранителните способности и повишаването на оперативната съвместимост чрез нови структури и нови програми. Стратегията насърчава иновациите в рамките на Алианса и сътрудничеството с гражданския сектор, при отговорно използване на изкуствения интелект и ефективна защита от злонамерено използване. Дефинирани са принципите, които НАТО следва при използване на изкуствения интелект и големи данни: законосъобразност, отговорност и отчетност, обоснованост и проследимост на информацията, надеждност, управляемост и намаляване на пристрастията.
Големите данни са стратегически актив за НАТО, който се използва за ситуационен анализ в киберпространството, Космоса и морските пространства, анализ на устойчивостта на държавите-членки, гео-пространствен анализ и др. Усилията са фокусирани върху интегриране на методите за анализ на данни и изкуствения интелект в дигиталните способности и в процесите на планиране на Алианса, както и за развитие на необходимия капацитет и институционална култура. Стратегическата цел е гарантиране на информационното превъзходство на НАТО във всички оперативни домейни и осигуряване на надеждна информация за вземане на решения на всички нива.
През 2022 г. е приет План на НАТО за прилагане на автономията , който има за цел да изгради общо разбиране за възможностите на автономните системи и да насърчи формулирането на политики, стандарти и доктрини за тяхното използване. В документа се подчертава потенциалът на автономните системи да укрепят технологичното превъзходство на Алианса и да подсилят способностите за възпиране и отбрана, както и устойчивостта на държавите-членки. Една от водещите цели в Плана е повишаване на оперативната съвместимост за развръщане и управление на автономни системи в операции. В тази връзка се предвижда провеждането на колективни учения и оперативни експерименти с автономни системи. По отношение мерките за сигурност, е посочено, че държавите-членки и структурите на НАТО ще използват автономни системи при стриктно спазване на принципите на Алианса за отговорно използване на изкуствения интелект и нормите на международното право.
НАТО признава Космоса като отделен оперативен домейн през 2019 г . През 2021 г. лидерите на държавите-членки обявяват, че атаки в и от космическото пространство могат да доведат до активиране на чл. 5 от Вашингтонския договор. През 2022 г. е инициирана Рамкова политика на Алианса за Космоса, в която е призната ключовата роля на този домейн за операциите на НАТО и за развитие на способностите за C4ISR.
През 2021 г. е инициирано създаването на Ускорител за иновации в отбранителния сектор в Северноатлантическия регион (DIANA). Целта е да се насърчава сътрудничеството за придобиване на критични технологии и иновации и засилване на оперативната съвместимост чрез ангажиране на индустрията, академичната общност и частния сектор. Тази структура работи директно с водещи изследователи и предприемачи за решаване на предизвикателства в областта на отбраната и сигурността чрез иновативни технологии. Тази година DIANA започна работа, като вече са обявени три области, за които ще бъде осигурено финансиране – енергийна устойчивост, сигурност и обмен на информация и способности за наблюдение.
До края на тази година се очаква да започне работа Инвестиционният фонд на НАТО – първият в света многонационален фонд за рискови инвестиции. С капитал от 1 млрд. долара, той ще осигури инвестиции за т.нар. дълбоки технологии в ключови области за сигурността на Алианса и ще подкрепи тяхната търговска реализация. 23 държави-членки са заявили намерение за участие в Инвестиционния фонд, сред които и България.
В ЕС се поставя фокуса върху развитието на шест технологични области – (1) изкуствен интелект; (2) системи за обработка на данни; (3) роботи и автономни системи; (4) хиперзвукови и космически технологии; (5) нови материали и производства и (6) квантови технологии.
В Стратегическия компас на ЕС е отделено специално внимание на новите технологии с разрушителен потенциал, които „вече променят военното дело и пазарите за военна продукция“. В документа е посочено, че ЕС и държавите-членки следва да инвестират повече в тези технологии, което ще допринесе за постигане на „стратегическата автономност“ на Съюза. Европейските инвестиции в научни изследвания и разработки следва да се увеличат, като се търси синергия между гражданския и военния сектори и космическата индустрия. От съществено значение е развитието на Европейската технологична и индустриална база в областта на отбраната, която да бъде конкурентноспособна, иновативна и устойчива. Стратегическа цел е постигането на „технологичен суверенитет“ на ЕС, което е свързано с намаляване на зависимостта на Съюза от внос на ключови материали и ресурси от трети страни, гарантиране на веригите с доставки и запазване на интелектуалната собственост.
