Дезинформацията трябва да бъде припозната като заплаха за националната сигурност
Българската медийна среда се характеризира с редица проблеми, включително снижаващи се журналистически стандарти, концентрация на непрозрачна медийна собственост, недостатъчна медийна грамотност, политически мотивирани атаки срещу журналисти. Към тези предизвикателства се прибавя и силното дезинформационно влияние, упражнявано от Русия и способствано от местни прокремълски мрежи. Според новото изследване на Института за глобални анализи „История под прицел“ въздействието върху историческите възприятия на българите стои в основата на възприемчивостта в България към всички останали пропагандни послания, разпространявани от Кремъл.
Докладът аргументира основната теза, че кумулативният ефект от липсата на критична оценка на исторически натоварените отношения на България с Русия – както се вижда от относителното мълчание по отношение на Русия в учебниците по история и липсата на резултатност относно статута на руското недвижимо наследство – е осигуряването на благоприятна почва за външни фактори да определят рамката на вътрешните дебати.
Кремъл активно се намесва във формирането на представите
за българско-руското историческо взаимодействие, като разпространява исторически изкривеното общо твърдение, че двустранните отношения са свързани в „братска“, славянска общност на съдбата и винаги са били взаимноизгодни. Следователно София трябва да се осланя на Москва в политическо и икономическо отношение, тъй като тя представлява „благосклонен благодетел“, на когото българите в крайна сметка дължат „вечна“ благодарност.
Този пропаганден дискурс обуславя усилията на Русия за влияние в България и е в основата на специфични дезинформационни послания за ключови епизоди от българската история. Анализът на медийното съдържание в доклада се фокусира върху изследване на българските социални медии (включително прокремълски страници във Фейсбук и YouTube) и проруските печатни и онлайн медии (обхващащи вестници с голям тираж и различна интензивност на проруски пристрастия; идеологически ориентирани издания; таблоиди; уебсайтове, ръководени от известни журналисти, и анонимни/маргинални уебсайтове, чието съдържание въпреки това е широко споделяно и препечатвано). Проучването на преобладаващите модели на проруски послания и тяхната честота разкрива, че официалните източници от Кремъл и техните местни български проксита последователно активират кампании за историческа дезинформация по отношение на отбелязването на важни исторически събития.
3 март: началото на руско-българския исторически разказ
Проруската историческа дезинформация е изключително активна по отношение на популяризирането на версия на българската история, основана на привидно „неразрушимата“ връзка между Русия и България, скрепена с честването на 3 март като национален празник на България. По повод на отбелязването на 3 март 2023 г. руският посланик в България направи изявление, в което представи Руско-турската война от 1877–1878 г. като ключово събитие в „общата история“, предопределило българско-руските отношения за дълго време. На спомена за ролята на Русия във войната се придава есенциалистки и вечен характер, тъй като се твърди, че той е вкоренен в генетичния код на българите, който „не може да бъде пренаписан, освен ако нацията не бъде унищожена“. Освен това руското посолство насърчава редица културно-литературни инициативи, които разпространяват пропагандни възгледи за българско-руските отношения и ги поставят в контекста на агресията на Кремъл срещу Украйна.
По подобен начин проруските български медии публикуваха множество коментари, които определят 3 март като „непоклатима и вечна дата в историята на нацията“ с „неоспоримо значение“, като по този начин се цели да се прекратят дискусиите относно целесъобразността на честването на националния празник на страната на тази дата предвид споровете около нея (например поради факта, че подписаният тогава Санстефански мирен договор между Руската и Османската империя е с предварителен характер и предвидените за България големи територии не са съгласувани с останалите Велики сили). За тази цел проруските коментатори твърдят, че историята трябва да бъде оставена на историците, като предполагаемата положителна роля на Русия е „факт“, който не подлежи на обсъждане. Проруската Фейсбук група „България и Русия“ подробно цитира изказване на Владимир Путин, според което България и Русия са свързани от обща история и взаимна любов. Внушава, че представители на политическия елит в България, подстрекавани от САЩ, клеветят Русия, като проявяват неуважение към руските войници, които са се борили за освобождението на България. Въпреки това нищо не може да промени факта, че българи и руснаци са „братя по кръв“.
6 септември и 22 септември: положително представяне на действията на Русия
Проруски източници, особено в социалните медии, се опитват да представят в благоприятна светлина ролята на Русия в процеса на Съединението и Независимостта въпреки историографията, която сочи враждебното противопоставяне на Руската империя на интеграцията и суверенитета на българските територии, разделени с Берлинския договор от 1878 г. Основно невярно твърдение е, че Русия е платила (80 млн. златни франка или над 600 т. злато) за обединението на България, като по този начин се лансира мнението, че Съединението не е проява на независими българска национална идентичност и самостоятелност.
Фалшифицираната интерпретация на историографията се основава на избирателно и непълно цитиране на факти, фокусирани върху това, как Руската империя отписва част от дълга на Османската империя към Петербург, в резултат на което Османската империя оттегля искането си България да я компенсира с данък, дължим като част от предишния статут на София като трибутарно княжество, а не независима държава. Прокремълската дезинформация обаче премълчава факта, че заради руско-османското споразумение България поема дълг от 82 млн. златни лева към Русия, което допълнително увеличава окупационния дълг, с който София трябва да компенсира руската хазна за издръжката на руските имперски окупационни въоръжени сили и администрация през периода на временното руско управление. Следователно прокремълската дезинформация преобръща историческите събития, твърдейки, че Русия алтруистично е подкрепяла България, докато в действителност България е била обременена със значителна финансова тежест.
Друг вид пропагандни послания, опитващи се да оправдаят руската опозиция срещу обединението на България, се основават на твърдението за „руското имперско изтощение“, според което Руската империя е била твърде уморена от войните, за да се включи в Съединението. На свой ред, принизяването на българския акт на обединение се осъществява чрез дискурсивен акцент върху невъзможността да се възвърнат и македонски територии. Тези мнения са широко споделяни в различни проруски Фейсбук групи, сред които „Имам право да знам“, „Българският народ е с Русия! Не на Байдън“, „България и Русия заедно во веки“.
Пътят напред срещу дезинформацията
Примерите за пропагандното изкривяване на историографията по отношение на ключови събития в българското минало са знак за необходимостта от изготвянето на мерки за противодействие срещу неправомерното чуждестранно влияние върху осмислянето на българските исторически процеси. Открояват се няколко ключови препоръки:
• Обективният подход към историческите памет и съзнание трябва да се популяризира по последователен начин и да бъде част от стратегическите комуникации на държавно ниво, които предоставят положителни разкази за миналото на България и нейната бъдеща посока.
• Дезинформацията трябва да бъде широко призната и приета от политическия елит като заплаха за националната сигурност и благосъстоянието на обществото. Съответно отделите/звената за информационна сигурност в министерствата (особено в министерствата на отбраната и на външните работи) трябва да разполагат с адекватни ресурси и да третират дезинформацията като приоритетна заплаха.
• Разузнавателна информация трябва да бъда разкрита пред обществеността, особено когато се отнася до неясни финансови връзки между Кремъл и неговите местни политически, бизнес и медийни посредници, които разпространяват проруски пропагандни послания.
