Тук е географският център на България.
В летните горещини, естествено, търсим път към прохладата на планините. Отваряме картата на България и започваме да планираме кратката си почивка. Рила и Пирин са ни достатъчно познати, а и в тях във всеки сезон е доста пренаселено от туристи. Пък и до тези планини се стига по няколко основни подхода, по които понякога е истинско автомобилно стълпотворение. Преживели сме го.
Затова избираме Стара планина. И то – нейната централна част. Балканът е голяма планина, с много маршрути за всякакъв вид туризъм. Така за няколко часа от столицата се озоваваме в местността „Узана”. Това е всъщност курортната зона на габровци, на 20-ина километра от областния град. Пътят е хубав, макар и с много завои и ни отвежда до огромно сравнително равно място, из което са разхвърляни хижи и хотели.
По едно половинкилометрово отклонение изведнъж се озоваваме пред ефирна метална пирамидална конструкция, боядисана с цветовете на националното ни знаме. В средата на синджир виси изострена метална тежест с вид на изстрел с калибър 40–50 мм. Точно под него има малка метална червена топка. Цялата тази конструкция обозначава географския център на България. Оттук всички части на страната са еднакво близо/далече.
Наблизо е и хижата, която носи името на местността – „Узана”. В масивната постройка е оживено, идват групи туристи от различни краища на страната и предприемат походи – до вр. Шипка, до Бузлуджа и къде ли още не. Като цяло обаче в курортната зона туристите не са много. Виж, зимата сигурно е друго нещо, тъй като в района има няколко скиписти, оборудвани с влекове.
От „Узана” пътеки тръгват във всички посоки. Това е предимството на средищното място – маршрути много, избор на дестинации – голям.
В следващите дни се възползваме от разнообразието и правим няколко разходки и преходи. За около час-час и половина се изкачваме на вр. Исполин. Със своите 1523 м височина не е нещо особено, но пък гледката е превъзходна В далечината се вижда вр. Шипка, недалеч – вр. Оструша, а в полето долу – гр. Шипка, и по-нататък – Казанлък. В западна посока няколко редици от върхове се редуват сред морето от мъгли и облаци.
В един от дните избираме и друг популярен маршрут – до хижа „Мазалат”. С кола се придвижваме за няколко километра до хижа „Партизанска песен”. Оттам следва около 4-часов преход по разнообразен терен, през гъсти гори и открити ливади, край обширни площи с боровинки и огромни туфи нацъфтяла мащерка. Хижа „Мазалат” е разположена на открито било на 1520 м надморска височина. На връщане разстоянието се взима по-бързо – за около 3 ч.
Много маршрути има още в този красив район на Стара планина. Нека останат за следващ път, обещаваме си, докато взимаме завой след завой надолу към Габрово.