ЕС разполага с редица инструменти и инициативи за реализиране на посочените цели. През 2021 г. е създаден Европейски фонд за отбрана с цел „увеличаване на конкурентоспособността, иновациите, ефикасността и технологичната автономност на отбранителната промишленост чрез засилване на сътрудничеството между държавите-членки, както и между предприятия, научноизследователски центрове и университети в целия ЕС“. Предвидени са средства от близо 8 млрд. евро за периода 2021-2027 г., които да бъдат предоставени за научни изследвания и за развитие на отбранителни продукти и технологии. В регламента за създаване на Европейския фонд за отбрана е отбелязано, че между 4 % и 8 % от планираните средства следва да бъдат отделени за развитие на революционни технологии с двойна употреба.
Чрез инструмента Иновационна схема на ЕС в областта на отбраната в рамките на Фонда, се предвижда допълнително финансиране (224 млн.евро за 2023 г.) за подкрепа на иновативни научни проекти и разработки с двойна употреба за нуждите на европейската отбрана.
ЕК разглежда развитието на новите технологии с разрушителен потенциал не само от гледна точка на технологичното развитие на ЕС, но и във връзка с повишаване на конкурентоспособността на европейската отбранителна индустрия. В тази връзка, през 2021 г. представя План за действие относно взаимодействието/синергии между гражданската, отбранителната и космическата индустрии. Потвърждава се ключовото значение на трите сектора за постигане на стратегическа автономност на ЕС и необходимостта те да се развиват в пълна синергия. Планът насърчава инвестициите за изследване и придобиване на тези разрушителни технологии, които могат да бъдат интегрирани и в трите сектора. Такива са облачните, квантовите и кибер технологиите, изкуственият интелект и др.
През 2022 г. ЕК представя Пътна карта за развитие на критичните технологии в областта на сигурността и отбраната, която има за цел да формира стратегически подход при идентифицирането, инвестициите и придобиването на революционни технологии. Предвижда се създаването на „Обсерватория на ЕС за критични технологии“, която да прави анализи на технологичното развитие и да посочва съществуващите дефицити на национално и европейско равнище. На база на тези анализи ще се определят приоритетни за финансиране инициативи и проекти.
В изпълнение на План за действие за развитие на нововъзникващи технологии с потенциален разрушителен ефект, на Европейската агенция по отбрана е възложено да подпомага държавите-членки с анализ на технологичните тенденции и идентифициране на възможностите за сътрудничество и съвместно придобиване на нови технологии. Създаден е Хъб за иновации в отбраната, който да насърчи инициирането на съвместни научни и развойни проекти. Предвижда се изграждане на платформа за съвместни изследвания и експерименти и поддържане на мрежа от изследователи, предприемачи и национални представители.
ЕС формира политика за използване на Космоса от 2007 г. и финансира развитието на космически технологии за граждански цели. С оглед променената среда на сигурност след началото на войната в Украйна и нарастващите заплахи в Космоса, през март 2023 г. държавите-членки одобряват първата Стратегия на ЕС за сигурност и отбрана в космическото пространство. Документът посочва, че Съюзът ще се стреми да намали рисковете и заплахите и да насърчава отговорно поведение в Земната орбита и открития Космос, вкл. чрез приемане на правни и етични норми.
Усилията на ЕС са фокусирани върху въвеждане на регулация и на други технологични области. В етап на съгласуване е проект на първия Регламент на ЕС, който е първият в света всеобхватен закон, за регулиране използването на изкуствения интелект. Проектът на Регламент на ЕС забранява напълно използването на изкуствен интелект за дейности, които пораждат неприемливо висок риск, като: устройства, които могат да манипулират поведението на хората, вкл. децата, системи за класифициране на хора на база лични характеристики или поведение, както и системи за биометрична идентификация в реално време и от разстояние.
–––––––––––––
Дефиницията е дадена в книгата „Дилемата на иноватора“ през 1997 г. Виж: Рlăviciosu A. Emerging and Disruptive Technologies, Romanian Land Forces Academy Review Vol. XXVI, No. 4, 2021.
Тодорова М, Изкуственият интелект. Кратка история на развитие и етични аспекти на темата, Изд. Изток-Запад, 2020, стр. 122-127
Thiele R. Artificial Intelligence – A key enabler of hybrid warfare, Hybrid CoE Working Paper 6, 2020
Терминът „ революция на военното дело“ (Revolutionary of Military Affairs) е въведен от американеца Андрю Маршал в края на 80-те години на XX век и с него се обозначават фундаментални промени, породени от новите технологии с разрушителен потенциал, които изцяло променят организацията и оперативните планове и доктрини за развитие и използване на въоръжените сили. Терминът става популярен след войната в Персийския залив (1990 – 1991 г.) The AI „Revolution in Military Affairs“: What Would it Really Look Like? – Center for Security and Emerging Technology (georgetown.edu)
H. Manen, S.Kim, A. Meszaros and M. Gorecki, Emerging Disruptive Technologies in an Era of Great Power Competition, The Hague Centre for Strategic Studies, 2022
https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_187617.htm
https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_210002.htm
https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_209999.htm
https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_208376.htm
https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_175419.htm
