За седми пореден месец младежката безработица в Китай расте. И какво е решението на правителството? Да спре информацията.
Бавно, но сигурно Китай се завръща към тъмното комунистическо минало на всеобхватен контрол върху икономическата дейност – освен политическата, където хватката никога не е била отпускана.
Това – в ускорени темпове – вече го направи Русия, – като дегизира по неузнаваем начин статистиката, която почти не показва отражение на войната, а напротив, дори растеж на икономиката. Примерно продажбите на петрол се отбелязват без гигантските отстъпки, военната продукция за фронта отива в растежа, липсващите от икономиката поне милион души – убити, ранени, на фронта, емигрирали – въобще не ги хваща статистиката, и пр.
И така, Русия – за русофилска гордост – се озовава в топ пет на икономиките по паритет на покупателна способност. Разбира се, тук няма кой да обясни колко условен е този показател, който не отчита разнообразието, количеството и качеството на стоките и най-вече тяхната наличност, а какво и колко можете да си купите с местните пари от въображаема потребителска кошница. А в нея влизат и местните услуги, които нямат точна стойност, понеже не са търгуеми стоки извън страната.
Както се казваше в любимия виц за Русия на Рейгън: „Отива един да си оправи проблема с електричеството и му казват: „Ще дойде техник след година и пет дни”. А той пита: „Сутринта или следобед? Защото сутринта чакам ВиК”.
Но и рублата потъва въпреки усилията на Централната банка, та и по този показател скоро няма да има нещо за хвалба.
Защото Русия разчита на Китай за чиповете на своите ракети, а и за своите технологични производства. Но пък и около самия Китай се затяга примката. САЩ и техните партньори ограничават износа и вноса на чувствителни технологии за военни цели, но не само като износ, а и внос. Последният удар за Китай е от Индия, които забраниха влагането на китайски компоненти в своята военна промишленост.
Апропо, това е слабото място на авторитарните държави – че техните икономики зависят от пазарите на демокрациите – САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Индия и пр. Да, и те допуснаха зависимост от китайския пазар (особено Германия), но в демократичния свят само САЩ е незаменим за военни цели; а авторитарният свят зависи изцяло икономически от Китай.
Примерно дори Русия не може да си продава безпроблемно газа на Китай, защото трябва да мине през Туркменистан, но самият Туркменистан също иска да си продава своя газ, а не руския на Китай.
И какво става с тях всички, като тръгне Китай надолу – каквато е сегашната тенденция? Ами пропагандата става спасение. Помните от Тошово време: „Икономиката икономична – дело на всеки!”. „Всеки събран домат – кабърче в леглото на Кенеди”.
А за който не вярва – „руски чай” или „български чадър”. Няма човек – няма проблем.
Коментарът е от Фейсбук профила на автора
