Световната доминация на долара трудно ще бъде ликвидирана
През 2001 г. американската банка -.“Голдмън Сакс“, публикува доклад, представящ инвестиционните възможности в четири големи държави от групата на т.нар. нововъзникващи икономики – Бразилия, Русия, Индия и Китай. Този доклад можеше да е отдавна забравен, ако неговият автор – Джим О’Нийл (понастоящем член на британската Камара на лордовете), не бе вкарал в обръщение находчивата абревиатура BRIC (БРИК). Тя съдържа първите букви от имената на въпросните четири държави, но освен това на английски означава тухла.
Пет години по-късно външните министри на страните от „тухлата“ се срещат в Ню Йорк, където са дошли на сесия на Общото събрание на ООН, и решават, че инвенцията на Джим О’Нийл може да получи по-нататъшно геополитическо развитие. Договорено е Бразилия, Русия, Индия и Китай да започнат провеждането на регулярни срещи с цел координиране на позициите относно глобалната икономическа ситуация и нуждата от промени в световния финансов ред. Първата среща на високо равнище с участие на лидерите на тези четири държави се провежда през 2009 г. в Екатерининбург. През 2010 г. към групата е присъединена и Република Южна Африка. Едно, за да се постигне по-голяма диверсификация чрез членството на африканска държава, и второ, за да не се наруши магията на абревиатурата – БРИК се превръща в БРИКС, т.е. – тухлата става в множествено число. Така една находчива инвенция на голяма западна банка се превръща инициатива, която някои наблюдатели описват като най-сериозният опит за формиране на антизападен полюс в световната политика през последните години.
Нека да сме наясно –
международна организация на име БРИКС не съществува!
Групата няма нито учредителен договор, нито юридическа правосубектност. Липсват й и постоянно ръководство, седалище, администрация и правила за работа. Единственият регулярен форум на БРИКС са годишните срещи на държавните лидери. И това е така, защото страните в тази група са механично събрани, единственият принцип е да са големи нововъзникващи пазари. Те са разположени в различни краища на света, в разнородна геополитическа среда, имат различна икономическа структура и разнообразни политически системи. Русия и Китай са еднолични авторитарни диктатури, а Индия, Бразилия и Южна Африка – неконсолидирани демокрации. Що се отнася до икономиката, то БРИКС до голяма степен може да бъде описана като конструкция от типа „Китай плюс“. Това е така, защото китайският БВП е над два пъти по-голям от сумарния БВП на останалите четири държави от групата. Поради всички тези причини, БРИКС до голяма степен може да бъде описана като купчина тухли без спойка помежду им.
Единствената институция, създадена от БРИКС, която съществува черно на бяло, е
Новата банка за развитие
Капиталът й е формиран от вноски на държавите от групата, а идеята е той да бъде изразходван за финансиране на инфраструктурни проекти. По размер на привлечения капитал и на раздадените кредити, тази банка обаче не е значим фактор в световните финанси. Седалището й е в Шанхай, а в момента неин директор е бившата бразилска президентка Дилма Русеф. Банката на БРИКС е част от световната финансова инфраструктура, поради това неотдавна г-жа Русеф потвърди, че тя няма да финансира проекти в Русия, за да не попадне под ударите на западните финансови санкции срещу Москва. Така се стига до парадокс – Русия не може да ползва заеми от банката, на която тя е учредител.
Малко по-реални изглеждат амбициите на страните от БРИКС да подкопаят доминацията на долара в световните финанси. За целта те се стремят да използват своите собствени валути в търговията помежду си. Те обаче не са напълно конвертируеми, което означава че не могат да бъдат универсално разплащателно средство. Известен тласък на дедоларизацията беше даден след началото на руската агресия срещу Украйна. Притисната от пресата на финансовите санкции, Москва се принуди да изнася своите енергоресурси в Китай и Индия срещу плащане в местни валути. И ако с получените юани на китайския пазар все пак може да се купи нещо нужно и полезно, то индийските рупии се трупат в Москва, без руските държавни финансисти да имат идея какво да правят с тях. Накратко – търговските операции, избягващи долара, се реализират на двустранна основа, а не защото Русия, Китай и Индия са членки на БРИКС. Повече хляб има в идеята страните от групата да създадат своя собствена международна разплащателна система, която да бъде алтернатива на сега доминиращата SWIFT.
В геополитически план БРИКС се позиционира като
незападен полюс, отворен към страните от т. нар. Глобален Юг. Именно това бе основният сюжет на завършилата вчера среща на страните от групата, проведена в Южна Африка. Фокусът бе поставен върху разширяването на БРИКС, защото вече над 20 държави са заявили желание за присъединяване. Новината от вчера е, че първото разширяване вече е договорено – от 1 януари 2024 г. членки на БРИКС ще станат Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените Арабски емирства. И това разширяване е механично, търсена е географска и геополитическа диверсификация. БРИКС ще си остане площадка за антизападно говорене, но нищо повече.
