Космическият телескоп „Джеймс Уеб“ за пореден път засне най-отдалечената звезда, откривана някога, и разкри, че тя може би не е сама, съобщи „Science Alert“.
В съобщение за пресата НАСА отбеляза, че Уеб е разкрил в още по-големи подробности от невероятната, древна звезда Еарендел, която беше открита чрез космическия телескоп Хъбъл миналата година и наречена на второстепенен герой от вселената на „Властелинът на пръстените“.
По този начин учените направиха още едно интригуващо откритие: далечната звезда, за която се смята, че се е родила през първия милиард години след Големия взрив, може би има спътник.
Повече от два пъти по-гореща от нашето Слънце и милион пъти по-ярка, Еарендел – което на староанглийски означава „утринна звезда“ – е толкова гореща, че всъщност е синя. При последните си измервания обаче Уеб откри нещо странно: неочакван пик в дължината на вълните, който може да показва, че до нея има по-хладна червена звезда.
Според Брайън Уелч от НАСА Годард, много по-логично е свръхгорещата звезда да е част от двойка с по-хладна звезда. Астрономите не очакваха да открият доказателства за спътник на Еарендел толкова скоро. Както отбелязва Научният институт в Балтимор, последните снимки изглежда показват точно това.
„Повечето масивни звезди, за които знаем, имат спътник, така че очаквахме да видим някакво доказателство за това за Еарендел“, каза Уелч. „Но по-често се случва едната звезда да е много по-слаба от другата, така че очаквахме да се наложи да потърсим малко повече, за да открием доказателства за спътник.“
Изкривена перспектива
Разположено в далечна, далечна галактика – по-точно в Дъгата на изгряващото слънце, на около 12,9 милиарда светлинни години от нас – откриването на самата Еарендел е безпрецедентно и поради начина, по който Хъбъл и Уеб са успели да го „видят“.
„Както Хъбъл, така и Уеб успяха да открият Еарендел благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата в масивната галактика и подредбата на космическите тела, отбелязва НАСА в последното си съобщение. „Галактическият куп, намиращ се между нас и Еарендел, е толкова масивен, че изкривява тъканта на самото пространство, което предизвиква ефект на увеличение, позволяващ на астрономите да гледат през купа като през лупа.“
Както и да го погледнем, Еарендел е невероятен и очевидно съдържа още повече загадки, отколкото се вижда на пръв поглед.
Източник: БГНЕС
